Зографският манастир в Св. Гора (Атон)
Манастирът "Св. Георги Зограф" в Света Гора води началото си вероятно от IX-X
век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година. Според
легендата той е основан от трима братя - Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид
през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има
практика и традиции и е дало на света такъв свят човек като св. Иван Рилски.
Фануилската чудотворна икона "Св. Георги" в Светогорския монастир Зограф XIII-XIV
в.Когато обителта била основана, монасите не знаели кой от светците да изберат
за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят лика на своя покровител
и след като я оставили в църквата, се отдали на гореща молитва, с която призовали
Господ да им открие името на светеца. На сутринта с голяма почуда монасите видели
върху дъската лика на Свети Георги, когото те нарекли "Изограф" - т. е. "Самоизобразил
се!" Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски
манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно.
Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов
манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в
Света гора. А Фануилската чудотворна икона (от Фануилската обител), и до днес
се съхранява в главната съборна черква.
Манастирът "Зограф" притежава още две чудотворни икони. Едната е т.нар. Аравийска
или Сарацинска икона, също на Св. Георги, дошла по море до манастира "Ватопед"
и оттам пренесена на гърба на необучено муле. Според преданието то спряло близо
до българския манастир, на мястото, където днес се издига параклисът "Св. Георги".
Датира от XIII-XIV в. В празнични дни ризницата от нея се снема и тя участва в
литийни шествия извън манастира. Това е изключителна икона, в която наситените,
удивително звучни топли тонове по неповторим начин се съчетават с високия спиритуализъм
и духовното излъчване на образа. В манастира се пази и друга икона на Св. Георги,
подарена от молдовския владетел Стефан Велики в началото на XVI в.
Пътен знак пред портите на манастира Зограф, който сочи към София и Варна и указва
пътеките към съседни манастири.Както и другите манастири, нашият също представлява
укрепен комплекс, защитен от крепостни стени. "Ограждането" от околния свят има
както символичен, така и чисто практически смисъл. Някои постройки са издигани
на изключително труднодостъпни места и човек като че ли не може да търси рационално
обяснение за това как са съграждани. Най-впечатляващият пример е вероятно манастирът
"Симон Петър", издигнат на скалиста основа над морската шир.
Масивни входни двери, които се затварят в определени часове на денонощието, откриват
прохода към манастирския двор. Разположението следва логиката на отделните съставни
сгради и помещения на манастирите - централна черква (в нашия манастир те са две
- главната "Св. Георги", завършена и изографисана през 1817 г., и по-малката "Св.
Успение Богородично", построена през 1764 г.), трапезария, часовни, кръщелня,
крила с килиите на монасите. Атонският тип църковна архитектура като правило представлява
многокуполна сграда с двоен нартекс и часовни (за разпев) от север и юг. В осмоъгълната
куполна мраморна водосветница в двора на "Зограф" на Богоявление монасите освещават
вода. Построени са също така множество параклиси - в самата черква, между жилищните
помещения, извън манастира. Има и немалък брой български скитове, разпръснати
на различни места из полуострова.
В двора на манастира "Зограф" е и паметникът на 22 монаси и 4 миряни, изгорени
живи на 10 октомври 1275 година в кулата, издигната от Иван Асен II. Тези мъченици
за вярата, отказали да предадат православието, са загинали вследствие на нашествието
на каталански наемници (кръстоносци), които нападат и опустошават манастира. По
това време Солунското деспотство е за латинизиране на манастирите чрез приемане
на уния с Римокатолическата църква. Паметникът е издигнат на мястото на кулата
през 1873 година. В стенописите в черквата "Св. Георги" сцената, изобразяваща
мъченията и гибелта на праведниците, е една от най-внушителните и вълнуващите.
Според оскъдните документи, които могат да се открият днес, в нашия манастир
се е подвизавал легендарният Пимен Зографски, живял на границата на XVI и XVII
в., канонизиран след смъртта си, който е известен с изключителния си творчески
размах в изографисването на манастирите около София - т. нар. Мала Света Гора.
За съжаление нищо от него не е запазено на Атон.
Основните сцени в съборната черква "Св. Георги" са дело на Митрофан Зограф. Наред
с каноничните сцени и сюжети от Светото писание правят впечатление присъствието
на български светци, както и многобройни ктиторски портрети. Много важна е фигурата
на хаджи Хаджи Вълчо - брат на св. Паисий Хилендарски, дарил средства за изграждането
на малката черква и на една част от жилищните помещения на манастира - т. нар.
