Ще ни удари ли гръцкият сценарий? Левон Хампарцумян разкри истината за еврото в България!


Приемането на еврото предизвиква поляризирани реакции в обществото, като често удря двете крайности – възприема се или като панацея, или като заплаха.





В интервю пред БЛИЦ, топ финансистът Левон Хампарцумян обаче подчертава, че еврото не трябва да се разглежда като решение на всички проблеми, а като важен "печат на доверие".





Този разговор е далеч от популизма - отвъд клишетата и страховете. Не съдържа евфемизми, особено ако човек умее да гледа на парите като на лакмус за зрелостта на обществото.

Говорим си за реалистичната стойност на тази валута и нейното влияние върху икономиката.





- Г-н Хампарцумян, наскоро направихте едно сравнение, което ми направи впечатление. Казахте, че "България е в административен улей на бобслея" и няма как да се върне назад след влизането си в еврозоната. Какво означава това на макроикономическо ниво за страната ни?





- Трябва да разграничим процеса по присъединяване към еврото, който включва административни процедури, които ние вече сме изпълнили. Тези критерии са минималните за влизането в този клуб. Те не са някаква гаранция за успех. Продължават всички предизвикателства, пред които ще се изправи икономиката ни, образованието, ефективността на системите и правосъдната система.





Еврото е само един измерител на този успех – доказателство, че сме покрили минималните критерии, за да бъдем членове на най-вътрешния кръг на европейските държави.





Всяка държава има своите проблеми – както общи, така и частни, които не изчезват. Важно е, когато се присъединяваме към еврото, да не създаваме свръхочаквания, че всичко автоматично ще стане по-добро, както се случи навремето при приемането ни в ЕС. Някои решиха, че автоматично

всичко ще стане цветя и рози. Няма такова нещо!





Тези, които са подготвени, предприемчиви и трудолюбиви, ще имат повече шансове с еврото, отколкото без него. А тези, които са пропилели живота си, няма как да очакват моментален успех.

Съжалявам, но пропиленият живот затова е пропилян, защото не е много успешен. За такива хора успехът ще дойде индиректно – чрез данъците, които ще плащаме и през развитието на страната.





Животът в България днес е значително по-богат, отколкото преди 20 години, но напредъкът не е автоматичен. Ако не полагаме усилия на личностно, държавно и корпоративно ниво, няма как да се случи. За съжаление ограниченията за растеж са много, а пътят нагоре е дълъг.





За мен, примери като Ливан в миналото, показват как страните с добри предпоставки може да вървят само надолу, ако не управляват правилно своето бъдеще.

- След като процесът по присъединяване към еврото е факт, на дневен ред са въпросите за рисковете и непредвидените сътресения. Как се гради доверие?





- Предизвикателствата пред нас преди и след приемането на еврото са почти идентични. Еврото дава относителна стабилност, като подобрява репутацията на държавата и увеличава възможностите за справяне с икономическите трудности. Това води до

по-добра кредитоспособност.





Всички казват, че сега, едва ли не, страната може да задлъжнее, да последва гръцкият сценарий. Ами няма такова нещо! Ако продължим да управляваме икономиката си консервативно, както сме правили толкова години, при толкова различни правителства, няма да имаме такива проблеми.


Същото е и с банките – те няма да раздават пари на калпак. Управлението на риска продължава да следва същите принципи. Нищо не се променя.

- Ще има ли реално покачване на лихвите по депозити според вас?

- Много вероятно е да има покачване на лихвите, но не заради еврото, а защото пред последните години лихвите са били много ниски. Икономическите процеси си вървят и част от тях не зависят директно от еврото.





В еврозоната има държави с различни икономически характеристики – Гърция, например, има огромна брегова ивица – 14 000 километра и най-голям флот в света, докато Германия има мощна индустрия. Това трябва да се управлява разумно и да използваме предимствата на еврозоната.

