Проф. Иван Миланов: Завист и злоба мачкат психиката ни
Чл.-кор. проф. д-р Иван Миланов, директор на болницата „Св. Наум"(на 4-и км), пред Диана Тенчева
Разговаряме с известния проф. Миланов как българинът приема трагедиите в резултат
на човешки грешки, какво прави, за да заличи негативните линии в поведението си,
болна ли е психиката ни и откъде трябва да тръгне промяната, за да живеем по-добре.
- В България прекалено често се случват трагедии заради човешки грешки. Сред
нещастията само броим жертвите, след някоя и друга седмица властта и обществото
забравят загиналите, наказани няма, и така до следващия път. Защо у нас властва
подобно поведение, проф. Миланов?
- Проблемът по-скоро е в липсата на критерии сред повечето хората. По начало
ние, българите, сме малко немарливи. Както не обръщаме внимание на собственото
си здраве, така и на условията на труд. Всеки знае, че България е на едно от първите
места в света по мозъчни инсулти и това в голяма степен се дължи именно на немарливостта
на хората към начина, по който се хранят, не ги интересува какви вреди си причиняват
като пушат или злоупотребяват с алкохола и въобще не мислят за здравето си. Всичко
това рефлектира върху останалия ни живот. За съжаление нещастия като Горни Лом
ще продължават да се случват, защото нямаме ясното съзнание, че много от нещата,
които ни се налага да правим, са за наше добро.
- Значи и според вас в скоро време животът в България няма да се промени към
добро?
- Да, защото психологията на съвремения българин е такава. Вероятно много са
факторите във времето, довели до нея. Може би тя не е била такава преди време,
но за мен по принцип българинът е някак си нехаен, малко незаинтересован какво
се случва наоколо, смята, че него лошото няма да го застигне. Няма как това поведение
да се промени за дни и дори за години, нито пък само контрол би оказал промяна
в желаната посока. Ако всеки не осъзнае, че действието или бездействието му могат
да доведат до сериозни последици, животът ни ще си е все същият.
- Кое би ни извадило от този начин на съществуване, че да осъзнаем, че правилата
са, за да се спазват? Или че трябва да отиваме при лекаря не когато едва стоим
от болка, а както диктува профилактиката?
- Когато човек бъде засегнат лично от нещастие, чак тогава той вече си вади поуките.
Ако тази мъка - дали ще е здравословна или като станалото в Горни Лом, се отнася
за други, тя му минава покрай ушите. В този случай ролята на журналистите е много
голяма и те трябва да продължават просветителската си дейност. Не че я няма, има
я, но на хората трябва да се повтаря, че те сами трябва да се грижат за себе си,
а не да разчитат на някой друг. Или както едно време казвахме: "Партията се грижи
за нас, за здравето ни и всичко останало." Не, не е така, просто всеки трябва
да мисли за себе си и да поеме отговорността.
- Като директор на столичната болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" ви
питам - има ли нещо сбъркано в психиката ни?
- Психичните заболявания са константна величина, тъй като повечето от тях са
генетично определени. Наистина през последните години наблюдаваме увеличаване
на българите с тревожност и депресия, което се обуславя от факторите на околната
среда, а и живеем в много динамично общество, в което европейските комисии и институции
се опитват да ни накарат да мислим по друг начин. Ето тук е конфликтът - ние трябва
да променим мисленето си и да възприемем европейските правила, които са създадени,
за да обезпечат сигурност, безопасност, здравословен начин на живот. За съжаление
за това ни трябва още много време.
- На пациенти с какви заболявания помагате в момента?
- На практика както в неврологията, така и в психиатрията, заболяванията за региона
са ясни. Няма неизвестности. Генетичният фонд е този, които определя болестите,
не бих казал, че има някаква динамика. Но здравеопазването в по-малките населени
места се влоши. Затова днес все повече пациенти от провинцията идват при нас,
тъй като там не са били диагностицирани. А като погледнем броя на пациентите,
той на практика не нараства.
- Лекари от столицата, които безплатно преглеждат в страната, са ни разказвали
как се натъкват на хора, които никога не са били на зъболекар, на очен доктор
или на кардиолог. А не са здрави! Как си го обяснявате?
- Това опира до здравната култура на българина. Независимо че има много здравни
предавания по телевизиите и рубрики във вестниците, българите не могат да възприемат
профилактиката като нещо задължително. Вярно, че в едно родопско село е много
трудно и заради разходите човек да стигне до лекар от големия град. Но в същото
време голяма част от българския народ не считат за проблем, ако се злоупотребява
с алкохол или високото кръвно налягане не се контролира. И като кажеш на пациента,
че някакво увреждане е вследствие на прекаленото пиене или че дълго време болният
не е лекувал хипертонията си, той силно се изненадва. Т.е. въпреки опитите да
се всее здравна култура, тя остава на много ниско ниво. Българите от големите
градове се интересуват повече, но не и тези от отдалечените места. Те тънат в
пълно невежество. Затова е много важно информационните кампании да се правят разумно.
Ето, забрани се пушенето в заведенията. Не мисля, че това ще намали броя на пушещите.
На тези хора трябва да се обясни, че не е героизъм нито да пушиш, нито да пиеш,
а напротив - води до сериозни здравни последици. А когато имаш високо кръвно налягане,
то пък уврежда мозъка. Та, ако агитацията бъде добре центрирана и разумна, кампанията
ще доведе до желаните резултати.
- Тъй като днес е изборният ден, кажете откъде човек да започне да променя живота
си към по-добро?
- Това не е никак лесна задача. Разбира се, може да започне с пускането на бюлетината,
но според мен следва да стартира от промяна в начина на поведение към себе си
и околните. Т.е. човек да има културата правилно да обгрижва себе си. Тук е мястото
да добавя - за жалост българинът е завистлив и злобен. Все гледа какво прави другият,
а не себе си. Отдавна е доказано, че когато човек мисли негативно за околните,
когато непрекъснато се оплаква от нещо и нищо не предприема да го промени, това
не се отразява добре на психиката му. Да, народопсихологията не се променя така
лесно, но всеки най-сетне трябва да погледне първо себе си, да помисли той какво
е направил, какво може да направи и чак след това да каже другият какво не е сторил.
Поне това е моята философия.
- Какво може да отключи злобата у човека?
- Злобата води до тревожност и до изчерпване на някои невромедиатори. Най-просто
казано води до стрес, до непрекъсната тревожност. Ето, слушам коментари по телевизията
- на този министър толкова била заплатата, на онзи - повече. Тя не му е висока,
аз знам колко са, въпросът е да върши работа.
- Злобата, за която говорите, белег на народите от юга и изтока ли е?
- Виждал съм я и в Италия, и във Франция, но не е толкова масова. Може би е белег
на бедните държави. Да, когато човек е беден, той е озлобен. Да, като не можеш
да си купиш хляб, започваш да завиждаш на другите.
- Като лекар какво бихте посъветвали хората?
- Да не разчитат друг да се грижи за здравето им, да не разчитат на т.нар. здравеопазване,
а грижата за тях да е на самия човек. Той трябва да бъде активната страна. Тогава
нещата ще станат по-добри. И животът ни.
Визитка
Проф. Иван Миланов е директор на столичната университетска
болница по неврология и
психиатрия "Св. Наум" (на 4-и км).
Завършва медицина през 1981 г., придобива специалност неврология през 1986 г.
Защитава специализация по двигателни нарушения в Канзаския университет, САЩ,
през 1995 г. и по главоболие - в университета в Павия, Италия.
Има над 250 публикации, съавтор е в монографии и учебници.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
