Уникален труд за богомилството


„Богомило-катарската философия като живяна етика“ е книга, която заради научните си приноси и новаторски характер си струва да бъде преведена и представена в чужбина. В нея читателят ще намери отговор на много въпроси за етическата същност на дуалистичната ерес, за съзнателното оклеветяване на богомилите и катарите, за „Църквата на Любовта” и за Любовта като космическа същност, за богатството като неистинско битие. И още: за българския културен принос в средновековна Европа, за волнодумието с катарски корени на свети Франциск и за инквизицията като социално оръжие на враговете на свободната мисъл. С една дума, книгата е съвсем нов поглед към старата и обширна богомилска тема.

Авторката, проф. д-р Ерика Лазарова, е изтъкнат наш културолог и е решила да докаже, че богомилството, а и по-късната му, европейска проекция – катарството, се разгръщат като дълбоконравствено учение и особен вид културно мисионерство, предполагащо в равна степен издигането на общественото съзнание и самовъзвисяване чрез пряко общуване с Бога, чрез добротворчество и любов към ближния. Разгледала го е като светогледна система, която е едновременно хуманистична философия на равенството и култура на бунта срещу унижаващите човека социални порядки. Тази система има реални шансове да подготви духовната матрица на нов тип хора и да се превърне в нов начин на мислене и световъзприемане с европейски измерения. И това да стане по пътя на убеждението и  без насилие, на молитвата и свободния труд, на категоричното неприемане на злото и възвеличаване на индивидуалните усилия за себеусъвършенстване.

Ерика Лазарова убедително защитава историческата истина: българското богомилско учение поражда силни влияния в средновековна Европа, особено в западната й част. Много интересна е и тезата й за „еретическото дисидентство” на богомилите и катарите. Авторката убедително доказва, че това учение е изпреварило времето си. Нарича го „първа система на тотална социална критика” и обръща специално внимание на факта, че обвинените за еретици всъщност осъзнават столетия преди Оскар Уайлд и Ерих Фром, че е важно не „да имаш”, а „да бъдеш”.



Източник: Животът днес





Коментари

горе