Урок по български език: Персийските думи в родната реч

Понеделник, 13 Окт. 2025

Много от думите, които използваме ежедневно, носят отпечатъка на далечни култури и древни контакти. Българският език, като жива тъкан, е вплел в себе си влияния от редица народи, а сред най-интересните пластове са заемките от персийския език.

Те са дошли при нас по различни пътища – някои директно от древността, други чрез турския или арабския език по времето на Османската империя.





Как персийските думи достигат до България?

Фарси – официалният персийски език – се говори в Иран, Афганистан и Таджикистан и принадлежи към индоевропейското семейство. Макар географски да е отдалечен от Балканите, контактите между прабългарите и иранските племена вероятно са оставили езикови следи, които по-късно са се задълбочили чрез османската власт. Езиковеди като д-р Хаджар Фиюзи и доц. Иво Панов подчертават, че някои думи са усвоени още в дълбока древност, докато други са навлезли по-късно чрез турски посредник.





Персийски думи в българската реч

Сред най-познатите и все още употребявани думи са:

  • бакшиш – от перс. bakhshidan („давам“);

  • гердан – от гардан („врат“);

  • килим – тъкано покритие;

  • пазар – тържище;

  • сарай – дворец;

  • серсем – будала;

  • синджир – верига;

  • спанак – растение с произход от Персия;

  • туршия – ферментирали зеленчуци (turşu в турски, но с персийски корен);

  • филджан – малка чаша за кафе;

  • чешма – извор;

  • шише – стъкло;

  • шкембе – стомах.





Често тези думи са свързани с дома, храната, търговията, облеклото и военната терминология – сфери, в които културният обмен е най-интензивен.

От древните българи до нашето ежедневие

Някои учени изтъкват хипотезата, че прабългарите имат ирански етнически корени или поне дългогодишни контакти с перси и мидийци. Това би обяснило прякото заемане на част от думите без арабско или турско посредничество. В подкрепа на тази теза идват и паралелите в имената на владетели и ритуални практики.





Промени в значението

Част от думите са претърпели смислови трансформации. „Серсем“ например означавало „тиква“, а днес е нарицателно за глупак. „Кьосе“ се е превърнало от чисто описание („безбрада личност“) в подигравателен термин. Подобна е и съдбата на „шмекер“ – от първоначално положителен оттенък („хитрец“) към пренебрежителна употреба.





Живи и до днес

Макар някои да звучат архаично, повечето персийски заемки са част от ежедневната ни реч. „Сложих туршията в бурканите“ или „налях си филджан кафе“ са изрази, в които вековната културна връзка оживява.





Езикът – река на културите

Думите са най-древните свидетели на исторически контакти. Персийските заемки в българския език доказват, че езикът ни е жива река, в която се вливат потоци от различни култури и епохи. Тяхното изследване не само обогатява познанията ни, но и ни свързва с по-широкото историческо пространство от Балканите до Централна Азия.





И до днес тези думи пазят паметта за хилядолетни пътища, по които културите са се срещали и преплитали – пътища, по които нашият език продължава да носи отпечатъците на Персия.


Какво четем:

🔴 В „Стани богат" се роди бисер за АМ "Хемус"

🔴 След зарядните махат и USB кабелите от новите телефони

🔴 Рапърът Устата към българите: Треската за имоти е смешна и трагична. Само да се карат децати ви за тях

Източник: Блиц



Коментари



горе