Невена Цонева изплю камъчето на Слави Трифонов: Ку-ку бенд беше моя мечта, но създаването на музика спря


Необузданата склонност към свободата слага белег върху живота и музиката на Невена Цонева. Тя е онова дете на природата, което влиза в кожата на изящна самодива със сияйна кожа и огнени очи (от едноименната песен „Самодива“). С бунтарския си дух красавицата трудно се вписва в клишетата от живота. Силната ѝ воля я изстреля на върха в първия български Music Idol през 2007 г. Тогава излиза пилотният ѝ албум „Без страх“. Помним дуетите ѝ с Миро - „Всичко, което искам“, но и с Криско, където красивата Невена е беквокал в песента му „Благодаря ти“.





Невена Цонева прие с усмивка поканата на „Марица“, за да разкаже за задаващото се турне на „Баш бенд“, както и за своя подкаст „Без граници“, където влиза в ролята на веща вещица, за да ни разкрие своята мистична страна.





  • Музикалният бизнес в България е едно постоянно катерене
  • Тръгнах си от "Ку-Ку бенд", когато Слави започна да прави политика, а не музика
  • Фолклорът ни няма нищо общо с това, което се слуша в кръчмата
  • Време е да се събудим, защото не всичко в този свят е материално




Сцената й отива, по време на концерт






- Невена, открихме те в първия Music Idol през 2007-а. Какво си спомняш от този формат и беше ли той ключов за кариерата ти?

- Спомням си всичко, разбира се. Е, това беше първият ми голям успех. Този Music Idol беше първият по рода си. Дали форматът е трамплин за таланти? Ако умееш да го използваш като трамплин - да, но това не е повсеместно. Защото, както се вижда, само аз останах от този формат - продължих да се занимавам с музика и да се боря със системата.





От 9000 души, които се явиха на кастинга тогава, финалисти се оказаха едва 12. От тях само двама се посветиха на музиката - Пламен Пътов, който в момента е в Германия, пее и се изхранва от това, както и Преслава Пейчева, която продължи с група „Те“.





Има страст към риалити форматите






- Ако се случи така, че сега се явиш отново в онзи Music Idol, би ли променила нещо в представянето си?

- Не, едва ли! Това, което се случи на сцената на Music Idol тогава, изненада и самата мен. Защото аз нямах никакво самочувствие, а спечелих. Започнах да опознавам себе си - като певица, като човек и като характер. Сцената иска характер и воля! Не знаех, че ги имам. Така че не бих променила нищо.

Music Idol е, може би, най-красивият момент в живота ми. В тези три месеца започнах да се връщам към същността си.





- Как попадна в "Ку-Ку бенд" и какво е за теб този уникален за страната ни бенд, събрал най-добрите музиканти?

- Да попадна в този бенд, беше моя мечта, така че отидох там по собствено желание. Просто чаках удобния и първи възможен момент. И този момент дойде през 20217 г., когато Слави Трифонов ме покани.





С целия състав на "Баш бенд"





Аксесоарите вървят ръка за ръка с турнето на "Баш бенд" 





- С днешна дата съжаляваш ли за раздялата ви?

- Не, ние с Венко (Венелин Венков - барабанист, б.р.) си тръгнахме от "Ку-Ку бенд" по собствено желание, така че няма за какво да съжаляваме. А и какво значи да сме се разделили? Не го приемам като раздяла, да кажем, продължихме по своя път.





Защото при Слави Трифонов приоритет станаха политическите цели. Създаването на музика спря, което за мен не е възможно.

Обича да качва върховете с приятели





- Как мислиш, има ли шансове за един музикант да успее в България? 

- Да, разбира се. От една страна, имаме много успели музиканти, но все пак това не е така за всички. Въпрос на силна воля, защото музиката не е лесен бизнес. Тук, в България, на практика няма музикален бизнес, така че това си е едно катерене.

Може би на някои повече им се удава да държат на своето. Страстта, любовта към това, което правиш, ако е наистина толкова голяма, няма какво да те спре. И това е във всяко отношение, не само в музиката.





