Писателят Петър Величков: Трапезата винаги е била главна изкусителка на нашенските първи люде


Един неуморен литературен изследовател и писател - Петър Величков, в новата си книга “Какво хапнаха и пийнаха великите българи” на изд. ЕРА, е издирил прелюбопитни факти за предпочитаните ястия и места за хапване на Иван Вазов, Елин Пелин, Петко Славейков, Йордан Йовков, Багряна, на Стефан Стамболов, Яне Сандански, цар Борис III. Разказал е за най-известните гостилници, кафенета и кръчми. А Виенската сладкарница в София е била по-добра и от австрийските.

Арменското кафене се намирало на мястото до Централната баня, дето е сега ЦУМ. Там Яворов пише своите “Арменци”. Миризмата на кафе изкушавала отдалече. А собственикът му Минасян постоянно мърморел към бедната си клиентела на “български”: “Пийш - платиш. Сидиш масата – пийш кавета. Не пийш – бегай масата”.

- Как ти дойде да събереш и разкажеш къде какво се е яло и пило в следосвобожденска България?
- Времената се променят, а с тях и кухнята. Ориенталската ни кухня се поевропейчила. Както днес се глобализира. Бих възкликнал – какви ти пици, какви ти фрайчикън и бигмак! Яжте тюрлюгювеч, боб, кюфтета, за да разберете какво е истинско ядене.

Фабриката на Балъкчиев правела вафли, бонбони, халва. От Пеевата фабрика тръгват шоколадите. В Борисовата градина на езерото Ариана се хапвали църкащи кебапчета с халба бира. Голяма е славата на ресторант „Алказар” с Прошековото пиво, на бирария “Батенберг”.

Три елитни сладкарници - „Роза” и „Охрид” – намирали са се на днешния бул. “Дондуков”, както и „Панах”, предлагали сладкиши за чудо и приказ. В “Роза” например хубава келнерка с руса перука сервирала всекиму чиния с десет пасти и две чаши вода. Всяка паста – шоколадова или кремова, била приготвена с чисто масло.

В Пловдив кръчмите в началото на миналия век са 195 на брой, а в София са 456 при 81 000 население

По онова време е имало такова разнообразие от вкусни ястия и десерти, че днес едва ли някой ще се наеме да ги приготви.

- Какво са обичали да похапват наши видни българи?
- Елисавета Багряна, както твърди синът й Любомир Шапкарев, не налитала на сладко. Любимото й ястие са сармите, полети с чаша-две вино. В месеци, в които има буквата “р”, Багряна пие червено вино, а в останалите бяло вино. Бащата на Багряна харчел много пари за храна и когато сестрите му го упреквали за това разточителство, той отговарял: “Децата да ги ядат, доктори да не ги ядат”.

Елин Пелин обичал баница с праз, наричал я “празениче”, обичал всички видове баници, които майсторяла тъща му баба Яна или домашната прислужница Младена. Неслучайно писателят винаги споменава героя си Душко Добродушков, когато редовно хапва с апетит печена тиква и тиквеник. В зрелите си години заедно с професор Александър Балабанов се сприятеляват с цар Борис III.

Царският автомобил често докарвал в дома на Елин Пелин тенджери със сготвеното в царската кухня

Нали по соцвремето също го имаше специалното ядене от “Рила”, което се носеше по министерски и генералски адреси.
А когато на Елин Пелин гостувал писателят Змей Горянин с жена си Соня, те също опитвали от дворцовата храна – специалитети с месо от фазан, глиган, сърна, заек. При едно гостуване в Лом професор Балабанов излапва за няколко часа цяло печено прасенце, като го полива обилно с две-три кани винце. Накрая едвам успяват да го вдигнат от трапезата, защото не може да стане сам. Винаги в чантата си носел разни лакомства, особено тахан халва.

За Алеко Константинов всички знаят, че обожавал пуйка със зеле. Майка му Тинка се омъжва едвам на 16 години за 42-годишния свищовски богаташ Иваница Константинов и в дома цари пълен патриархат. На трапезата не се слага какво да е и не се поднася как да е.

