Купувачи с ниско самоучастие получават ипотечен заем, но след това осъзнават, че ще им трябват поне още 10 000 евро



Доходите на българите през последните двадесет години са по-бързи от темповете на растеж на цените на жилищата и инфлацията и в този смисъл подобни покупки стават все по-достъпни за българите. Това мнение изрази в интервю за БТА доц. д-р Драгомир Стефанов от катедра "Недвижима собственост" в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).





Според доц. Стефанов това ще е основният фактор цените на жилищата в България да продължат да растат, независимо от демографските проблеми и заради засилената вътрешна миграция от по-малките градове към по-големите – основно София и Пловдив, ще продължи да има засилен интерес към покупката на жилища, което ще обуслови и запазването на темповете на растеж при цените на тези имоти.





Нашият пазар на недвижими имоти е достъпен и защото е под знака на почти най-ниските лихви по ипотечното кредитиране в Европа и в света. Те са не просто ниски, те са нездравословно ниски, коментира ученият. Според него тези ниски лихвени равнища създават грешно усещане, както в получателите на кредити, така и в банките за някои от купувачите, които нямат склонност да спестяват. Той изтъкна, че през последните години банките в страната много са занижили критериите за отпускане на заеми.





Те финансират буквално всеки, който има готовност да си купи жилище, като самоучастието е много ниско – под 10 процента, което означава, че получателят на заема няма почти никакви спестени пари.





Доц. Стефанов напомни, че подобни тенденции имаше и в периода 2007 - 2009 г., като след това лошите кредити стигнаха до 22 процента от всички отпуснати ипотечни заеми. Ученият обаче посочи, че кризата от 2009 - 2010 г. на пазара на недвижими имоти едва ли ще се повтори, като се аргументира с това, че тогава тя започна като криза на жилищния пазар в САЩ и се пренесе върху Европа. Сега, по думите му, такива предпоставки няма.





Доц. Стефанов изтъкна, че напоследък БНБ дава ясни сигнали към търговските банки, които заради желанието си да увеличат пазарния си дял при кредитирането заради натрупаните над 120 млрд. лева спестявания на българите при нулеви лихви, стават недостатъчно внимателни при изследването на кредитоспособността на клиентите си и практически отпускат заеми на хора, които няма възможност да спестяват достатъчно. Според учения, при затягане на пазара, с лека корекция в цените на имотите и повишаване на лихвите – било от приемането ни в еврозоната, или други шокови фактори, част от българите с ипотечни заеми ще изпитат затруднения.





Това обаче няма да засегне банковата система поради факта, че сделките, които се случват с банково кредитиране, не са толкова голям дял, колкото в Западния свят. В същото време обаче и финансовата ни грамотност е една от най-ниските в Европа, което се превръща в риск например за млади хора със стартираща кариера и с желание за покупка на имот. Хвърлят се на такива сделки, а имат събрани едва 10 на сто от необходимия капитал, получават ипотечен заем и най-често купуват имот на зелено или на шпакловка и замазка.





След това установяват, че за да започнат да обитават апартамента, ще са им нужни още около 10 000-20 000 евро и теглят потребителски кредити, обрисува нагласите на част от младото поколение в България ученият. Той предупреди, че има риск, ако подобен купувач остане например три месеца без работа, роди му се дете или се появи допълнителен разход, да се превърне в потенциално опасен за банковата система.





Същевременно законът пази банките и в този смисъл рискът се прехвърля върху длъжника, докато не се приеме закон за частния фалит, коментира ученият. Той посочи, че здравословният принцип е да не се тегли кредит, ако нямаме спестени поне 25 на сто от стойността на имота, коментира още ученият.


Четете още:

🔴 СРАМ! Пиленцата от Монако се излагат на фестивал в Кан

🔴 Новият шеф на митниците е от Димитровград, учил е и в Хасково

🔴 Гръмна голяма новина за "Капките": Повече няма да...





Източник: plovdiv24





Коментари

горе