Планината е нейна страст, обича да прави преходи с приятели 





- Да разкажем за предстоящото ви турне с „Баш бенд“! Какво да очакваме от вашата нова банда?

- С „Баш бенд“ вече сме година и нещо заедно. Предстои второто ни турне и то ще започне в средата на юни. Започваме от Габрово, а на 5 октомври сме в Пловдив, в Дома на културата „Борис Христов“. Тръгваме с един напълно нов репертоар, което означава, че хората трябва да се доверят на това, което предстои да чуят. И на нас съответно, т.е. на нашите имена и това, което сме изградили до момента като музиканти. Защото ние имаме добър критерий за музика. Доказва го и албумът ни „Тук сме“.

Репертоарът ни е същият, от миналата година, но имаме и някои обработки на фолклорни песни - както познати, така и мои авторски. Наши гости са Нели Андреева с двете ѝ прекрасни дъщери с квартет „Нуша“. Заедно ще пеем фолклор в автентичния му вид. Обичам да се придържам към автентичното пеене, въпреки че не съм народна певица. Защото има разлика. И напоследък, за съжаление, много певици пеят фолклора ни… по кръчмарски. А фолклорът ни няма нищо общо с това, което се слуша в кръчмата, в ресторанта.





- Коя е любимата ти народна песен?

- Обожавам всички народни песни, които пея, но имам слабост към първата, с която тръгнах, и това е „Даньова мама“. Тя ми е първият смел опит за безмензурна фолклорна песен (без метрум, мярка; без да е оразмерена - б.р.). Това е песен на любимата ми народна певица Бинка Добрева, обожавам начина ѝ на пеене и всичко останало.

Българите имаме много хубав хумор в песните, народът ни е мъдър.





 

- Кажи ни някой такъв хумористичен текст!

- Не съм добра в разказването на анекдоти, но се сещам за това:





„Шест кокошки съм заклала,

руйно вино съм наляла

Яла любе довечера ще те чакам на пенджера…

Гащите съм си опрала

снощи вечер на канала

Хем са прани, хем са драни

хем ги нося разкопчани“.





Една друга песен пък беше любима на баща ми, светла му памет! Пееше ми я, когато бях малка:

 

„Чула баба, разбрала,

че се женят бабите,

бабите за ергени,

старците за момите.

Че се баба премени,

Премени баба, нагласи. 

Че отиде баба за вода -

там завари либето”.





- И как така от музиката се роди подкастът ти „Без граници с Невена Цонева“?

- Заради увлечението ми по езотериката, тя е част от мен, от моята същност. Всичко започна, когато разбрах каква е моята аура. И това ми даде отговори на много въпроси: защо се чувствам странно и някак си не мога да се впиша, защо не се чувствам на мястото си.

Усещах, че имам някаква специална задача в живота си, но не разбирах каква е. Стигнах до отговорите случайно. Ще ви разкажа една случка. След като баба ми, на която съм кръстена, почина, реших да ѝ посветя песен „Нарича се живот“. Исках да снимам и клип към нея и той да е в по-готически стил. Търсих място, откъдето да закупя нужните аксесоари. С дъщерята на Венко - Паулина, се разхождахме в центъра на София, около НДК. Влязохме в един магазин, там ни упътиха към друг, но продавачът ми го повтори 10 пъти, имах чувството, че беше навит като пружина. С Поли дори се погледнахме и си казахме: този човек не е наред! Вече имам обяснение на тази случка - и то е, че когато Бог иска да ти предаде нещо, намира хората около теб, посланиците.





Пресякохме улицата и в този момент се разколебах, казах си: Къде сега, няма смисъл да ходим! До нас се спря някаква жена и каза: "Вие улица „Ангел Кънчев“ ли търсите?". Дори не бях споменала това име. Упъти ни надолу по улицата: първата вляво, ще видите една врата. И до ден днешен не мога да си го обясня как се случи. Отидохме и там, в онова магазинче, продавачката ми каза, че съм дете индиго. Направи ми кратък хороскоп. Оттогава започнах да задавам въпроси - за себе си, за ситуациите в живота ми, за Вселената. Търсех отговорите и започнах да ги получавам - бавно, един по един. Така откривах моите способности, които ме правят различна.