Оттогава е неговата привързаност към пастърмата и пуйката със зеле. Мечтаел си да има собствен чифлик с кокошки и пуйки и бъдещата му жена да ги приготвя. Алеко харесвал и постните сарми, приготвяни от готвачката на вуйчо му Емануил – баба Сара, и изкопчва от нея тайната им за “владиката в тенджерата” – това било названието й за зехтина, с който ги готвела. Така един ден Алеко изненадва вуйчо си и жена му Екатерина с такива сарми. Те попитали дали не ги е правила баба Сара, а той само хитро се усмихнал, като споменал, че е пуснал в тенджерата “владиката”.

- Днес сякаш няма знакови места, където да се хапва и пийва, да се срещат хората с близки интереси?
- Няма, защото няма и знакови личности, няма и знакови ресторантьори, сладкари, познавачи на виното. Я погледнете какво е менюто по онова време на гостилница “България” под личното ръководство на госпожа Смолницка: шофруа от раци, цветно зеле с пармезан, филе ала Нелсон с гъби, телешко печено със салата и така нататък. Ами достъпната за всеки джоб бирария “Батенберг” – намирала се е край ротондата “Свети Георги” – там често хапвал Яне Сандански. Бирата и “мешаното” в “Батенберг” не отстъпват по качество на тези в първокласната бирария “Червен рак”. “Мешаното” включва всякакви печени меса – дробче, момици, далаче, шарденче, шишче, котлет, кебапче, кюфте. Четири души могат да се нахранят с порцията.

В “Гамбринус”, която е започнала съществуването си като руска чайна, към обичайната порция чай – чайник с литър гореща вода и по малко чайниче с попарен чай, се сервира “десертът” – чиния с горублянско сирене, няколко маслини и горещи кренвирши с горчица. На отделна табла са филии бяла франзела – цената на всичко е 25 стотинки.

- Защо се говори, че Вазов в деня, когато умира, бил на обед при Евгения Марс?
- Какво ли не се говори. Вярно е, че Вазов обожавал трапезата у Евгения Марс. При всяко ново блюдо той ставал и изразявал възхищението си, като й целувал ръка. Най-любимото му ястие при нея били сармите, приготвени от агнешко месо, лозов лист или лапад, подправени обилно с гъсто кисело мляко.

На втория юбилей на Вазов в 1920 г. има голям банкет, даден в негова чест от министър Омарчевски в “Юнион палас”. Там поетът
Кирил Христов наблюдавал изумен как Вазов ядял пържолата си – набучвал парчетата на ножа и така ги натъпквал в устата си
Известни са недодяланите обноски на хранене на писателя. Както и че сърбал шумно неизменното си турско кафе, без да му пука от никого.

Вазов издъхва по обед в столовата на дома си в присъствието на сестра си и племенницата си, които са се грижели за него. Обикновено в този ден той ходел на гости при Евгения Марс.

Седмица преди това, пред Народния театър, заедно с артиста Иван Попов се заговарят с Екатерина Златарева, една от най-известните тогава актриси. Вазов също е поклонник на нейната хубост. Писателят си изпросва да й отидат на гости при условие, че ще сготви нещо постничко. Тя обаче настоява, че покрай фасулеца не е лошо да похапнат задушено пиле и да го полеят с червен Петко – червено вино.

Попов е натоварен да съгласува датата и да уведоми Вазов. По обяд на 22 септември Попов среща Вазов около дома му и предава поканата за самия ден, че ще ги чака Златарева. Вазов казва, че се е пошегувал, но обещава, че ще уважи фасула, пилето и червеното вино. Малко по-късно Попов разбира, че Вазов е издъхнал. Той е първият външен човек, който влиза в столовата, където поетът е хапнал за последно. В същото време и Евгения Марс приготвяла у дома си гозби за поредното посещение на Вазов. Но новината мълниеносно се разчува в цяла София.

Източник: Блиц



Коментари



горе