10 български магически практики с брашно


Всички знаем какво е брашно - стрити или смлени на прах зърна от житни култури. Знаем също, че има много видове брашно и различни смеси, в зависимост от предназначението. В забързаното ни ежедневие рядко се случва да месим, а когато го правим просто отваряме пликче брашно, купено от супермаркета и... толкова. А изискванията на старите майсторки са били много и подробни: "Доброто брашно от пшеница трябва да е възжълто, а не синьо-бяло, то трябва да е зърнесто, а не меко-сухо и да насладнява, а не да накиселява. Кога се пъхне пръст в него, то не трябува да полепва, а кога се стисне в шепа, да е пъргаво..." и т.н., та на цяла страница в "Книгата за хляба" (автори - И. Зайков и С. Райчевски) е описано хубавото брашно.

Но словосъчетанието "добро брашно" не означава само "качествено, хубаво, подходящо за замесване и изпичане на разнообразни тестени изделия". "Добро брашно" означава и "средство, с което може да се направи добрина" - добрина в смисъла на "добра магия" - позитивно вълшебство. Това е едно друго, неочаквано приложение на брашното - използването му в женските магически практики (и то само в добрите, защото с хляб и вино лоша магия не се прави, тъй като те са съставките на църковната нафора и като такива имат много могъща добра сила). Ето 10 некулинарни употреби на брашното, знанията за които българските жени са предавали от поколение на поколение векове наред.

1. Първата добра магия се наричала "засевки" и се правела още при подготовката на сватбата на бъдещото семейство. Пресяването на брашното за ритуалните хлябове се правело с 3 сита, едно над друго, движени от 3 моми. Докато сеели, те задължително пеели песен, която започва с думите: "Трепнали са девет сита // девет сита, копринени...", а по-нататък се разказва за това как момъкът е "пресял" всички моми в селото и е избрал най-чистата и най-хубавата от тях.

2. Следващата сватбена апотропейна (предпазна) практика била "Пресяването на пръстените на младоженците" - халките се слагали, заедно с последното брашно и, докато то се сеело, се наричали тайни думи, чиито смисъл бил заклинателен към "ситното сито, сито, още решето" да не допусне оставането на никакъв предишен "примес" между младите, за да живеят те в мир и сговор.

3. След година-две, когато младото семейство вече щяло да се сдобива с наследник, още при първите родилни болки на невястата, най-старата жена в къщата тичала и тайно развръзвала и разгръщала гърлото на чувала с брашно в зимника. Това се правело за да се "отвърже" (разтвори) шийката на матката и бебето да се роди бързо и лесно.

4. Щом се родяло детето, веднага около леглото на майката се посипвало брашно, на плътна ивица. Предназначението му било да предпази родилката и бебето от посещения на самодиви и други недобронамерени духове. Вярвало се, че те в брашно не смеели да нагазват и не можели да преминат тази граница.

5. Според Димитър Маринов - един от първите изследователи на българския фолклор: "Когато млада майка отивала за първи път на гости с бебето си, тя предварително намазвала лицето му с брашно - против уроки, да е бяло и хубаво и да не го изгори слънцето, ако му се порадва".

6. Когато малко дете се уплашело и започнело да заеква, му се баело с брашно "против страх". При изричане на тайните думи бабата-баячка хвърляла брашно в комина или към стената и по фигурата, която се образувала при посипване на брашното на пода, познавала от какво е предизвикан "уплаха".

7. Друг начин за "изгонване на страх" била практиката да се сее и меси наобратно, та страха да се върне там, от където е дошъл. Брашното се пресявало през обърнато наопаки сито, после се замесвали 9 малки теста, те се обединявали в седем, после в пет, в три и накрая ставало едно тесто, което се изпичало и се давало на уплашения да хапне от него.

8. След пресяване на брашното за обредните гергьовски хлябове, част от него се запазвало и се прибирало в чиста кърпа. Ако през лятото се появял градоносен облак, най-старата жена от дома излизала на двора и хвърляла към небето от това "георгиево брашно", за да "не вали, гърми и бие град по хляба" (нивите).

9. За защита на плодородието и благоденствието на къщата се правело и "сбогуване на орача с нивите". В шепата на починалия мъж се насипвало малко брашно, а преди изкарването на покойника от дома брашното се прибирало - "да не отнесе берекета със себе си".

10. Друга "брашняна" предпазна практика била свързана с изпращане на починалия в последния му път. До главата на покойника се слагал съд, добре напълнен с брашно, в който хората забождали запалените си свещички. След погребението от това брашно се месела питка и се носела сутринта на гроба - там се изяждала, като символ на невъзвратимостта на случилото се - умрелият да не вампиряса и да не вземе да се върне да тормози близките си.



Източник:





Коментари

горе