9 паметника вдигнати за почит на граничар и кучето му


Паметникът на убития граничар Вергил Ваклинов в с. Ваклиново СНИМКИ: АВТОРЪТ И ФОРУМ “ГРАНИЧАРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ”

“Всяка година, наближи ли юли, у дома ставаше тягостно. Всички мълчахме - знаехме, че на 1 юли предстои да отидем на панихида в памет на вуйчо”, казва Румяна Димитрова, директор на горското стопанство в Елин Пелин, племенница на един от най-известните граничари у нас Вергил Ваклинов.

Той е ранен по време на акция за залавяне на диверсанти на 1 юли 1953 г. в местността Чуката в между селата Бръщен и Црънча и умира от раните си часове по-късно. Във всички застави до 1989 г. вечерната проверка е започвала с името на мл. лейт. Вергил Ваклинов.

Той и кучето Вихър са били емблематични в историята на Гранични войски. Вергил е граничарят с най-много паметници и паметни плочи у нас. В негова чест през 1960 г. с. Марулево, до което е станала престрелката с нарушителите на границата, е преименувано на Ваклиново. Там има паметник на Вергил и Вихър.

Негови паметници има още в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в Гоце Делчев, в заставата в с. Бръщен, където е служил, и тя е преименувана на неговото име, в двора на Граничния полицейски участък в Доспат, на площада в родното му с. Планиница и др.

Паметни плочи са поставени до Римския мост на Доспат дере, на лобното му място в местността Ваклинова чука, както и на родната му къща. Начално училище в Доспат носи неговото име, както и граничарският клуб в Кюстендил. В памет на Ваклинов има песен, издадени са няколко книги и документален филм.

Племенницата му Румяна научава за трагичните събития край българо-гръцката граница в нощта на 1 юли 1953 г. от майка си Ангелина, която е най-малката сестра на граничаря, и от неговите родители. Ангелина е била на 13 г., когато батко  умира на браздата. В онези години напрежението по южната граница на България е било всекидневие за граничарите.

Честа практика било Гърция да използва разузнавателни групи, които са прехвърляни на наша територия и след това извеждани обратно. На 1 юли 1953 г. мл. серж. Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват заповед по охрана на държавната граница в местността Ливадите край Бръщен.

Около 21,30 ч чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Разбират, че техни колеги от съседна застава, които не познават, водят престрелка с нарушители на границата, и се отправят на помощ.

Оказва се, че въоръжена група от 4-ма диверсанти се завръща нелегално в Гърция, но е попаднала на наряд от наша гранична застава. Ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев водят престрелка с четиримата. Куршум е убил Ганев, а Александров е ранен.

В това време Ваклинов пресича пътя на нарушителите и ги преследва. Успява да залови единия жив, връзва го и оставя при него колегата си Стаменов да го пази. Продължава да преследва останалите.

В местността Чуката, прекръстена след това на Ваклинова чука, край Бръщен той е тежко ранен. Кучето му Вихър също е пронизано от куршум, но преди да умре, успява
да захапе смъртоносно един от нарушителите.

Останалите двама от групата успяват живи да преминат на гръцка територия. След приключване на сражението бойни другари полагат на платнище ранения Ваклинов и 4 часа го носят на ръце през труднодостъпни местности в планината към близкото с. Марулево (днес Ваклиново).

Там местните били предупредени за инцидента и излизат да окосят огромна поляна, където да кацне санитарен хеликоптер, за да го транспортира до София. По време на полета Вергил Ваклинов умира. С министерска заповед посмъртно младши сержантът е повишен в звание младши лейтенант и получава отличието “Герой на Граничните войски”.

“Всяка година се почиташе паметта на вуйчо ми във Ваклиново и на лобното му място. Спомням си, че имаше организиран автобус за роднини и хора от родното му село Планиница до Гоце Делчев.

Оттам с камиони ни возеха до Римския мост. Тогава се организираха тържества. В селото идваше духова музика, отдаваха се почести, поднасяха венци. След това имаше фолклорно надпяване.

За нас обаче тържествата си бяха панихида. Факт е, че в негова памет има толкова паметници, кръстено е село, училище, заставата, където е служил. Там, в стаята му, е оформен музеен кът”, разказва племенницата. Радвали се на проявяваното уважение от страна на държавата, както и на топлото посрещане на местните в с. Ваклиново.

Вергил Ваклинов е роден на 11 юли 1931 г. Имал двама братя и 3 сестри. Преди да влезе в казармата, работил за кратко в мина “Куциян”. След това влиза в Гранични войски и по свое желание заминава за школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, откъдето е разпределен на заставата в Бръщен.

Имал приятелка - Милка, била учителка, но двамата така и нямали възможност да обявят годежа си. “Сега потомците на родителите му - баба Риза и дядо Борис, сме 78 души. Жива е само средната сестра на Вергил - Елинка, която вече е на години и е на легло”, допълва племенницата.

Няколко месеца след смъртта на граничаря - през октомври 1953 г., на двамата му братя се раждат син и дъщеря. Те ги кръщават Вергил и Вергиния. От всички роднини на убития двама са работили в системата на отбраната. Един е бил в Гранични войски, а друг - в гвардейската част.

Димитрова е благодарна на форум “Граничарите на България”, обединяващ бивши и настоящи служители, които през 2010 г. възстановяват една от изкъртените паметни плочи в района на Римския мост. До нея побиват и 12-метров пилон.

Година по-късно възстановяват и друга плоча на лобното му място, върху която е изписан текст от стихотворението на Милан Бонев, посветено на граничаря.

“Преди няколко години се запознах с момчетата от “Граничарите на България” и установих, че действително бивши граничари няма. Те са невероятно ентусиазирани да откриват неизвестни подробности около случаи на браздата преди десетилетия.

Бяха открили останалия жив колега на вуйчо - Александър Александров, и го доведоха на едно от честванията. Там се запознах с него - невероятно скромен човек. Почитането на паметта на вуйчо показва, че у хората е останала човещина в тези трудни времена”, казва племенницата.

“Нито крачка назад, зад нас е България”, е изписано на фланелките, които бивши и настоящи служители по охраната на границата ни обличат, когато идват да почетат паметта на Вергил Ваклинов в началото на юли. Читалището в с. Ваклиново също е сред организаторите.

“Преди 25 г. отбелязването на този ден бе тържествено. Сега не се организира по този начин. На мястото на престелката се събират над 500 души, не само от региона, но и от цялата страна, без някой да ги организира.

Смятам обаче, че традицията на по-голяма тържественост трябва да се възстанови. Без да се влага политически привкус, все пак тези момчета са загинали, изпълнявайки дълг към родината, и не трябва да бъдат забравяни”, каза секретарят на читалището Румен Биляров.

Източник: 24 часа



Коментари



горе