ДОБРОДЕТЕЛНА ДРУЖИНА


През последните две десетилетия на Османското владичество политическото активизиране и инициативите на българската емиграция за освобождение се съсредоточили в няколко емигрантски политически центъра: Букурещ, Белград и Одеса. Съществена роля за мобилизиране на силите имали и емигрантските средища в Браила, Галац, Гюргево, Плоещ, Болград и др.
През този период броят на емигрантите нараствал с нови вълни бегълци от Българско, търсещи спасение от османското потисничество. В социално отношение българската емиграция във Влашко, Молдова, Сърбия и Южна Русия не била единна. Най-важна роля в стопанския живот и в национално политическите инициативи играели едрите търговци. Първите трайни политически организации на заможните слоеве от българското население във Влашко и Русия – Добродетелната дружина и Одеското българско настоятелство, възникнали в навечерието на Кримската война. Избухналата през 1853 г. Кримска война раздвижила духовете на всички слоеве от българското население във Влашко и Молдова.
Не останали равнодушни и заможните българи: едрите търговци, чифликчии и предприемачи. При новите условия като важно задгранично средище на преден план отново излязъл Букурещ. Първоначално по инициатива на братята Христо и Евлоги Георгиеви, Христо Мустаков, Константин Чокан, Михаил Кифалов и други влиятелни български емигранти, с насърчението на руското военно командване, в Букурещ официално се учредява Епитропия - политическа организация, поставяща си за задача да подпомогне събирането на средства за набиране на доброволчески отряди, които да се включат в действащата руска армия.
Тази организация на едрата емигрантска буржоазия функционирала от края на 1852 г. до март 1854 г., когато официално била призната от руското правителство и преустроена под името „Средоточно българско попечителство” с ръководство от 7 души. Главната политическа фигура на този етап бил Христо Георгиев. Това попечителство имало клонове в Браила, Галац, Плоещ и др. Отначало попечителската организация в Букурещ не разграничавала своите функции от тези на Одеското настоятелство, предвиждала и съвместни действия. Но неочакваният завършек на Кримската война осуетил тези намерения за взимодействие и работата за определено време затихнала...
В българската история, Епитропията станала по-известна под името „Добродетелна дружина” или комитет на „старите”, обединяващ интересите на богатите български търговци и предприемачи, живеещи във Влашко. Членовете и дейците на Епитропия са с русофилски настроения и убеждения. След Кримската война те развиват активна благотворителна дейност.
Съгласно източници, политическата дейност на Епитропията преминава през няколко етапа, които до голяма степен се определят от промените във външната политика на Русия спрямо проблемите и развитието на Източния въпрос. Попечителството, т.е Епитропията нямала определена политическа програма. Дейността й се свеждала само до подобряване участта на поробените българи, без да посочват средствата за това. В началото на 60-те години попечителството се активизирало следствие промяна в международната обстановка.
Революционният подем на Балканите създавал благоприятни възможности за поставяне на българския проблемен въпрос. През 1862 г. попечителството е преименувано в „Българска добродетелна дружина” или само „Добродетелна дружина”. Макар че приела формата на благотворителна организация, тя фактически си поставяла и определени политически цели. Както „Попечителството”, така и „Добродетелната дружина” в своята дейност се придържала обикновено към съветите на руската диплoмация.
Най-изтъкнатите дейци - основатели и ръководители на Добродетелна дружина били братята Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Георги Атанасович, Иван Хаджибакалоглу, владиката Панарет Рашев, д-р Петър Протич, Михаил Колони и др. Въпреки името и устава си на благотворителна организация, целите и дейността на Добродетелната дружина станали главно политически.
Съгласно източници, в политическите си изяви Добродетелната дружина имала амбицията да изразява интересите на българския народ и да бъде официален негов представител пред външния свят. Тя поддържала непрекъснати контакти с руското правителство, водила преговори със сръбското княжество през 1867 г., отправила изложение по българския въпрос до международната конференция в Париж през януари 1869 г. и играла много активна роля при изпращането на българска делегация в Европа през паметната, героична и трагична 1876 г.
По въпроса за освобождението на България от османско владичество, Добродетелната дружина разчитала главно на руската помощ и поради това не споделяла възгледите на представителите на българската революционна емиграция в Румъния. В следстие на това представителите на Добродетелната дружина често влизали в остри протоворечия и спорове с тях. Имало е отделни случаи, когато при благоприятно изменение на политическата обстановка на Балканите, Добродетелната дружина подпомагала дейстията на българските революционери.
През 1866-1867г. в съответсвие с плановете на руската дипломация по т.н „Източен въпрос”, Добродетелната дружина се насочила към сближаване на отношенията със сръбското правителство. През този период тя подпомогнала и някои революционни прояви. За целта била разработена специална  „програма за политическите отношения на сърбобългарите (българосърбите) или на тяхното сърдечно отношение”. В нея се предвиждало създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и народно събрание. За княз на тази държава бил посочен сръбският княз Михаил Обренович. За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина предприела стъпки за създаване на революционно движение в Българско и оказала материална помощ за формирането на четите на Панайот Хитов и Филип Тотьо.
Представители на Добродетелната дружина влизат в създадения таен централен български комитет (ТЦБК), в който имало две течения: на ”младите” и на ”старите”.
„Младите” били привърженици на идеята за въоръжена борба, но не били последователни и единни в убежденията си и в конкретните действия. ТЦБК имал разнороден класов състав. В него влизали емигранти, запознати с революционните движения в Европа, които били привърженици на Мацини, Гарибалди, Херцен, Бакунин и подържали връзки с тях. ”Младите” били привърженици на идеята за търсене на помощ в освободителната борба от западните страни. Имали прозападна ориентация.
В крилото на „старите” влизали представители на едрата буржоазия, която по време на Кримската война създала организацията „Средоточно българско попечителство” или ”Епитропия”, преименувана по-късно в ”Добродетелна дружина”. Те изпълнявали указанията на Русия.
Когато през 1866-1867г освободителните борби на Балканите се изострили,  Добродетелната дружина става организатор на втората българска легия в Белград през 1867 г.
След неуспеха на своя план и след настъпването на промяна в руската политика на Балканите, по-късно Добродетелната дружина на ”старите” се отказва от идеята за водене на въоръжена освободителна борба и се обявява за дуалистична турско-българска държава. Това фактически става през 1869 година с изпращането на изложение на конференцията на посланиците в Париж с искане да се създаде автономия на българския народ в рамките на османката империя.
Добродетелната дружина се насочила към сближаване на отношенията с Османската империя и създаването на българо турска-дуалистична държава, по подобие на Австро-Унгария, при което турският султан да бъде провъзгласен и за български цар.
След неуспеха и на това начинание, Добродетелната дружина отново се оставила да бъде напътствана от руската дипломация, без да развива каквато и да било по-съществена дейност. Макар и да не е прекратила своето съществуване и след Освобождението през 1878 г., тя не играела вече никаква съществена роля в политическия живот на българите, останали да живеят в Румъния. След смъртта на Евлоги Георгиев през 1887 г. тя формално престанала да съществува.
Най-значимият принос в борбата за политическо освобождение на българския народ, съгласно източници, се състои в пропагандирането на българските освободителни стремежи пред европейските държави и основно в засилване на интереса на Русия към „Източния въпрос” и проблема на българския народ.

Източник: Bulgaria Weekly



Коментари



горе