Училищният директор Асен Александров: Няма друга държава в Европа, в която да се завършва прогимназиалният етап на 14 години


Въвеждането на нови образователни програми, свързани с добродетели и религия, поставя отново на дневен ред въпроса за ролята на училището във възпитанието на децата. Паралелно с нуждата от морално изграждане, системата се изправя и пред структурни предизвикателства, свързани с учебните програми, етапите на обучение и адекватността на матурите.





"Ние имаме обучение по добродетели от 4 години в нашето училище, само че не е в задължителните часове, а е винаги, когато децата имат свободни часове или когато възникне някаква възможност се занимаваме точно с това. Обсъждаме нещата, за които си говорят децата - например приятелство, емпатия, съпричастност, грижа, честност. Казваш: "Хайде, деца, да поговорим за приятелството." И ги насочваш: "Вие какво мислите сега?" И даваш някаква ситуация: "Той те настъпва без да иска, ти как реагираш?" И оставаш децата да си говорят. Ти само ги насочваш", каза директорът на столично училище Асен Александров в специалната дискусия на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Образование и иновации".





Относно въвеждането на "Добродетели и религия" като задължителен предмет, Александров обясни, че става дума за три различни програми - една по добродетели (неконфесионална) и две конфесионални: за православно християнство и ислям. Всяко дете ще има възможност за избор и няма да бъде задължавано да учи религия, ако не желае. Според него училището не замества възпитателната роля на семейството.





"Основната функция е на семейството, но има някои качества, които се възпитават в контекста на случващото се. Като например: децата вкъщи са самостоятелно с родителите си, а в училище те са с още 15-20 деца. И там изпадат в ситуации, когато спорят и не са прави, когато са груби и не са прави. Когато постъпват не според принципите на добродетелите, именно тогава е много добре да се поговори - точно на място, в контекста на ситуацията, за събитието", каза още Александров.





Той е категоричен, че не трябва да противопоставяме моралното възпитание и нуждата от реформи в преподаването и съдържанието. За да бъде един млад човек успешен и щастлив, той трябва да развие качества като честност, устойчивост, екипност и щедрост. Без тях дори и най-умният ученик трудно би се реализирал успешно.

Според директора сегашното разделение, при което прогимназиалният етап приключва след 7-и клас, е необичайно в европейски мащаб.





"Една от най-големите грешки на този закон беше това, че прогимназиалният етап завършва в 7-и клас на 14 години. Няма друга държава в Европа, в която да се завършва прогимназиалният етап на 14 години. В повечето държави не в 8-и, а в 9-и клас завършват - на 15 години. Неслучайно изпитите PISA са точно на 15-годишна възраст, защото това се счита за възрастта, в която са придобили някаква зрялост", отбеляза Александров.





Според него резултатите от матурите не могат да дадат еднозначен отговор за състоянието на образованието. Има ученици с отлични умения, но има и други с пропуски. По-важното е не толкова формалната грамотност, колкото функционалната - способността да мислиш, да решаваш проблеми, да проявяваш креативност и критично мислене. В това отношение новото поколение ученици не изостава, но е различно - с други интереси и методи на учене.





Темата за евентуалното въвеждане на задължителна матура по математика също бе засегната. Александров смята, че това е необходимо, но трябва да бъде внимателно подготвено - чрез промени в програмите, учебниците и самите изпити. Ако всичко това се реализира, очакванията му са, че резултатите по математика ще надминат дори тези по български език и литература.


Какво четем:

🔴 Бащата на 12-г. Сияна, която загина в катастрофа, засне ново гнусно безобразие на пътя! / ВИДЕО

🔴 Биляна Гавазова пръсна сексапил от яхта в Гърция / СНИМКИ

🔴 Шефът на АИКБ: Еврозоната ще направи българите по-богати

Източник: Petel



Коментари



горе