Банско крило, отделил също така и значителни суми за Хилендарския манастир. Великолепният
иконостас е завършен през 1834 година. Той разгръща пред нас невероятно богатство
от геометрични и растителни мотиви, фантастични и животински фигури, сцени от
Стария и Новия завет.
В българския конак в столицата Карея има малка черква "Преображение Господне",
където се пазят едни от последните икони на Захарий Зограф. Той е автор и на стенописи
в гръцкия манастир "Великата лавра" - най-големия и един от най-старите манастири
на Атон, основан през 963 година.
В музея на манастира "Зограф" се пазят изключително ценни икони, чийто основнен
масив датира от XVIII - XIX век.
Зографският манастир в Света Гора. Mount Athos - Zographou Monastery.
Многобройните паметници на архитектурата, живописта (стенописи, икони, миниатюри),
скулптурата, т. нар. декоративно-приложни изкуства (произведенията на църковната
утвар и светините на литургията) буквално пронизват Света Гора, осигурявайки всеприсъствието
и "разливането" на художествените форми в храмовото пространство. Онова, което
сме привикнали по условие да наричаме "изкуство", всъщност тук придобива много
по-широк и обхватен смисъл, разкриващ се чрез ръкотворната дейност на велики безименни
"майстори-занаятчии" в най-високия смисъл на думата, чиито усилия са били движени
от благодатта на вярата. Внушителната изложба "Изкуството на Атон", която се състоя
през 1997 година. в Солун, съпроводена от обемист научен каталог на английски
и гръцки език, дава само относителна представа за великолепието на атонското изобразително
изкуство и архитектура. Всяко впечатление, получено от репродукция или дори от
филм, е непълно най-малкото поради факта, че тези форми функционират органично
в духовното поле на храма. А усещанията от храмовото пространство, допира до иконите,
трепетът на променящата се светлина - всичко това може да се постигне само посредством
личното присъствие, съзерцание и вглъбяване, което е невъзможно да се опише с
думи.
Трудно е да се намери в историята на изкуството друг пример за толкова органичен
"синтез" на изкуствата. Иконите, фреските, миниатюрите и ръкописните шрифтове
на богослужебните книги, каменните релефи по външните стени, дърворезбените иконостаси,
кандилата, свещниците, мощехранилниците, облеклата на свещенослужителите, мирисът
на тамян, песнопенията, светлините на свещите (защото няма електрическо осветление
в храмовия интериор) - всичко това създава атмосфера, която е наистина неповторима!
Уникалната мяра в съчетаването на фигуративната и предметната нагледност, при
всички условности на изображението, които съставляват самата сърцевина на византийската
естетика, от една страна, и трансцендентната духовност, която струи от изображенията,
от друга - прави от византийското и поствизантийското изкуство един от върховете
в историята на изкуството.
Многобройните безценни икони от времето на Палеолозите, от т.нар. Критска школа,
фреските (главно от XVI - XIX в.), мозайките (много ценни са например тези във
Ватопедския манастир), ръкописните книги с миниатюрите в тях, най-старите от които
датират от IX - X в. - всичко това съставлява безценна съкровищница на световната
култура. Неизброими са богатствата и на т. нар. изкуство на малките форми - от
камък, емайл, дърво, слонова кост, метал, тъкани. Металните произведения - ризници
на икони и на евангелия, дарохранителници, ковчежета, кръстове, чаши, потири,
светилници, мощехранилници, оформят далеч непълната картина на тези несметни богатства.
Изкуствоведът може да извлече за себе си много важен урок на Атон. Преди всичко
- с разбирането за изкуството, схващано в по-широк мирогледен и антропологичен
контекст. Той сякаш започва да прозира, че анализът и оценката на духовното съдържание
са не по-малко важни от художествените, семиотичните или социологическите аспекти
на творбата. Ако бъде в състояние да формира по-точен и по-задълбочен поглед,
който се постига с много труд и търпение, с постепенно преодоляване на невежеството
и с изостряне на вътрешния взор, а така също и със смирение, той вероятно би могъл
да установи, че поне малко се е доближил до същността на разглежданата и изследваната
от него област.
Препечатано с незначителни изменения от сп. euro2001.net, стр.38, бр.3, година
XI, 2004 година.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
