Beлиĸoбpитaния готви големи промени, ĸoитo щe зaceгнaт xиляди бългapи

Понеделник, 22 Дек. 2025

Великобритания навлиза в мащабна финансова реформа, която ще има пряко отражение върху хиляди българи, работили или живеещи на Острова, пише money.bg.

Финансовият министър Рейчъл Рийвс представи бюджет с данъчни увеличения на стойност 26,1 млрд. паунда, насочени към стабилизиране на публичните финанси след 14 години консервативно управление.





Реформата идва в момент на икономическо напрежение и политическа нестабилност и засяга както пенсионната система, така и широк кръг данъчни политики, които ще повишат общата данъчна тежест до рекордни нива.

Радикални промени в пенсиите

Най-чувствителният удар за българската общност е свързан с достъпа до британската държавна пенсия. От април 2026 година минималният срок за работа или пребиваване във Великобритания, необходим за право на пенсия, се увеличава от три на десет години. Това автоматично изключва хиляди българи, които са работили на Острова за по-кратки периоди.





Втората ключова промяна е премахването на възможността за доброволни второкласни осигурителни вноски – досега сравнително достъпна опция от около 182 паунда годишно. Занапред живеещите в чужбина ще имат достъп само до третокласни вноски, които от следващата година ще струват около 910 паунда годишно – почти петкратно увеличение.





Третият елемент е политическият сигнал, изпратен от правителството. Рийвс заяви, че британските данъкоплатци „не бива да финансират пенсии на хора, живеещи в чужбина“, което отразява нарастващо обществено недоволство от натоварването на социалните системи от чужденци.





Промените са особено болезнени за българи, завърнали се в България, но продължаващи да се осигуряват доброволно във Великобритания, както и за сезонни работници и млади професионалисти с под десет години трудов стаж. Важно уточнение е, че вече получаващите пенсия или плащащите по стария режим запазват правата си – новите правила важат само за кандидати след април 2026 година.





Данъчен натиск върху работещите

Паралелно с пенсионните промени правителството въвежда и серия от данъчни мерки. Чрез замразяване на данъчните прагове около 780 000 души ще започнат да плащат подоходен данък за първи път, а още 920 000 ще преминат в по-висока данъчна категория. Този „тих“ данъчен натиск засяга основно средната класа, включително и много работещи българи.

От 2028 година се въвежда и т.нар. „данък върху именията“ – допълнителна годишна такса от 2500 паунда за имоти над 2 млн. паунда и 7500 паунда за тези над 5 млн. Очаква се мярката да донесе над 400 млн. паунда до 2031 година, макар да засяга под 1% от жилищата.

Чуждестранните студенти също попадат под ударите на реформата – нова годишна такса от 925 паунда цели да ограничи броя на международните студенти и да пренасочи ресурси към местното население. След Брекзит Великобритания вече губи позиции сред българските студенти за сметка на Белгия и Нидерландия.





Политическо напрежение и икономически съмнения

Бюджетът беше представен на фона на ниски рейтинги за премиера Киър Стармър и нарастващо вътрешнопартийно напрежение. Според анализ на Al Jazeera в Лейбъристката партия вече се обсъждат бъдещи лидерски сценарии.

Ситуацията се усложни и от безпрецедентен гаф – икономическите прогнози бяха публикувани преждевременно онлайн, което опозицията определи като скандално. Консервативният лагер обвини правителството, че превръща страната в „посмешище“.

Макар прогнозата за икономически растеж през 2025 година да беше повишена до 1,5%, средносрочните очаквания бяха понижени, което подсказва по-слаба перспектива за растеж на производителността. На този фон новите мерки вече предизвикват тревога сред чуждестранните работници, включително и българите, които ще трябва да преосмислят дългосрочните си планове на Острова.


Какво четем:

🔴 Първи версии за смъртоносния инцидент с 2 жертви във Варна

🔴 Почина последният министър на Тодор Живков

🔴 Деси Стоянова към колегите в БТВ: Сама ли е Мария?

Източник: Блиц



Коментари



горе