Трансплантираният с бъбрек Димитър Василев: Бог и Недялко ми дадоха нов живот!
Почти обречен като бебе с тежка аномалия, днес Митко се снима в "Откраднат живот" и отива на Световно първенство по тенис на маса
"За мен беше толкова шокиращо как Бог по такъв удивителен начин направи нещата, за да се случи уникална за България трансплантация след изкуствено създаден пикочен мехур. Нямам думи да изразя благодарността си към Господ, лекарите, на моя донор Недялко, както и на близките му, взели тежкото решение да дарят органите му и да спасят нуждаещи се."
Така започва историята си пред "България Днес" Димитър Василев. Родом от китното пазарджишко село Капитан Димитриево, животът на 29-годишния мъж е низ от почти непосилни битки, които с искрена вяра в Бог и множество чудеса по пътя откриват втори живот за борбения българин.
Всичко започва още като бебе. Митко се ражда с вродена аномалия, от която бъбреците му работят далеч под нормалните стойности - десният на 60%, а левият на 30%. Лекарите откриват, че пеленачето задържа цели 700 мл вода. Сутрин температурата му пада под 35 градуса, докато вечер надвишава 40.
"Родителите ми всеки ден чакали да чуят най-тежката новина, че съм починал. Състоянието е било несъвместимо с живота", споделя Димитър.
Преместен е в болница в Пловдив, сложен му е катетър и задържаната течност е източена. Заради крехката възраст, задух, високо кръвно и други проявления се разкъсва пикочният мехур. По спешност е откаран в "Пирогов", където до 6-годишна възраст претърпява общо 5 животоспасяващи операции. Покойният вече д-р Светослав Чаначев се оказва първият спасител на момчето.
В 4-ти клас се налага нова операция заради стеснение отляво. Състоянието му е стабилизирано, а в продължение на над 10 години положението е закрепено. Общата увреда си остава, но без да застрашава живота на Димитър. През това време прекарва хубаво детство и дори настоява да не бъде освобождаван от физическо, за да играе любимия си футбол наравно с другите. Така и става.
През годините Митко регулярно следи състоянието си при д-р Чаначев, което ту се подобрява, ту се влошава. При един от прегледите родителите му разбират, че Димитър трябва да се готви за трансплантация и хемодиализа.
По-късно Митко пипва сериозна инфекция от ешерихия коли, когато се връща от море със семейството си. Нивото на креатинин в кръвта достига стойност от над 200 и тогава осъзнава, че ще има сериозни проблеми.
"Решаващ момент бе, когато в продължение на половин час няколко сестри ме надупчиха 20 пъти в двете ръце в неуспешен опит да ми сложат абокат. Толкова много вените ми бяха дупчени в детството. Тогава майка ми каза: "Ако нещо се случи с нас, има Бог, към когото да се обърнеш за помощ! Казах си - защо изживявам толкова много болка още от бебе, без да съм направил нищо лошо?", споделя Митко.
Тогава, както казва Димитър, решава да даде шанс на Бог. Всяка вечер се моли с "Отче наш", което го прави по-смирен и одухотворен.
Постепенно ситуацията се влошава, а креатининът достига нива от 420 при нормални около 110-120. Малко преди абитуриентски си бал чува от лекаря, че хемодиализата не е далеч и се налага.
"Бях много сринат. На следващия ден ме приемаха в болницата. Тогава отидох в една църква и се помолих: "Господи, помогни ми!". Излях си душата и много плаках. На път за вкъщи пак много сълзи пролях. Тогава наистина се обърнах към Бог за помощ. Казах си - на 19 години трябва да започва животът ми, а не да приключва", разкрива Димитър.
На следващия ден в лечебното заведение правят на Митко изследвания. Няколко часа по-късно креатининът вече е паднал на 280, а лекарка казва окуражаващи думи на младия пациент.
"Тогава разбрах, че има някой, който може да ми помогне. Осъзнах, че Бог горе в небето е реален, не е приказка. Във времето започнах все по-често да ходя на протестантска църква. Имах много повече мир в себе си и знаех, че има кой да ми помогне. Казах си - Господи, не мога да направя животът си по-добър. На 22 години реших да го предам на Бога, да го помоля да ми прости за всичко, което съм правил, и искам за него да живея", разкрива Митко.
С времето бъбреците дават ясен знак, че не работят както трябва. Креатининът скача над 500. Димитър няма работещ пикочен мехур и за да има смисъл от трансплантация, трябва да се направи изкуствен такъв. Лекари масово казват колко голям риск има да почине на операционната маса най-вече заради множество сраствания в областта след животоспасяващите операции като малък.
