Незабравимите новогодишни програми: 1980 г.


Димитър Коцев-Шошо

Три сладки лъжи са в основата на една от най-забавните новогодишни програми на Българската телевизия - “На гости у Константин Коцев”. Тези гости нито са у актьора навръх Нова година, нито са в неговия дом, а и домакините не са семейството му. (Виж долу интервюто със сина му.) Само Коцев - една от най-големите ни комедийни звезди, е реален. Тези три симулации обаче, направени от чисто практични съображения на тв екипа, изобщо не помрачават празничното настроение. Напротив, програмата, представила пред зрителите новосформираната група “Иръпшъните”, още се помни. В нея пеят Тодор Колев, Георги Мамалев, Боян Иванов и Емил Джамджиев.

Само че нищо от великолепните им и заразително смешни изпълнения не се пази в архива на БНТ. Истината е, че нито един кадър всъщност не е запазен. Може да чуете типичната реч на Тодор Колев като фронтмен на “Иръпшъните” само в аудиовариант някъде в ютюб. А и все по-малко остават хората от екипа, които могат да разказват.

Въпреки унищожените архиви, тази новогодишна програма очерта три важни тенденции в културния живот на страната.

1. Легализира чалгата. Тя зазвуча за първи път по телевизията - най-важния идеологически и пропаганден канал в държавата по онова време. “100 кила ракия давам, само да те притежавам, Лилито Ванкова” (една от най-популярните тв говорителки тогава - б.а.), запя Тодор Колев и цяла България научи песента му.

2. За това изпълнение Тодор Колев се появи уж като циганчето от “Иръпшъните”, а всъщност напомняше с големия си комедиен талант на Чарли Чаплин - с леко изпаднал вид, широки панталони и мустачки. С тази новогодишна програма той стана мегаизвестен, а зрителите видяха още, че може да свири и на цигулка.

3. За първи път Българската телевизия покани актуална звезда от световна величина - Прешъс Уилсън, и показа, че също може да прави качествено шоу.

“На гости у Константин Коцев” е излъчена по БТ за посрещането на 1980 г. Неин режисьор е Нено Цонзаров, който едва 4 години по-късно - на 10 януари 1984 г., загива при самолетна катастрофа край село Кривина, близо до летище София.

Цонзаров е наследник на стар род от гр. Лясковец. Роден е през 1942 г. в с. Михайлово, Врачанска област. Завършва телевизионна режисура в Берлин и работи в националната телевизия на Германската демократична република (ГДР) в направление “Забавни програми”. Междувременно сътрудничи и на БНТ, за която снима забавни и новогодишни програми.

Режисьорът Димитър Коцев-Шошо, син на Константин Коцев:

Аз седях пред телевизора, а отсреща бяха

децата на Константин Коцев и те не бяха аз

- Какво си спомняте за новогодишната програма, г-н Коцев?

- Не мога да кажа много за тази програма. Колкото вие сте я гледали, толкова - и аз, защото тя изобщо не беше заснета у нас, макар че се казваше “На гости у Константин Коцев”. Тя беше заснета в студио в телевизията, специално изградено да прилича на дом. Жената на Константин Коцев беше фалшива, децата - също. Аз не съм участвал. Много е смешно, защото това беше първият ми сблъсък с това какъв манипулатор може да бъде телевизията. Гледах новогодишната програма и видях, че децата са други. И питам: “Тате, какво става тука?”.

- