СТРАХИЛ ВОЙВОДА
Събитията на Балканите и по-специално положението в земите български в края на
на 1689 г. и началото на 1690 г. били много насърчаващи и пораждали нови надежди
за премахване на чуждото османско господство. Наред със събитията в Северозападна
България, независимо от погрома на Чипровското въстание, освободителното движение
на Балканите се разпространило и в източните земи в Българско, които били „силно
засегнати от турската колонизация и от асимилационните процеси”. Подготовка за
бунтове на българи били разкрити през 1689 г. в някои села на Провадийския и Раградския
район. Дори били започнати бунтовни действия, с цел да бъде привлечено българското
население от други околни села и от други области. Местната власт обаче навреме
разкрила подготовката и осуетила опитите за вдигане на бунт. Разправата с бунтовниците
била сурова и жестока. Те били оковани във вериги. Започнали наказателни действия.
Имотите им били описани.
Недоволството на населението, обаче стимулирало по-будните българи за организиране
на отпор на издевателствата на чуждоземците турци. Въоръжените борби на българското
население били организирани и водени от легендарния български хайдушки войвода
Страхил от с. Ветрен, Пазарджишко, който събрал чета от 200 души. Властта веднага
предприела мерки срещу хайдтутите, които щом разбрали, че ще бъдат преследвани,
„се изтеглили, заедно със семействата си и добитъка” и се барикадирали в окупираната
от австрийците крепост на Ниш.
През 1689 г., действали и други хайдушки чети в Пазарджишко. Споменава се за
дружината на сейменския началник Балчо, която се укривала в Панагюрище, Мечка,
Поибрене, Копривщица. Има сведения, че Страхил войвода „с 4000 немци (австрийци),
маджари и хайдути” нападнали Кюстендил. Австро-унгарските бойни части и хайдутите
избили ”множество мюсюлмани, откарали много роби и нанесли големи щети”, след
което се оттеглили. Турците съумели да се окопитят и организират, настигнали бунтовниците, влезли в битка, в която „загинали 200 души от австро-унгарските
части и хайдутите”. Страхил войвода провел много смели нападения над мюсюлманите-турци.
Има сведения, според които, когато бил в Нишката крепост, Страхил войвода се опасявал,
че австрийците могат да го предадат на османлиите. Войводата успял да излезе от
крепостта и да избяга при обсадата на крепостта, в резултат на успешния план,
предложен на австрийците. Според неговия план, той със своите хайдути трябвало
да действа навън от крепостта, а австрийците - вътре. И планът му бил успешен.
След завземането на Ниш обаче семейството на Страшния войвода, възпят в много
народни песни, било „заловено и предадено в робство”.
През 1689 г. друг един легендарен войвода Карпош, оглавил въстание в Североизточна
Македония. Хайдушкото въоръжено движение се активизирало, особено силно в поречието
на Крива река, когато по тези места навлезли австрийските войски. Зачестили четническите
хайдушки нападения над турците. Съпротивителното движение се разпространило и
разширило до такава степен, че властите били принудени да издадат разпореждане
„за изсичане на горите, които били убежище на хайдутите”, предимно в пограничните
райони на Велешко и Прилепско, тъй като там пътищата били контролирани от бунтовниците.
През есента на 1689 г., избухнали нови бунтове в Щипско, Раговишко, Велешко,
Дойранско, Сярско, Неврокопско и Разложко. Властта се помъчила да използва мартолосите
сред местните части за охрана, но все по-често те започнали да минават на страната
на бунтовниците. Съобщава се, че когато се разчуло, че австрийците са завзели
Ниш, българинът от Щип Иве, на който било разпоредено от местната власт да оглави
предводителството на ”50-60 мартолоси” да охраняват проходите, той минал на страната
на хайдутите, събрал 10 отряда българи, разбунтувал се и вместо към София се отправил
с тях срещу Скопие, Кюстендил и други райони. Властите се принудили да мобилизират
цялото население в Кюстендилски санджак с цел да могат да дадат отпор на разрастналото
се хайдушко движение и успешните нападенния около Ниш и Крива Паланка.
Хайдушките нападения на разбунтувалото се население в Македонско било оглавено
от Карпош, роден в с. Войница. Неговото име се превърнало в легенда. Буен, и смел,
той не могъл да понесе издевателствата на турците и станал хайдутин. Първата хайдушка
дружина събрал през 1689 г. в Доспатския район. Нападенията на неговите хайдушки
дружини постепенно обхванали „Нишка, Лесковацка, Вранска, Пиротска и Призренска
каза”. Въпреки хвърлените сили срещу хайдушкия предводител, властта била принудена
да отстъпи. С падането на Ниш, той отново оглавил борбата срещу угнетителите в
Североизточна Македония, която прерастнала в ”истинско народно въстание”. Карпош
успял да превземе Крива Паланка и Куманово. Заедно с 5000 други въстаници посрещнал
австрийските бойни части. Договорили за общи действия и обявили Карпош за „кумановски
крал”. Съобщава се, че император Леополд I дал на Карпош генералски чин. Когато
Карпош се опитал да завладее Скопие, комендантът на града се опитал да му устрои
засада и да го залови, но предупреден от населението, той не само че избегнал
засадата, но нападнал града, преди още австрийските войски да са влезли в него.
Българското население приело с голяма радост и въодушевление австрийските войски
като негови освободители. Когато австрийците се оттеглили от опожареното Скопие, генерал Карпош се заел с укрепването на завладените райони; оградил Крива Паланка ”с ровове, а Куманово със защитни съоръжения.”. Срещу народния
предводител били хвърлени големи сили на османлиите (около 18000 души) редовна
войска с цел въстанието да бъде потушено. Карпош се укрепил край Крива Паланка.
Сблъсъкът с многократно превъзхождащия враг принудило въстаниците да се оттеглят.
Вождът им Карпош се прибрал в крепостта, където при неравно сражение бил заловен.
Това повлияло твърде неблагоприятно на въстаническите дружини, които все още задържали
Скопие. Техните редици се разстроили и градът бил превзет от турците, а Карпош
бил „набит на кол”.
В сравнение с предишните стихийни нападения, въстанията през 80-те години на
XVII век имали много по-организиран характер. Те успели да обединят огромни недоволни
маси от угнетеното население, решено да се надигне на активна въоръжена борба
срещу вековния потисник и господар. Името на легендарнияп народен предводител
Карпош останало в народната и историческата памет като ”упорит, смел и далновиден”
предводител на недоволните народни маси, който успял да обедини отделните хайдушки
нападения в организирана борба с цел освобождениое от османското господство.
Съгласно източници, през 1976 г. е създадена община Карпош, носеща името си от
бившия квартал Карпош, който бил наименуван на името на български хайдутин и водач
на недоволното население срещу османското господство. Община Карпош е известна
с историческите забележителности от Античността и Средновековието.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