- Венко как прие тази твоя странност?





- Минаха години, в които Венко трябваше да свикне с този нов план в живота ми. Този друг „свят“ - за него всичко това се оказа леко притеснително. Създадох подкаста и с екипа ми знаехме, че бъдещето е интернет. Факт! Тази медия завладя живота ми и вече втора година не спирам да получавам въпроси. Те идват дори само като се разхождам по улиците - хората гледат, знаят, интересуват се от духовното и това много ме радва. Време е да се събудим, защото не всичко в този свят е материално.





- Каква е целта ти всъщност с този формат?

- Не знам дали имам някаква цел, защото цел означава да постигнеш нещо. А като го постигнеш - край. По-важно ми е да следвам порива си - да покажа какво съм научила в света на духовното. И нека онзи, който е готов, да види и да разбере моето послание! Нищо не е на всяка цена! Не ме интересува кой ще ми повярва или не.

В стил готик





- Кажи ми според теб кой е най-големият дефицит в днешното време? Какво ни липсва?

- Това, което не ни е нужно, е страхът. Има страхове, които застават пред нас и се превръщат в наша бариера. Страхът е най-големият враг на човека. Така се възприема. Обаче истината е, че страхът е най-голямото ни предимство. Защото, ако всеки се обърне към страховете си, той ще знае накъде да тръгне и това е пътят към душата му. Истинският път на душата му. Защото ние се раждаме на тази земя чисти, неподправени, но матрицата, в която растем, ни оформя в един калъп - моделиран от нашите родители, които пък са го наследили от своите деди, и така нататък назад в времето.

Като жената воин





- Разбирам, значи да излезем от матрицата, от клишето?

- Идеята е да се върнем към себе си, към изконната си същност. Това означава да оставим децата ни да бъдат такива, каквито са, без да се опитваме да ги променяме, защото, видиш ли, ние си мислим, че така е най-добре за тях. Не, напротив, важно е да съхраним автентичността у хората, за да не се налага след години да страдат от комплекси и да се чудят защо не им върви. Например в работата, която уж е суперуспешна, но не ги удовлетворява, защото те не са самите себе си в нея.

Искам хората да се обърнат с лице към страховете си, за да се опознаят.





Невена Цонева и Венелин Венков дойдоха в Пловдив, за да си поговорим за сродните души. Това се случи по време на „Чудесата в нас“, един спектакъл на дългогодишната водеща на „Търси се“ Меги Димчева.

Как да разпознаем своята сродна душа? Как се чувстваме, когато я срещнем? Какви са уроците, които трябва да усвоим заедно?, питам сега Невена и Венко.

„Да, ние с Венко сме сродни души. От много животи назад - казва Невена. - Как се разпознахме ли? Усещането е все едно винаги си познавал този човек. Много двойки се събират още през първата седмица и заживяват заедно, което е странно и за някои хора е рисково, но те просто се познават.






Да, и при мен имаше внезапно влюбване, но то премина през отричането. Първата ми реакция беше: С този човек? Никога! Страхът излезе на пътя ми. Ала магията се случи на един от концертите на "Ку-Ку бенд" при турнето им в Плевен. Връзката ни с Венко започна като битка, не беше лесно в началото. И той камък, и аз камък, но в крайна сметка, както се казва, одялкахме ги камъните“, смее се Невена.

На 27 септември 2016 г. се ражда синът им. Избират за него царственото име Александър. „Вярвам, че името чертае характера на човека. Александър означава победител, а дали нашият син ще стане такъв, това си е негова работа. Искам да го науча само да се доверява на себе си и на интуицията си. Да е свободен“, споделя щастливата майка.


Какво четем:

🔴 Къци Вапцаров: Не си държим парите само в левове, но не ги държим и само в евро

🔴 Почина възрастната жена, блъсната с внучето ѝ от кола в Бургас, детето е с опасност за живота

🔴 Заради непочистени шахти: 10-минутен проливен дъжд наводни улици в Пазарджик

Източник: Марица



Коментари



горе