Език мой, враг мой…
Някои смятат, че днес сме свидетели на „универсална цивилизация”. Разбира се,
от англосаксонски вид. Най-общо това означава възприемане на общи ценности, вярвания,
ориентация, практики и институции. Вацлав Хавел твърдеше, че „Живеем в единна
световна цивилизация и само тънък повърхностен слой покрива или скрива неизброимото
множество от култури, народи, религии, исторически традиции и нагласи.” Терминът
„универсална цивилизация” навежда към основни идеи, ценности и доктрини, поддържани
от народите на западната цивилизация и други сродни на нея.
Ежегодно около хиляда бизнесмени, банкери, държавници, интелектуалци и журналисти
от тези страни се събират на Световния икономически форум в Давос – Швейцария.
Почти всички те имат научни степени в областта на различни науки, бизнес администрация
и право, обиграни са във владеене на словото, владеят отлично английски език.
Служители са на държавни институции, корпорации или произхождат от академичните
среди, и са със стабилни международни връзки и често пътуват в чужбина. Привърженици
са на индивидуализма, пазарната икономика и представителната демокрация. Тези
хора имат важна роля в международни институции, правителства, в икономическия
и във военен потенциал на света. По тази причина „Давоската култура” има изключително
голямо значение.
Самия аз, обикаляйки с приятели преди две години из улиците на Итън, преосмислих
една мисъл, натрапвана от някои медии, за наличието на «световно правителство
в сянка». Особено като видях ятата хлапета, възпитаници на най-реномирания колеж
в света, с черни униформи и малки пелеринки, от всички раси и народности, тичащи
по улиците на градчето след учебните занятия. Като близначета на Хари Потър. Болшинството
от тях синове на министри, аристократи, президенти на държави и могъщи корпорации,
или на видни общественици. Или просто даровити деца. Именно още от тук се създават
неформалните връзки и приятелства на елита, който в бъдеще ще движи съдбините
на света. От там и британското влияние върху хода на световните дела.
Но колко са обаче хората по света, принадлежащи към тази култура? Освен на Запад,
тя вероятно има най-много още около 50 млн. привърженици. Много или малко са те
на фона на 7-милиардното човечество? Та те са под 1 %! А понякога лидерите, принадлежащи
към „Давоската култура“, дори не разполагат със стабилни позиции в собствените
си страни. Всъщност тази обща „Давоска култура“ съществува само на елитарно ниво
и корените й в много общества са съвсем повърхностни.
Съществува заблуда, че посредством разпространението на общи западни потребителски
модели и на популярна култура от холивудски тип може да се създаде универсална
цивилизация. Но това не е сериозно. Обстоятелството, че незападни общества дъвчат
продуктите на „Магдоналдс” и пият „Пепси” и „Кока кола”, не означава, че възприемат
„Магна харта”. Това не пречи в мюсюлманските среди някои да слушат и рап, а други
да сглобяват бомби и да взривяват неканените емисари на западната демокрация.
Американски и други западни потребители, впрочем, и сега купуват масово електроника
от Япония, без да се японизират. Но вероятно има хода на Запад, които се самозалъгват,
че незападните общества ще се позападнят, трупайки западни стоки.
Всъщност, изтънчената версия за влиянието на универсалната популярна култура
се фокусира не толкова върху потребителските стоки за бита, а колкото върху потребителски
стоки за съзнанието. Почти 90 % от световната кинопродукция е американска, като
се експлоатира универсалния човешки интерес към любовта, секса, насилието, мистерията,
героизма. Но забавлението и комуникациите не винаги са индикация за сближаване
на нагласи и убеждения, защото различните хора и общества ги пречупват през собствените
си представи, ценности, манталитет и пр. Доказано е, че еднакви визуални образи,
предавани в различни страни по света, могат да събуждат противоположни реакции.
Дори отрязаните човешки глави, записани на видеа, които са крайно брутален акт,
не навсякъде предизвикат потрес, гняв и отвращение. У някои зрители от Средния
Изток например те могат да символизират и нещо съвсем друго.
