Лековита вода блика в манастир
Чудодейна вода блика от свещен
Легендата за сляпо турче което си умило лицето с вода от извора в Деня на св. Марина - 17 юли, и прогледнало, продължава да дава надежда на прииждащите посетители и любопитните туристи. Мястото, което по-късно се прочува като Аязмото, е било в нивата на бащата на турчето и той го дарява от благодарност на местните християни. Заръката му е там да изградят убежище за болните, дошли да се изцерят.
Историческите архиви сочат, че градежът на днешната църква започва по времето на княз Богориди между 1828 и 1859 г. Манастирът се оформя около храма, като приютява 49 монаси. След опожаряването му по време на турското робство той опустява. Животът в обителта се завръща с 20 монаси след 1890 г., когато се възстановява и храмът. Идват си и хората, прогонени от разтуреното селище.
Изворът, оформен като кладенец, блика в средата на храма. Към него водят каменни стъпала, а осмоъгълен метален парапет с три вратички го пази от навалицата. За да не се препълва обителта, водата от Аязмото е изведена навън с 4 декоративни чучура, откъдето всеки може да си налее шише или чаша.
Освен за слепота, лековитата вода е цяр за глухи хора, безплодие, бъбречни болежки и против уроки. Над близката цистерна се извисява камбанарията. От 1965 г. манастирът става девически и сега се обитава от четири възрастни монахини. Всяка година най-много хора се стичат в Деня на св. Марина - 17 юли, който се отбелязва тържествено с архиерейска света литургия и курбан.
Покрай т. нар. Шишманов път, който се вие до манастира, може да се види някогашно хайдушко скривалище.
Тунелът с два изхода и елипсовидна стая е открит преди 40 г. на около 300 м от църквата при строителни работи. Входът тогава е затиснат с голяма плоча, върху която са издълбани инициалите М. И., И. М. и кръст. Историци предполагат, че тук са се крили легендарните Вълчан войвода и Поп Мартин. С хайдушките чети се свързва и една от версиите за името на селото. Изследователи търсят в Каран псевдонима на таен комитет. Според народните предания турската дума “каран” (черен) сочи, че селото е горено. Като “каранъ” от турски идва наименованието “женска Върбовка” или “Върбовка на жената” (Каранъ Върбовкасъ). Местни жители разказват, че някогашният бей на селото го е подарил на жена си. Други пък твърдят, че първият заселник се е казвал Върбан.
Маршрутът по Шишмановия път е разработен като екопътека за ентусиасти, решили да слязат от автомобила още в селото. Някога то е било на 2,5 км южно от днешната Каран Върбовка. Първите му обитатели го съграждат в защитена местност от гористи хълмове. При прокарването на сегашния път строители се натъкват на християнски гробове.
Останките от подпорната стена на Шишмановия път и близкото Шишман дере се свързват с цар Иван Шишман, който според легендата е минавал оттук за средновековния град Червен. Гористата местност се слави и с чистия си въздух. Югоизточно от река Черни Лом се намират селата Острица и Кацелово.
Манастирът “Св. Марина” привлича не само любителите на поклоннически туризъм. На 14 км от Каран Върбовка е село Пепелина, над което се извисяват скалите с Царската дупка. До квадратния й отвор водят полузаличени стъпала. Легенда гласи, че там е живяла дъщерята на местния владетел Константин. Момичето се подхлъзнало, когато ходило за вода, и се ударило лошо. Заради смъртта му бащата проклина селото да стане на пепел. Според друго предание името идва от красивата девойка Пепелина, която болярин скрива в пещерата от турските нашественици. Камъните затрупват дупката и зазиждат момичето.
Прочутата пещера Орлова чука е на 2 км през скалите или на 5 км по обиколния маршрут край река Черни Лом. Каменните фантазии от сталагмити и сталактити във втория по дължина подземен лабиринт в България съжителстват с многохилядни колонии на 8 вида прилепи. Сред летящите мишки е уникалният в Европа писклив прилеп, голям и малък подковонос и остроух нощник. Името на пещерата идва от скалния венец на входа, обитаван някога от орли.
Орлова чука става национален туристически обект след благоустрояването й през 1959 г. Още на следващата година пещерняци от Русе предприемат експедиции и с тяхна помощ през годините се обозначават 13,5 км галерии.
До изкуствено отворения вход на пещерата водят 124 каменни стъпала по склона. В Орлова чука има над 40 зали и галерии, но не всички 20 км коридори са картирани и достъпни. Близката хижа “Орлова чука” може да приюти до 27 души срещу 8-10 лв. на легло, за които има кухня, столова с камина и барбекю.
Как и за колко
До Каран Върбовка се стига от автогара Русе през Две могили с автобус.
Билетите се продават на място, цената им е 7 лв.
Разписанието, включително през почивните дни, се обслужва от 4 линии с междинна спирка по маршрута до селата Кацелово, Горско Абланово и Сеслав в 12,30, 16, 18 и 18,40 ч.
След спирката в центъра на селото до манастира се стига пеша за 15-20 минути по течението на река Черни Лом, като се тръгне на северозапад и се следват указателните табели.
Разстоянието от 2,5-3 км се изминава лесно по специално изградения асфалтов път.
В “Св. Марина” има къде да се пренощува, но местата са ограничени.
Храна не се предлага, а за гости сега се строи нова сграда.
Източник: ТрудКоментари
Последвайте ни във facebook!
