Гърция, страна анти-модел в сравнение с България, страна-модел за Европа


През последните дни цялата планета се занимава с Гърция. От лидерите на ЕС до самия американски президент Обама, който отправи специално послание за ситуацията в света вследствие на пушилката, вдигаща се от гръцката политическа сцена. Гърция, благодарение на образа, създаван от премиера Георгиос Папандреу, се е превърнала в отрицателен пример за подражание, а страната вече представлява анти-модел за европейските реалности. Много ясно съм говорил и изказвал и в предишни свои текстове за шарлатанството на г-н Папандреу спрямо  европейските политически лидери, които поведоха лични битки със собствените си граждани и изобщо в рамките на ЕС, за да намерят някакво общоприемливо решение за Европа и Гърция, което Гърция прие и подписа на 27 октомври. След това обаче Гърция чрез министър-председателя Папандреу разбуни целия свят с идеята за референдум, който никога не се проведе, с едно правителство, което хем падна, хем не падна и с една непоследователност спрямо общата политика относно интересите на европейците и гърците, очакващи някаква сигурност от онези, които са избрали.   

Гърция се превърна така в анти-модел на страна от Западния свят, благодарение на непоследователните и безконечни негативни усилия на нейните лидери да обслужват само временните си политически интереси без да се замислят, че са част от една по-голяма общност, от Европа, както и изобщо от развития Западен свят. За гръцките граждани, както и пишещия тук, това е една ситуация, предизвикваща срам и отвращение и по-конкретно спрямо по-слабите икономически наши съграждани в Европа, от страни като Словакия, които са принудени да късат от залъка си, за да обслужват „театъра на абсурда” на гръцките политици днес, както и на техните предшественици.

Гърция влезе в еврозоната с фалшиви статистически данни. Това е нещо, което призна сам професор Алогоскуфис, министър на икономиката на Гърция през 2004г. Също така той призна, че Гърция е „натаманявала” непрекъснато статистическите данни и благодарение на сбърканите данни е била приета във валутния съюз на еврото. Проблемът тогава е бил недогледан от европейците, които не съумяха впоследствие да диагностицират своевременно опасността, създадена от безотговорните гръцки политици.  След пет години без значими резултати от правителството на Караманлис (2004-2009), Гърция „се предложи” всъщност на един политически лидер, на г-н Папандреу, който използваше всяка възможна лъжа, за да може да спечели властта. А знаеше много добре икономическото състояние на Гърция (както призна по-късно), но обеща дъжд от благоденствие на гръцкия народ с незабравимия си предизборен лозунг „пари има”, с който в крайна сметка ще остане в историята. Даде страната в ръцете на тройката (МВФ, ЕС, ЕЦБ), която самият той охарактеризира като опасна един месец преди да сключи съответното споразумение и най-лошото управляваше безотговорно, подписвайки договор след договор за Гърция, поставяйки цели, от които не успя да постигне нито една. Икономическите данни, които обещаваше на тройката, не успя да постигне никога дори и в минимална степен, а от обещаната приватизация в размер на 15 милиарда евро не осъществи нито една. Еврозоната, в опит да се самопредпази, не казваше „НЕ” на Гърция, но гражданите на останалите страни, които бяха принудени да плащат за грешките и слабостите на политиката на един партньор, биха били щастливи, ако можеха да спрат икономическите щети в техен ущърб, да извадят Гърция от еврозоната и да я оставят сама да решава проблемите си. Последната криза след акробатичните изказвания на г-н Папандреу, довели до хаос на пазарите и накарали Европа да каже „дотук”, бяха като явна самопокана за изолация на страната. 

Това, което виждаме, е една страна „анти-модел”. Никой нормален човек не би искал да види собствената си страна как се превръща в някакъв глупав виц на световната политическа сцена и да знае в същото време, че е неин гражданин. Гърците, за съжаление, преживяват точно това в момента. Сигурно носят своята отговорност като граждани за своя избор и чувството за тази вина се споделя лично от всеки един от тях, както и общо от цялото гръцко общество. Ако вземем обаче примера на този анти-модел и го разгледаме в контекста на съвременна България, която от много години се бори последователно и непрекъснато, за да се превърне в една модерна европейска страна и да изгради конкурентни структури в рамките на западния свят, ще констатираме, че страни като България (и други) трябва да представляват модел за подражание за развития свят, както и изобщо за страните от Запада.    

За съжаление, българските граждани не го разбират това нещо напълно. Харесва им да се оплакват за всичко и да вярват, че са в по-тежко положение от Гърция или от други страни по повод факта, че в Гърция (до неотдавна) пенсиите бяха по-високи, както и заплатите. Горчивата истина обаче е, че Гърция има един гигантски дълг, който ще бъде в тежест на следващите поколения за поне 100 години и ще ограничава възможността на следващите поколения да се развиват, според собствената си стойност и качества. България има по-ниски доходи и пенсии, но крачи напред свободна от дългове и се развива, запазвайки достойнството си и възможността за пълен национален суверенитет – нещо, което губят свръхзадлъжнелите страни. 

За мен, страни като България, представляват пример за подражание. Представляват модел на страна, която иска да се развива върху чисти основи спрямо своите граждани и фирми и спрямо гражданите на други страни, желаещи да й се доверят влагайки капитали и инвестиции в България. Като България има и други страни в ЕС с най-ярко присъствие на Словакия, Словения и Чехия. Страните от този вид днес са стабилни и се превръщат в пример за подражание, в страни-модел.

Гражданите на България, една страна, която познавам по-добре от останалите, вярвам че ще трябва да са горди за всичко, което са постигнали със своите огромни жертви, както и поради факта, че не са свръхзадлъжнели (а можеха), за да подкрепят развитието на страната си. Тази страна има от една страна ниски доходи, но дължи само 1,5% τот сумата, която дължи Гърция. Пенсионерите получават от една страна ниски пенсии, но знаят, че ги получават от една страна, която има възможност да ги изплаща в сравнение с по-високите пенсии в Гърция, които се изплащат от почти фалирали фондове, които може би след една-две години, няма да са в състояние да изплащат. Трябва да са горди, че успяха да преминат най-трудната част от своята история като една неделима социална общност и да са вече равноправни европейци, поставяйки си цели, които постигат. Трябва да гледат какво се случва около тях в останалия свят и по-специално в Гърция и да се опитат да подкрепят политици, които говорят на езика на истината и реализма а не онези, които обещават празни мечти без съдържание.

От доста време се опитвам да подчертая какво значение има да оценяваме онова, което сме успели да постигнем и да взимаме пример от грешките и негативния опит на останалите. Днес може ясно да се види, че настоящата историческа действителност предоставя на България шанса да се превърне в пример за подражание (заедно с други страни) в рамките на продължаващата дългова криза в ЕС и гражданите й в даден момент да започнат да се чувстват горди, че са избрали правилния път, въпреки че за това е било необходимо да положат повече лични усилия. 



Източник:





Коментари

горе