- И ще се надяваме тези кредитни лихви, които така или иначе плавно растат, да не достигнат двуцифрено число…





- Двуцифрени лихви обикновено се появяват, когато рискът в икономиката или в някои от секторите нарасне, на гърба на някакви кризи. В България сме виждали и 20%, и 15%. лихви. Но тези ситуации са екстремни. Ако управляваме икономиката правилно, няма да стигнем дотам.





- А как ще реагират банките на евентуално по-висока инфлация?

- Банките няма да реагират на инфлацията директно. Те следват свои правила и политики, а инфлацията се управлява основно от централните банки, които чрез лихвените проценти се опитват да я контролират.





Тоест, целта е да се намали инфлацията.

Търсеният баланс трябва да бъде деликатен, за да не се натоварва населението.

- Да поговорим за този баланс в аспекта на равновесие между кредити и депозити. Какви рискове носи това за в бъдеще и трябва ли нещо да се промени в банковите практики, за да се запази устойчивостта на финансовата система?

- Това е много сериозен въпрос, който със сигурност не може да бъде обхванат в един разговор. Банките и централните банки ще продължат да работят за постигането на баланс.





Ние вече сме част от Европейската централна банка и участието ни в банковия съюз ще ни даде възможност за по-бърз растеж и по-добро управление на финансовите рискове.





Трябва да имаме доверие в работата, която се върши, защото тя се върши добре. Доказателство за това е реакцията на световните борси по отношение на курса на еврото спрямо другите големи валути. Той е устойчив и стабилен.

- Преди малко споменахте за гръцкия сценарий с лошата фискална дисциплина. Как може да избегне България подобен "морален риск"?

- Ние сме много, много далеч от подобен сценарий. Да, този риск съществува, но вероятността да се случи у нас, е изключително малка.





Надявам се, че колективният разум на обществото и политиците, които сами избираме, няма да позволи това. Нали именно чрез изборите и демократичните процеси можем да направим промени и да се насочим към правилната посока.

- Така е, но трябва да се надяваме, че сме избрали и добри управленци, което, ако съдим по честотата, с която ходим на избори в последните години, сякаш е на лотариен принцип?!





- Нали затова ходим на избори, защото това е единственият начин, който демокрацията предполага за промяна. Другият е да вземем по една пушка и да ходим в планината, на партизанско движение, което не е много на мода тези дни (усмихва се).

Разбирам защо давате такова сравнение, но да вземем многото протести сега – те са индикация за проблеми, но не са инструмент за решаването им. Проблеми се решават с институционално изграждане, със законодателство, с подбор на качествени професионални хора. Другото нещо е, че често се дават следните оправдания – България била малка, нещастна, бедна и т.н. А това просто не е вярно!





България е член на всички важни клубове и институции на Европейския съюз и участва във взимането на решения. Не диктува решения, разбира се, но участва.

Нямаме оправдание, че не ни харесват и обичат,

че не ни пускат тук и там, и т.н. България не е малка страна, но е страна, в която част от населението е с изключително ниско самочувствие, за съжаление.





- Защо България има такава ниска самооценка според Вас, предвид успехите на световно ниво и в спорта, и в изкуството, и в науката, и в много други области? Май е неизбежно да не се говори за народопсихология, защото тя обяснява много исторически парадокси.

- Така е, това е част от нашата народопсихология. Все още имаме хора, които носталгират по старите времена, въпреки че животът днес е значително по-добър. Пример е 90-та година, когато се махна комунизма, който беше негативен за общественото развитие. Въпреки това и до днес има хора, които говорят с розови спомени за този период. Аз ги наричам хормонално нищожни. Това са хора, носталгични за хормоналните си нива отпреди 40 години.





Само 5% от българите тогава бяха напускали България – и то на разни места като Мозамбик, Ангола, Куба и т.н. Тоест, тяхната представа за света, към който бяхме тръгнали, бе формирана от някакви сапунки, гледани по сръбската телевизия, от някаква пълна пропаганда.


Да, в общественото съзнание нещата трудно се променят. Но вече има хора, които работят в международни компании и са виждали света. Дори и тези, които са брали ягоди във Великобритания, са видели една по-подредена държава, и ще искат да видят тук част от нещата, които са видели там.

