Гърмят с пушка над главата на булката


Питаме домакините от Боево как се взима булка тук. И те подхващат за обичаите, които някога са били повече от закон. Младите най-често се срещали на седенки или на байрам, но не са имали правото да се доближават един до друг. Момите се нареждали една след друга и вървели като на ревю. Семейството на момците изпращало момари - мъже или жени, които да поискат девойката от родителите й. Годежът трае месец - два. "Можех да я гледам само през прозореца", споделя Милан. Обикновено при мюсюлманите сватбите не са пищни или шумни. В една от къщите практикуват стария обичай "завързване" - булката не трябва да премине през обичайния вход, а през задна врата или тераса, за да може първата брачна нощ да е успешна. Когато тя прекрачи прага на новия си дом, младоженецът гръмва с пушка над главата й, за да не бъдат децата им глухи. Младата булка "мрани" три дни в дома на съпруга си. Седи в ъгъла и мълчи пременена, раздавайки армагани - сладки, орехи и други дребни подаръци в шарени родопски торбички. На първата вечеря присъства жена, обикновено от семейството на мъжа - "захранва" ги, булката продължава да мълчи. По време на хранене съпрузите разменят лъжиците си, подобно на размяната на чашите по време на тоста на сватбата. Той има право да я докосне едва когато тя проговори. На леглото поставят риза и ако девойката е честна, показват кръвта върху ризата. На сутринта родителите на момичето даряват младото семейство с жълтици. Бременната жена тук наричат "тежка". Ако носиш храна - обезателно трябва да й дадеш, за да не пометне.
При погребенията нещата не са се променили с изключение на използването на ковчези в редки случаи. Проблем обаче е нежеланието на някои имами да погребват помаци с християнски имена.
Младите все по-упорито загърбват традициите.
Много мъже поощряват жените си да махнат ризите и престилките и им поръчват модерни рокли.
Методи Алендаров разказва как собствената му майка не позволявала на съпругата му да се облича с рокли. Това е и единственият му спомен, в който той твърдо казва на жена си, че трябва да слуша него и да забрави за ризите. "Защо Аллах да не е съгласен да е облечена хубаво, не е робиня, нали", казва той. В дома си се молят както винаги, но са загубили традицията да слизат към джамията, освен в петък за обедната молитва. В селото имам няма. Адем ходжа поддържа джамията и изпълнява молитвите. На въпросите той отговоря сбито, но пък разказа няколко поучителни притчи: "Сърцето трябва да е като часовник, то не се лъже,то е най-точно. Най-важното за един човек е да изпълнява винаги обещаното. Ученикът трябва да бъде сплашен и ако сгреши - може да бъде ударен или наказан. Искането на прошка не опростява греха, по-добре е изобщо да не се стига до него". По отношение на погребенията, тук всичко се спазва по ислямската традиция. Жената няма право да вижда мъжа си, след като почине. Ако е умрял в дома си - стаята се измазва, смятат я за "нечиста", дрехите и всички останали негови вещи се раздават за "хаир". На 52-рия ден се канят гости, събират се софри, правят се мекици и се раздават дарове. Когато се мине покрай гробище, се чете молитва. До краката и до главата се слага надпис, на втория е името на починалия. Изключение е направено за майстора на селската джамия - за него е направена висока плоча с името му и мистрия, издълбана на гърба, но подобни изменения в традицията са рядкост.



Източник: Стандарт





Коментари

горе