Шофирате с хрема… щрак с белезниците!

Ако има класация на абсурда, ние със сигурност ще сме някъде в челото. В България, където и да чукнеш, все нещо се пука – от недомислици, недоизкусурени правила и пословична небрежност.
Поредният абсурд удря по шофьорите.
Пак ще си говорим за проверки, за липса на контрол и за онова вечно недоглеждане в детайла. За кой ли път?! Или е по-правилно да кажем – по традиция?!
Представете си един обикновен шофьор, който се връща от работа уморен и с хрема. Спира то патрул, подава си документите, следват няколко стандартни въпроса. После полицай вади тест за наркотици. Две минути по-късно – белезници, арест и новина в полицейския бюлетин.
Шофьорът е задържан за шофиране под въздействие на наркотични вещества. Без да е взимал наркотици. Той е взел Нурофен или Стрепсилс.
Така изглежда родната реалност, в която не е нужно да си престъпник, за да влезеш в ареста. Нужно е просто да си настинал.
Десетки са случаите, в които масови лекарства срещу настинка, грип и болка дават фалшив положителен резултат при полицейските тестове на пътя.
Нурофенът "свети" като канабис.
Стрепсилсът – като кокаин.
Назол, Колдрекс, Солпадеин – като амфетамини.
Наскоро един млад мъж, задържан след фалшив положителен тест, разказа пред медиите, че жена му е родила, докато той е бил в ареста.
Друг чака вече четири месеца лабораторен резултат, докато името му стои в полицейската хроника като „дрогиран водач“.
Служител на реда пък изгуби книжката си, защото пил студен чай със съдържание на псевдоефедрин.
Парадоксално, но факт!
Формално тези хора са "виновни". Реално – те са жертви на дефектна система!
Тестовете, които КАТ използва, са бързи, но неточни. Те реагират не само на наркотици, а и не вещества с подобна химична структура.
Единствено лабораторният анализ на кръв и урина е надежден – но той се прави след ареста, след отнемането на книжката и след публичния срам!
А докато лабораторията се произнесе, минават седмици. Човекът вече е загубил права, работа и добро име.
Така ли трябва да изглежда правов ред?
Така ли се запълват празнините в закона?
Или просто сме измислили нов негов параграф:
"Невинен до доказвате на положителен"
За момента няма ясна процедура за обезщетение при фалшив положителен резултат. Няма и санкции за полицаи, действали прибързано.
Няма дори централен регистър за грешките. Нито институциите знаят реалния им брой, нито доставчиците носят отговорност.
Защо?
А междувременно истинските наркомани често си шофират необезпокоявано, докато не предизвикат нещо фатално.
Тези, които не са докосвали наркотик, остават белязани – социално, професионално и морално.
Излиза, че най-опасното не е наркотикът, а недоверието!
Как да вярваш в държава, където за една таблетка можеш да бъдеш обявен за престъпник?
Как да живееш спокойно, след като няма сигурност нито на пътя, нито в закона?
Абсурдно е в XXI век човешките съдби да зависят от грешката на тест, който струва 10 лева, но руши нечий живот за десет месеца?!
Манталитетът на системата е далеч по-опасен от всеки наркотик!
Защото когато законът не различава настинка от престъпление, говорим за болна система. Когато държавата вярва повече на грешката на реактива, отколкото на гражданите си – това вече не е правов ред, а институционална параноя.
Истинската отговорност струва колкото човешкото достойнство. И е тест дали в тази страна все още има нещо, което може да се нарече справедливост.
Защото по света не правят така!
Във Великобритания тестовете не са доказателство в съда, а само сигнал и основание за задържане. Кръвната проба е задължителна, а при грешка случаят се прекратява автоматично и данните се изтриват. Изплащат се компенсации за адвокатски разходи и временна загуба на шофьорски права.
Още през 2019 г. ВВС разкри, че антидепресанти, сиропи против кашлица и дори обезболяващи с кодеин, могат да дадат false positive резултати. Има и официален списък на медикаментите с риск от погрешна реакция.
В Германия всяка проба минава през независима лаборатория и втора проба. Ако тя е отрицателна, случаят се прекратява, а шофьорът може да търси обезщетение от държавата.
Във Франция лекарят има последната дума. Френските тестове също имат проблеми с лекарства като Ибупрофен и Декстрометорфан. При съмнителен тест, лекарят има право да спре процедурата.
Има списък с лекарства, които могат да дадат фалшиви сигнали. Правно валиден е само лабораторният анализ. А ако се докаже грешка, държавата възстановява разходите и публично реабилитира името на човека чрез писмено извинение.
В Щатите се стига до съдебни дела и милиони обезщетения. Там бързите тестове за наркотици са най-оспорваното доказателство в съдебната практика.
В няколко щата – Тексас, Калифорния, Флорида – хора, задържани погрешка, вече са факт случаи, в които пострадали хора са осъдили полицията за между 250 000 и 1,2 милиона долара.
В Австралия има закон за "нулева вина" при погрешен тест. Ако кръвната проба е отрицателна, държавата се счита за отговорна и е длъжна да плати компенсация за щети.
Освен това тестовете, дали грешен резултат, се изтеглят от употреба. Там не са на принципа: "ползваме ги, докато свършат"!
В България все още не сме достигнали такова ниво на ред и дисциплина.
В една нормална държава грешките на системата се поправят. У нас предимно се повтарят.
И ако някой трябва да бъде "дрогиран" тук, нека бъде с истината. Тя поне е най-силният стимулант, който все още ни държи будни!
Какво четем:
🔴 Проф. Кантарджиев: Моментът в България е преломен! За първи път...🔴 Извънредна ситуация в столичен мол, масово евакуират хората
🔴 Няма край: Ученички се сбиха в Бургас заради цигара, но пострада учителка - откарана в болница по спешност
Източник: Блиц
