Майстор Колю Фичето – патриархът на българската архитектура


Майстор Никола Иванов Фичев (Колю Фичето) e най-забележителният български майстор-строител от епохата на Възраждането. Много от построените от него обекти (църкви, мостове, обществени сгради и др.) са оцелели до днес и са символи на градовете, където се намират. Изключително почтен, трудолюбив и скромен човек, Колю Фичето напълно заслужено е наричан Патриарх на българската архитектура. Чрез строежите си се превръща в народен будител, вдъхвайки вяра и самочувствие на възраждащия се български народ.


Роден е в Дряново през 1800 г. Още като много малък остава без баща и му се налага да започне да работи. Тръгва по стъпките на дряновските майстори-строители, които вече са си спечелили авторитет и се славят надалеч като изключително способни.

Още на 17-18 години Фичев е удостоен за калфа. През 1822/1823 г. се оженва за Маринка от Дряново. През 1825 г. се ражда първото им дете – Иван, който след години ще направи каменните пластики на Покрития мост в Ловеч. Около 1830 г. Колю Фичето се мести със семейството си в Търново. Там е препасан за майстор на дюлгерския тестир през 1833 г., след като вече около 23 години учи занаята от старите майстори.

Майстор Колю Фичето разгръща огромна строителна дейност. Работи до последния си дъх и оставя над 50 строежа, сред които множество църкви, мостове, ханове, къщи, обществени сгради и пр.

В хронологичен ред част от най-значимите му творби са: църквата, камбанарията и старата жилищна част в Преображенския манастир, храм “Св. Никола” в Търново, църквата и жилищното крило в Килифаревския манастир, църквата и камбанарията в Плаковския манастир, храм “Св. Троица” в манастир “Св. Троица”, “Къщата с маймунката” в Търново, хановете на хаджи Минчо и хаджи Николи в Търново, храмовете “Св Никола” в Дряново и Горна Оряховица, мостът над река Росица в Севлиево, Икономовата къща в Дряново, храм “Св. св. Кирил и Методий” в Търново, мостът над река Дряновска в Дряново (единственият запазен в оригинал до днес), храм “Св. Троица” в Свищов, мостът над река Янтра до град Бяла, чешмата в Соколския манастир, храм “Св. св. Константин и Елена” и конакът в Търново, покритият мост над река Осъм в Ловеч.

Доживява да види България свободна и е назначен за архитект на Търново, за да помага с безценните си съвети. Почива не след дълго – на 15 ноември 1881 г. Гробът му се намира в парк “Дружба” във Велико Търново.

 

За любознателните – описание на майстор Колю Фичето от неговия внук ген. Иван Фичев:

„Дядо Колю беше човек с характер, спокоен и разсъдлив. Беше мълчалив, но понякога обичаше да се шегува. Непретенциозен, той се задоволяваше с малко и беше извънредно почтен в сметките си. Крайно трудолюбив, неговата дума беше най-голямата гаранция за всички ангажименти, които поемаше. Той беше вярващ и добър християнин. Постеше сряда и петък и държеше всички пости, без изключение. Последната година, когато остаря повече и заболя, лекарите му препоръчаха блажна храна и през постите, но той категорично отказа: през целия си живот не бе блажил.
Дядо Колю беше благотворител. Всяка есен приготовляваше два-три чувала брашно, което раздаваше на сиромахкини и вдовици. Той беше искрен и доброжелателен към децата си и вземаше живо участие в техния живот, като ги подпомагаше със съвет или материално, затова всички излязоха порядъчни и почтени граждани.

В продължение на близо 40-годишната си творческа дейност (1836-1876) той е построил най-малко четири големи солидни моста и 12 големи за времето си черкви, камбанарии, магазии…Наистина неуморим и всестранен гений на самоук майстор и народен любимец, който през епохата на Възраждането гради солидно, смело, евтино и красиво, изключително с местни строителни форми и материали.”

 

Източник: “Първомайстор Никола Фичев – творец на Възраждането” – сборник доклади от Национална научна конференция, посветена на 200-годишнината от рождението на Колю Фичето. Проведена на 27 октомври 2000 г. в Дряново.

Източник: destinationdryanovo



Коментари



горе