Защо Егейско море се тресе и има ли риск за България от силно земетресение
През последните седмици Егейско море отново напомни за себе си със серия от земетресения, някои от които бяха усетени и в югозападната част на Турция.
Само на 3 юни тази година бяха регистрирани трусове с магнитуд 5,8 по Рихтер край Мармарис и 5,0 край Датча, в Югозападния район Мугла на Турция.
Паниката сред хората доведе до опити за бягство от сгради, а в окръжния център Мугла едно момиче загина от паническа атака, докато десетки други бяха ранени. За щастие, не са установени сериозни щети по инфраструктурата.
Активна сеизмична зона
Егейският регион, според турски учени, представлява една от най-активните сеизмични зони в Европа.
Това се дължи на сблъсъка между Африканската и Евразийската тектонични плочи. Африканската плоча се подпъхва под Евразийската със скорост от около 33 милиметра годишно – процес, известен като субдукция. В резултат, в зоната на т.нар. Хеленска дъга, която започва от югозападна Гърция и минава край островите Крит, Родос и Санторини, често се случват земетресения.
Доцент д-р Ясемин Коркусуз Йозтюрк от Университета в Ерзинджан обяснява, че в тази област редовно се случват трусове с магнитуд между 5 и 6, а на всеки 170 до 200 години се очакват разрушителни земетресения с магнитуд над 7 по Рихтер.
_0.webp)
Пример за това е бедствието от 1856 г. край Крит, при което загиват над 600 души и са разрушени над 8 000 сгради, включително и на островите Карпатос и Тасос.
Риск от цунами?
Проф. Тунджай Таймаз от Истанбулския технически университет посочва, че земетресението от 1956 г. край остров Аморгос в Егейско море е предизвикало най-силното цунами в региона за последните два века.
Вълните са достигнали височина от 5 до 10 метра по гръцките брегове. Въпреки това, според учените, по турското и българското крайбрежие рискът от големи цунами е по-нисък, тъй като множеството острови действат като естествени вълноломи, а морската дълбочина е по-малка.
Какво означава това за България?
Макар епицентрите на тези трусове да са далеч от България, геоложката свързаност в региона прави страната ни непряко уязвима.
Трус като този от 1856 г. би могъл да бъде усетен и у нас, особено в Югоизточна България и по Черноморието. Освен това, в контекста на сегашната висока инфлация и социално-икономическа нестабилност, подобна природна катастрофа в съседен регион би могла да окаже допълнителен натиск върху туристическия сектор, цените на имотите и сигурността в крайбрежните населени места.
Уроци от миналото и нужда от подготовка
Историята показва, че редица древни селища по Егейския бряг – като Ефес и Афродизиас – са били разрушавани от земетресения приблизително на всеки 500 години.
Затова учените подчертават нуждата от обучение, симулации и изграждане на култура на поведение при бедствия още от детска възраст.
В наши дни не е за подценяване и рискът от евентуално намаляване на туристическия поток в Гърция и Турция, което би имало икономически последици, особено през активния летен сезон.
Страховете от трусове и цунами биха могли да доведат до промяна в туристическите предпочитания и маршрути.
Доцент Йозтюрк настоява, че е жизненоважно хората да знаят предварително как да реагират при трус, да не скачат от прозорци стресирани, да не изпадат в паника.
Какво четем:
🔴 Синът на Аня Пенчева се събра с невярната си жена🔴 Почина инвалидът от Асеновград, тормозен от тийнейджъри
🔴 Вземат книжката за говорене по телефона в колата
Източник: Марица
Коментари
Последвайте ни във facebook!