Основен елемент на всяка култура е езикът. Ако приемем, че понастоящем се заражда
универсална цивилизация, следва тенденцията за това кой е нейният универсален
език да е видима. Често се казва, че това е английският. Може би на основание
и на факта, че видимо все повече хора го говорят. Но статистическите данни за
последните 40-50 години не са еднозначни. Процентът на англоговорящите спрямо
всички останали хора по света е спаднал за този период от 9.8 % на 6.3 %. Паднал
е процентът и за други европейски езици, претендиращи за световни (френски, немски
и руски). За сметка на това нараства процентът от световното население, говорещо
на китайски, мандарин, хинди, арабски, бенгалски, испански или португалски.
В хода на историята на международното общуване, роля на „лингва франка” са изпълнявали
старогръцкият, латинският, френският. Сега дипломати, бизнесмени, учени, туроператори,
пилоти и летищни диспечери имат нужда от ефикасна комуникация помежду си и общуват
най-вече на английски. В този смисъл този език е станал универсално средство,
както християнскиян календар за установяване на времето, арабските числа в математиката
и пр. Всъщност „лингва франка” е средство за справяне с междукултурните и лингвистични
различия, а не за елиминирането им. Ако японски и европейски бизнесмен разговарят
на английски, това не означава, че те обезателно са англофили.
Преди месец, на една екскурзия в Париж, в групата ни беше адвокат с дъщеря си,
завършила английска гимназия в България и вече студентка, която от 4 години живее
в Англия. Тя бе потресена от факта, че служители в различни туристически и културни
учреждения, и дори бизнес офиси във френската столица саботираха опитите й да
се информира или да завърже разговор на английски. Явно французите ревнуваха изтърваните
тривековни позиции на езика си като „лингва франка”. Време, в което аристократите
от различните страни са общували помежду си по-лесно на френски, отколкото на
родния си език.
Разпространението на езиците по света отразява историческото разпределение за
съответния период на силните на деня. Споменатите най-разпространени езици са
или са били езици на империи и колониални държави. А в милата ни татковина още
от предосвобожденско време съществува сериозно объркване в цивилизационните нагласи.
Познати от гръкоманските напъни на Кирякстефчовци, комичния френски на героите
от „Криворазбраната цивилизация”, и следвайки полуколониалните български зависимости
последователно към немски, руски и сега английски. Достатъчно е да проследим това
в библиотеките теченията на вестниците. Във всеки период за съответната зависимост
в тях изобилстват чуждици от съответния език. А в сегашния информационен век е
много по-лесно да се види това в най-различни медии. Особено в интернет, където
английската терминология успешно се побългари и влезе в ежедневното общуване.
Не остават по-назад и радиа, и телевизии.
Много ме „кефят“ например репортажите на една наша журналистка от Меката на ЕС,
която ги завършва с апломб: „Диана Чепишева – Брюсель”. Не си поплюват и други
нейни колеги, както разбира се и представители на други професии. Въпрос на чест
и критерий за информираност и дори на интелигентност едва ли не стана това да
вметваш възможно повече чуждици, желателно английски. Изявяващи се по медиите
персони, пребивавали по някоя и друга седмица на Запад и завършени някакви кратки
курсове, могат да се представят от водещите като завършили престижните университети.
И уж трудно налучкващи съответната дума на родния си език, с артистичното и комично
междуметие „ам..ам…ам”, те я намират на друг език. Или като един мой познат, който
след няколкомесечно пребиваване в Канада, казваше с апломб: „Когато бях в КЕнада…”.
Но тука е така. Посоките и езиците за подражание се сменят понякога даже за едно-две
поколения само, извъртат се през няколко десетилетия. Дори някои граматични правила
в книжовния български език взеха да се подменят напоследък под влияние на английския
и всички думи в названията на институции, фондации, ведомства, всевъзможни проекти
и пр., да се изписват с главни букви. А не е ясно дали след някоя и друга годинка
няма да почнем да заменяме български думи и определения с китайски, за да сме
по на ти с бъдещата мода…
Б.а.: В текста са използвани наблюдения и данни от книгата на Самюел Хънтингтън
„Сблъсъкът на цивилизациите”.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
