Българка в Хърватия каза какво се случи там с цените след приемането на еврото

Понеделник, 1 Дек. 2025

Българската журналистка и кореспондент Диана Гласнова живее в Загреб вече почти 30 години.

Нейният път към Хърватия започва през 1996 г., когато животът в София става труден и несигурен за семейството ѝ. Тогава синът ѝ е на 16 години, а ежедневието е белязано от улична престъпност – от дръзки кражби до опасни банди.





Тя открива решение чрез корените на съпруга си, който може да претендира за хърватско гражданство по кръв. Процедурата върви бързо, а семейството заминава за Загреб само година след края на войната в Хърватия.

Днес Диана Гласнова е административен секретар на представителя на българското национално малцинство в градския съвет на Загреб и активно участва в културния живот на българската общност.





В Хърватия има две официални организации на българите, които се финансират от държавата за печатни издания и организиране на различни събития.

Последните години разговорите на българите в Хърватия са съсредоточени върху прехода към еврото – процес, който България ще преживее следващата година. По думите на Гласнова, подготовката започва още шест месеца преди официалното въвеждане на новата валута.





"Цените в Хърватия осезаемо се повишават, защото търговците изчисляват новите стойности и закръглят нагоре. Никой не закръглял надолу. Всичко поскъпва, особено услугите – фризьори, хранителни стоки, всичко“, обяснява тя в интервю за Darik Business Review.

Диана отбелязва, че макар банкоматите да не са имали проблем с разплащанията в евро, все още съществува неудобство:

"Банкоматите не дават 50 евро на цяла банкнота. Например, ако ви трябват 300 евро, ви дават купчинка от 10 и 20 евро. Рядко се намират по 50 евро“, казва Гласнова.

Освен икономическите последици, преходът към еврото носи и психологически ефект. Хората получават същата сума, но в по-малко банкноти – вместо 26 банкноти от старата валута, получават 13 евро банкноти. Това създава усещането за по-малко пари и кара хората да планират разходите си по-внимателно.

"Това е психологически шок за много хора, които не са свикнали с новия начин на разпределяне на парите. Те започват да търсят намаления, по-евтини стоки и да планират бюджета си по нов начин“, допълва Гласнова.

Миналата година в Хърватия се случи така нареченият "бойкот на магазините“, който предизвика интересни реакции сред хората и бе повторен и в други страни, включително България.

Диана обяснява, че ефектът е бил видим само в първия петък, когато повечето хора действително не влизат в магазините. Още във втория петък част от тях започват да пазаруват отново, а до третия и четвъртия ден ефектът вече е почти изчезнал.

Правителството се опитва да реагира, като обявява списък с "защитени“ цени на 70 основни хранителни продукта като захар, брашно, олио и мляко. Въпреки това, според Гласнова, практическото приложение е затруднено:

"Големите магазини бяха длъжни да слагат стоките с фиксираните цени на определени площи. Тези площи са така замаскирани, че за да ги намеря, трябва да изгубя половин час в магазина. В резултат хората купуват по-малко или се примиряват с неудобствата, а ефектът от бойкота се изчерпва бързо“, казва тя.

Така преживяванията на българите в Хърватия показват, че преходът към еврото не е само икономически процес, но и психологическо предизвикателство, което изисква адаптация и внимателно планиране на бюджета.


Какво четем:

🔴 От 1 декември в в Лидл и Кауфланд обявиха цената на шарана за Никулден

🔴 Рачков нацелува мускулите на Фики

🔴 България има своя 150-и тото милионер, пусна фиш за седем лева

Източник: Блиц



Коментари



горе