Синът на отец Иван разкри причината за кончината му

Вторник, 16 Септ. 2025

Отец Иван се е споминал от кардиологични усложнения в столичната Окръжна болница „Св. Анна“ на 80 години. Това разкри пред „Телеграф“ отец Григорий, синът на славния свещеник.

До последно баща му не е мислил за болното си сърце, а само как с още нещо да помогне на хората в основания от него приют и дом за сираци в Нови хан, както и за бедните хора, за които закупи къщи и ниви в няколко села.





Кардиология

„Спомина се в отделението по кардиология. Той имаше стентове, задъхваше се заради многото килограми и възрастта. Имаше си и други болежки като диабет, но не спазваше никаква диета, колкото и да му казвахме аз и докторите.





Той си имаше мнение по въпроса и казваше „въобще няма кой да ми казва какво и как да ям и колко да работя“, описа откровено Григорий как духовникът се е осланял изяло на милостта на Бога.

Всъщност само петилетка по-рано след поредната здравословна криза отец Иван коментира следното: „Искат да ми оперират сърцето, но вече ми е късно за такива приключения.





Карам 75 години, като ми турят една пълна упойка, може и да не се събудя повече. Колкото е рекъл Господ, толкова ще живея“.

Три лета по-късно архимандритът бе покосен от инсулт, докато се грижеше за християнската колония, която основа в село Якимово. Възстанови се успешно, но оттогава тежкия милосърден кръст пое синът му – отец Григорий.

Земен път

Именно той разказа, че в последните мигове на тази земя добрият старец – спасил стотици бедни и бездомни хора – е бил добре, искал е още да живее и да работи за ближния.





„Беше си в Нови хан до последно с мисълта за дома и приюта. Държеше неговото мнение да се чува. Даже на моменти спорехме чисто добросърдечно. Все пак бе 80-годишен човек и трябваше да си почива повече, а не да работи“, сподели синът.

След поредната криза отец Иван е бил приет в столичната болница, където предал Богу дух в 22,30 часа на 14 септември – Кръстовден.





Макаренко

Иван Димитров Иванов е роден в село Благово, обл. Монтана, на 31 март 1945 година. Възпитан е в морал и дисциплина от малък.

„Майка ми по четири път на ден понякога ме е била с машите. Аз я вляза в градината и пусна кокошките, а те изровят това, дето е насадила, я й стъпча лука или цветята. Но съм благодарен на майка ми, че ме е била и ми е дала урок.





От нея още помня, че е грешно да се посяга на чуждото, да се лъже и краде“, разказваше духовникът.

После той завършва строителен техникум. Оженва се за Тодорка Иванова, с която имат двама синове – Ивайло и Григор.

Скоро след казармата започнал работа в Управлението за безопасност и охрана (УБО). Тогава го осенила божията благодат – получил изцеление на свой здравословен проблем. Така Иван решил да се обърне към Бога.





По времето на атеистичния режим хора от службите обаче много се вбесили, че започнал да ходи в расо. Спретнали му едно дело за лъжесвидетелстване и го пратили в затвора за 4 години.

„Тогава се зарекох, че ако изляза жив и здрав, ще направя приют за бедни и сираци“, разказваше посланикът на доброто.

И в следващите 30 години той преизпълнява обета си, следвайки заветите на Христос. На 19 октомври 1981 година е ръкоположен за дякон, а седмица по-късно и за свещеник от Видински митрополит Филарет.

От 1987 година е назначен за енорийски клирик в село Нови хан, община Елин Пелин. Успява да създаде приют там, а по-късно и в още две села - Якимово (Монтанско) и Коняво (Кюстендилско).





Там настанява сираци, бездомни и въобще всякакви хора, изпаднали в крайна нужда. С това свещеникът показа и кой е правилният курс за Българската православна църква (БПЦ), макар че оттам имаше през годините по-скоро само морална подкрепа.

Веднъж му зададох следния въпрос: „Но не сте ли по-близо до западната църква, която също се стреми да е по-близо до нуждаещите се, отколкото към Източната, която се е фокусирала върху спасяването не на тялото, а на душата”, а той отговори следното:





Кибуци

„Ако търсим аналог, то това, което правя, по-скоро прилича на старите еврейски кибуци. Ние сме изградили едно подобно стопанство, в което произвеждаме, садим, гледаме животни, задоволявайки насъщните си нужди...

В нашите приюти аз не правя разлика будист, християнин, мюсюлманин. Ние сме равни пред Бога и слънцето еднакво грее за всички. Да, има при нас и мюсюлмани.

Напоследък обаче наблюдавам как те сами идват на литургия в църквата, застават отзад и слушат. Само ако някой поиска, го кръщаваме“.


Какво четем:

🔴 Извънредна новина за малкия Марти, пометен от кървавото АТВ в Слънчев бряг

🔴 Светската новина на годината, Деси Стоянова се завръща, ето къде

🔴 Голяма промяна на пътя за Гърция от 24 септември

Източник: Блиц



Коментари



горе