Чудото се случва в болница "Лозенец" в София, където екипът на д-р Борил Петров - неговия втори спасител - единствен поема риска да изгради пикочен мехур от тънко черво, взето от самия опериран мъж. В същото време креатининът достига 740 и ситуацията е на ръба.
"Спомням си как се събудих в интензивното отделение и осъзнах, че всичко е минало. Възстанових се за около месец физически. Операцията отваряше път към трансплантация. Без нея за мен нямаше никаква надежда. Минах на хемодиализа. Това беше най-големият ми кошмар", споделя Василев.
И продължава: "Тогава пак се помолих - Господи, помогни ми да бъда по-различен пациент на хемодиализа - не такъв, който се оплаква, а благодарен. Парадоксално, но периодът на хемодиализа беше един от най-пълноценните в живота ми. Участвах във филми и сериали като статист - "Откраднат живот", "Татковци" и няколко американски продукции в киноцентър "Бояна", сред които "Мемоари" с Лиъм Нийсън и Моника Белучи".
Близо четири години се налага на Митко да очаква своя трети голям спасител, докато е в листата на чакащите трансплантация. През това време се отдава на летене с парапланер и любителски самолет, рафтинг.
"Много се зареждах. Бях обграден с качествени приятели, които ме подкрепяха. Като мен - с добри ценности и борещи се за хубави каузи", добавя Митко.
И така до една късна вечер, когато малко преди 21 ч. непознат номер му звъни. Тогава чува най-дългоочакваната новина, че има донорска ситуация и в 7 ч. на следващата сутрин трябва да се яви в болница "Лозенец" за изследвания.
"До паркираната ми кола имаше една гориста местност. Докато ходех към нея, паднах на колене, разплаках се и казах: "Благодаря ти, Господи, че ми спасяваш живота" - спомня си Димитър.
На следващия ден е избран за подходящ измежду още четирима други, всички на хемодиализа, повикани в болницата. В полунощ започва трансплантацията.
"Стана в петък, 13-и. Не вярвам в суеверия, вярвам в Бог. Събудих се и знаех, че всичко е наред. Вътрешно усещане, никой не ми беше казал. Първата ми мисъл беше: "Благодаря ти, Господи!" След това - кои са тези добри хора, които са взели това благородно решение да дарят органите. И третото - трябва да разпространя темата за донорството и да се боря тя да се развива занапред", разкрива Димитър.
Креатининът от критичните стойности от над 800 преди присаждането на бъбрека пада на 100. А Митко постепенно започва да се възстановява успешно.
Димитър се прибира в родното село при своите родители, които поемат грижите за него. Ограничава контактите и излиза от вкъщи само за кратки разходки за раздвижване.
А обещанието веднага започва да претворява в дела. Митко усърдно пише за донорството, а с приятели създават подкаста "Бъди светлина - донорство и трансплантации", в който разказват вълнуващи истории на трансплантирани, лекари, близки на донори.
Моторист го спасява
Един ден Митко получава съобщение на телефона от Лиляна Бакалска, майка на неговия донор - 21-годишния моторист Недялко Бакалски от Пловдив, който е пометен от 52-годишен шофьор в града.
Василев откликва на желанието да се запознаят и двете семейства се запознават 7 месеца след трансплантацията. Срещата е много емоционална и вълнуваща и за двете страни.
"Бях много притеснен и не знаех как да се държа. Прегърнахме се и разбрах каква привилегия е да нося частица от такъв прекрасен човек в себе си. Даде ми голяма стойност и го приех като огромна отговорност. Казах си - оттук нататък трябва да живееш три пъти по-стойностно", споделя Митко, който се готви за Световното първенство за трансплантирани това лято в Дрезден, където ще се яви на тенис на маса и бадминтон.
"Във времето си станахме много близки, чуваме се и се виждаме, поддържаме много сърдечна връзка. Това е примерът за донорство. Даде ми тази среща още по-голяма сила занапред да правя още повече неща за темата. Посланието ми към нуждаещите се е: Няма нищо невъзможно за онзи, който вярва. Имайте вяра в Бог!", добавя Димитър, който е знаменосец на националите ни 2024 г. на европейското в Лисабон и през годините работи като касиер, готвач и в колцентър.
Какво четем:
🔴 Ето го кръвния наследник на голямата Невена Коканова🔴 Жена намери мъжа си прострелян в дома им в Поморие
🔴 „Гунди" спасил Иван и Андрей от фалит
Източник: Днес.БГ
Коментари
Последвайте ни във facebook!
