Явор Дачков: Целият успех се сведе до семейство Николови. Другите играчи се превърнаха в статисти


От Фейсбук профила на Явор Дачков

Днес Силвия Великова ми обърна внимание на една реплика на Владимир Николов след победата на волейболистите срещу Чехия. Неговият призив към журналистите е да бъдат по-обрани, да не преекспонират и истеризират толкова много успеха на момчетата и като цяло (без да го казва директно) да се държат професионално, а не като хистерични идиотки. Последното нарочно го казвам в женски род и е изцяло моя интерпретация, а не на Владимир Николов, който е възпитан човек и никога не би си и помислил подобни неща.





До онзи ден не подозирах, че имаме такъв фантастичен отбор по волейбол. Не че не се интересувам, но никъде във водопада от спортни новини нямаше и дума за това, че България изгражда силен тим.





Всички медии масово избухнаха след победата срещу САЩ. И то по първосигналния си начин. Репортажи с близки, роднини и прочие… По някое време не знаеш дали не разпитват близък на убит, на престъпник или на герой. Всичко се слива в едно медийно микве.





Семейството на Владимир Николов е чуден и светъл пример, но поради тази причина целият успех през погледа на българския волейбол се сведе до него. Другите играчи се превърнаха в статисти. Мисля, че и заради това Владимир Николов реагира, освен и заради трезвия си поглед на играч, който гони победата докрай и не се интересува от суетата, която съсипва фокуса и руинира победата.





Той, момчетата му и съпругата му излъчват фокус, трезва преценка, дисциплина и пълна отдаденост на това, което правят – без капка лигавщини и разсейване по суетни причини и без грам арогантност и простотия. Имат енергията и чистотата в спорта на Джокович. Може би и поради тази причина станаха толкова популярни – пълна контра на кръчмарското панибратство в стил шкаф „Хей, славяни“ по Илф и Петров.

Но е напълно несправедливо да бъдат само те във фокуса на медийното внимание, а най-добре за всички е такова нездраво внимание да няма.

Това каза г-н Николов на медиите днес и беше прав. Тази нездрава еуфория развращава и не носи нищо, освен експлоатация на плитки чувства, които биват забравяни след 24 часа.





Владимир Николов каза и нещо друго много добро днес: „Най-слабият мач на нашите, но добре, че победиха.“

Това много ме впечатли. Бях пленен от изумителната спойка на отбора, от изненадващите решения на разпределителя и абсолютния джаз, който тече там, защото се разбират без да се гледат, а само с периферно зрение и инстинкт знаят какво да правят. Страхотни играчи. И това за него бе слаба игра. Само уважение за тази взискателност!





Човек при себе си и изцяло погълнат от същината на това, което е неговата битка в тази игра, без да бъде „игрови“ в социалната писта. Той и семейството му предизвикват уважение без сантиментализми и пантофи. Но това е друга тема.

Добре е журналистите да послушаме този съвет и да не се лигавим всеки път по повод на някакъв успех, а да го приемаме с уважение. Префантосването и светските суперлативи всъщност са най-голямата обида за неговата сериозност и значимост.





И още нещо, което ми е много симпатично в този сюжет.

Преди 50–60 години социалистическа България научи капиталистическа Италия как се играе волейбол. Днес Италия ни се отблагодарява с италиански треньор, който ни върна в голямата игра. Има нещо много симпатично в тази приемственост.

P.S. Позволявам си да пиша и за това, защото е единственият спорт, който тренирах преди 40 години и около преди 50 килограма. Едната от сестрите ми беше надежда във волейбола за националите, но контузия прекъсна кариерата ѝ, а едни от най-любимите ми спортисти с интелигентно излъчване и здрав дух са волейболистите.


Какво четем:

🔴 Снежна виелица блокира Европа, затвориха проходи / СНИМКИ

🔴 Нов гаф на Емрах

🔴 Видео от Северозапада: Мъж изби рибата с „хокей на асфалт" след катастрофа на пътя Враца-Видин

Източник: Petel



Коментари



горе