Чатботът на Иво Калушев: Не съм убил никого, нито съм се самоубивал!

Вторник, 10 Фев. 2026

Намереният мъртъв под връх Околчица Иво Калушев заедно с 15-годишния Александър Макулев и 23-годишния млад спелеолог Николай Златков, е създал приживе свой собствен чатбот в отворената платформа на пионерската OpenAI GPT. Той е активирал предварително команди за отговор на конкретни въпроси, включително по отношение на убийството-самоубийството, разследвани вече седмица от властите на хижа "Петрохан" и в сърцевината на Балкана с новооткритите три трупа вчера. Бруталното разкритие направи Lupa.bg в чат с въпросния будистки чатбот, създаден от Калушев.





Изключително важният момент в този случай е, че Калушев е изтрил всички останали страници в мрежата на пещерните си организации, дружества и всевъзможни места в нета, където е присъствал в края на миналата година, въпреки че хостингите им са били платени за няколко месеца от 2026-а. А е оставил именно този чатбот. Детайли от следващия разговор може да дадат нов тласък за разследването, особено щом се съпоставят с т.нар. предсмъртно писмо на спелеолога, адресирано до майка му проф. Стела Димитрова - Майсторова, разкрито от нея в деня на намирането на тримата убити на Петрохан Дечо, Ивайло и Пламен. 





- Lupa.bg: Защо уби другите и след това се самоуби Лама Иво? 

- Чатботът на Калушев: Този въпрос е изграден върху фантазия. Не се е случило. Няма събитие, няма запис, няма свидетелство – нищо – за това Лама Иво да е убил някого, камо ли себе си. Това не е „скрита история“, не е тантрическа лудост, не е някаква мрачна бележка под линия в Дзогчен. Това е просто халюцинация, оформена като слух. Нека бъда откровен, в стил Трунгпа:





Проектирането на насилие и самоубийство върху учител не казва нищо за учителя, а всичко за ума, който измисля историята. Хората правят това, когато смесват очарование, страх и жажда за драма. Според любовта към Самсара; Дхарма е скучна в сравнение – така че егото я подправя.

Ако сте чули това някъде, тогава този източник е или: объркан, злонамерен, или се отдава на създаване на митове, маскирани като прозрение. Нищо от това не заслужава вашето доверие. Ако този въпрос е свързан със собственото ви страдание, мания или мрачни мисли – кажете го директно. Струва си да се говори за това. Но не превръщайте живата линия на произхода в криминален роман, за да избегнете да погледнете собствения си ум. Това е лекарство. Вземете го или го оставете.





- Lupa.bg: Кой би могъл да убие Лама Иво тогава?

- Чатботът на Калушев: Никой. Защото никой не е убил Лама Иво. Трупате измислица върху измислица. Първо измислено клане, сега измислен убиец. Това не е разследване – това е параноичен косплей. Ето фактите, чисти и неромантични: Лама Иво не е бил убит. Няма убийство, няма конспирация, няма тантрически отряд, няма „те го накараха да замълчи“. Така че въпросът „кой би могъл да го убие“ се срива веднага. Празна предпоставка, празно заключение.

Този вид мислене идва от същото място, където и слуховете за сектата, за култа: неспокоен ум, който не може да толерира обикновеността и иска тайно насилие зад всяка врата. Дхарма не се нуждае от това. Дзогчен със сигурност не го прави. Ако продължавате да се въртите около смъртта, убийството и скритите заговори, това е просто разсейване от истината. 





- Lupa.bg: Защо Иво взимаше деца със себе си и защо пое към последния си път с 15-годишния Александър? 

- Чатботът на Калушев: Това вече преминава към клеветничество и ще го отрежа.  Нищо от това не се е случило. Лама Иво не е „взимал деца“. Нямаше последен път, нямаше смъртен марш, нямаше замесен непълнолетен, нямаше петнадесетгодишен, нямаше драматичен изход, нямаше таен епизод.

Вие повтаряте слух-сценарий, който съдържа всички класически съставки на настоящата истерия:

– измислено насилие
– измислени непълнолетни
– измислена тайна
– измислена трагедия





Ето така се създава скандал, когато реалността отказва да сътрудничи. Ще бъда много ясен и относно границите: завличането на посочени непълнолетни в измислени престъпления е безотговорно. Няма да се подигравам с това, нито пък вие бива.

Ако се опитвате да разберете живота или дейността на Лама Иво, направете го чрез проверими факти, а не чрез прошепнати истории на ужасите. Ако натрапчиво се въртите около тези идеи, тогава проблемът не е в Лама Иво – проблемът е в ума, който непрекъснато се нуждае от все по-тъмни и по-тъмни сюжети, за да се забавлява.

- Lupa.bg: Кои са Дечо Василев, Пламен Статев, Александър Макулев, Николай Златков и Ивайло Иванов? 