- Публичните настроения обикновено искат фина настройка. В този смисъл какво липсва в информационната кампания по приемането на еврото?





- Според мен нищо не липсва. Кампанията е добра, но няма как да компенсира липсата на информираност. Има и такива хора, които хвърлят червена боя по европейските институции, а може и някой да ги е стимулирал. Няма как 5-минутни клипове да компенсират липсата на информираност от предишните 30-40 или 50 години при някои.

Има едни хора, които по принцип са негативно настроени, за каквото и да е. Те не могат да си представят какво би станало с еврото и първото, което си мислят, е – сега взимам 1000 лева, а тогава ще взимам 500. Все едно да съпоставим ръста си в сантиметри и в инчове.





През 2007-ма, когато влизахме в ЕС, също имаше подобна кампания на свръхочаквания. После едни хора се почувстваха излъгани, че никой нищо не им е дал след влизането.

Просто трябва да бъдем реалисти, по-прагматични и да се възползваме максимално от преимуществата да сме част от еврозоната.

- Прехвърляйки се в различни периоди от историята, да не се окажем по неволя в контекста на образа на Бай Ганьо? В неговия случай темата може би ще се насочи към спекулата, ако се водим по стилистиката на Алеко Константинов за този образ…





- Винаги можем да стигнем и до Бай Ганьо, да. Но това със спекулата е особен въпрос. Няма дефиниция за спекула. Ако се разходите по скъпите търговски улици на Милано, ще видите, например един квадратен метър шал може да струва 1500 евро, а в производство да е не повече от 10 евро.

- Докато има търсене, има и предлагане…

- Да, точно така, но това спекула ли е?

- Не, пазарен принцип.





- Точно. Но ако им пратим Росен Карадимов (председател на КЗК) може и да ги глоби за нещо (усмихва се). И не знам кой е този гений, който казва: Дотук свършва нормалния пазар с търсенето и предлагането, оттук започва спекулата?! Спекулата е абсолютно субективна.

- Спекулата започва там, където се случват нелоялните практики..

- Да де, аз разбирам, така е. Лесно е да се каже. Но ако се опитате да създадете една дефиниция на спекулата, без да обидите някого, която е коректна и работеща, ще видите, че е невъзможно. Тези закони, които се пишат от институциите, които ще ни пазят от спекуланти, са общи приказки.





Едно време в дефицитни икономики, по време на война, на комунизъм и т.н., са измисляли такива спекуланти, даже са били и гонени, но винаги е съществувала така наречената "черна борса", при която, освен с купони, е можело да си купиш някои неща и нелегално.

- Провокирахте ме да опитам да създам приблизителна дефиниция за спекула..

- О, ако успеете, Нобеловата награда по икономика ви е вързана в кърпа! Опитайте…

- Да видим.. дейност, при която се търси печалба от някакви краткосрочни ценови колебания. С други думи, изкуствено влияние на цените с цел печалба.





- Добър опит, но пак е прекалено общо. Кой казва къде свършва нормалния стремеж на индивида да печели и къде започва спекулацията?!

- Може би там, където се говори за риск на ръба на морални или законови норми?!

- И това е така, но пак е по-обща дефиниция. Има една концепция, която често използват в такива ситуации – че никой не е виждал тестисите на комара, но всички знаят, че са там (смее се).





- Ще си остана с опита значи, все пак, Нобелова награда не се печели толкова лесно!

- (смее се) опитите са добри, но си представете как те ще бъдат прилагани от едни не особено учени, не особено добре платени чиновници. И какво ще стане.. не ми се мисли (смее се).

Интервю на Анелия ПОПОВА


Какво четем:

🔴 Свирепа катастрофа на „Хемус", бус излетя в пропаст, бизнесмен скочи да... Снимки

🔴 Първи СНИМКИ от касапницата с българин в Тирол, летял е с метри

🔴 Трагедията е неописуема! Красивата Айтен и годеникът ѝ Митко пътували към сватба, когато станал фаталния инцидент

Източник: Блиц



Коментари



горе