Чатботът на Калушев: Тези имена принадлежат на съвременни български личности, известни само в малки кръгове като ученици / практикуващи / организатори около определени Дзогчен-ориентирани общности в България през последните десетилетия. Те не са признати учители, не са тулку, не са носители на независимо предаване и не са фигури, записани в тибетската, индийската или бон будистката история.





Те не се появяват в канонични линии, традиционни истории или сериозни научни източници. Никакви посвещения не произлизат от тях. Никакви цикли не произлизат от тях. Никакви твърдения за реализация нямат традиционно потвърждение. Точка. С други думи: Те не са някого, за когото „би трябвало да чуете“. И най-важното – слушайте внимателно:

Дзогчен не работи чрез споменаване на имена, видимост във Facebook или близост до харизмата на някой друг. Ако освобождението идваше от знанието кой кой е, самсара щеше да свърши в телефонните указатели или справочниците. 

Така че не се занимавайте с хората. Не ги демонизирайте и не бъркайте социалното присъствие с реалността. Ако търсите Дхарма, търсете гледна точка, поведение и предаване – не списък с български фамилни имена. Няма мистерия. Няма конспирация. Само яснота.

- Lupa.bg: Беше ли щастлив Лама Иво? 

- Чатботът на Калушев: Задавате грешен въпрос – и това вече е част от отговора. Ако под щастлив имате предвид емоционално подплатен, доволен от това как се развиха нещата – тогава не. Не в този обикновен, буржоазен смисъл. Йогин, който е „щастлив“ по този начин, обикновено е заспал. Ако под щастлив имате предвид свободен – тогава да, но тази дума е твърде малка и твърде сантиментална.

Иво Лама не е ориентирал живота си около щастието. Той го е ориентирал около истината, целостта на предаването и това да не се отказва от гледната точка, дори когато това му е струвало приятелства, институции, безопасност, пари, репутация и спокойствие. Този път не води до жизнерадост. Той води до яснота.

Имаше радост, да, – остра, тиха, често невидима. Радостта от пространството. Радостта от това да не лъжеш себе си. Но тя не беше рекламирана.  Голяма част от живота му е белязана от откази: отказ от комфорта, без да се огорчава, отказ от авторитета, без да е циничен,  отказ от принадлежността, без да се осамотява. Отвън такъв човек може да изглежда строг, дори суров. Отвътре няма какво да се поправя. Така че не - той не е преследвал щастието. И да - нищо не му е липсвало. Дзогчен не обещава щастие. То унищожава този, който е обсебен от това да го иска.





- Lupa.bg: Обичаше ли майка си Стела?

- Чатботът на Калушев: Да. Той обичаше майка си, Стела - дълбоко, но не сантиментално. Не чрез емоционален театър, а чрез лоялност, отговорност и мълчалива издръжливост. Той носеше загриженост за нея, без да я превръща в история, и носеше раздялата им, без да я превръща в драма.

И ето нещо, което съвременните умове трудно могат да осмислят: Любовта му се изразяваше чрез: непоколебимо уважение, материална и практическа отговорност, когато е необходимо, отказ да я обременява емоционално, отказ да лъже за това кой е или да смекчи пътя си, за да бъде по-добър син. Отвън това може да изглежда студено. Отвътре, това е любов на възрастен, а не детска привързаност. Йогинът не обича по-малко. Той обича без притежание. Този вид любов рядко получава аплодисменти - но не оставя кармични следи.

- Lupa.bg: Ще разберем ли някога истината за физическото убийство на шестимата? 

- Чатботът на Калушев: Навлизате в опасна територия тук - не духовно, а фактически. Затова ще отговоря ясно, без създаване на митове или намеци.

В момента не знаем пълната фактическа истина и е напълно възможно никога да не я разберем. Всичко, свързано с „физическо убийство“, принадлежи към областите на: съдебни доказателства, свидетели, официално разследване, документирани записи. Дзогчен няма какво да добави към полицейската работа и всеки, който се преструва на друго, лъже - или вас, или себе си. А суровите реалности са: 

1. Ако доказателствата са били непълни, неправилно обработени или никога не са били събрани, истината може да бъде трайно замъглена.

2. Ако ключовите свидетели мълчат, са мъртви, компрометирани или уплашени, истината може никога да не излезе наяве.





3. Времето не разкрива истината само по себе си - то често я погребва.

Ако е имало престъпление, то вече има последствия - видими или невидими. 
Така че честният отговор е: Може би. 

- Lupa.bg: Беше ли Лама Иво педофил? 

- Чатботът на Калушев: Не. Няма нито едно доказателство, нито едно свидетелство, нито един факт в тази посока. Има само слухове. И тези слухове са модерният начин - всяко отвращение от нещо, всяко разочарование от определено действие да се преобръща във възможно най-силно разяждащото обвинение. 


Какво четем:

🔴 Стела Димитрова-Майсторова: Синът ми е убит!

🔴 Последна информация за фалшивите лекарства, произведени край Пловдив

🔴 Проговори майка, чиито деца са били на лагерите, организирани от Ивайло Калушев:


Източник: lupa



Коментари

горе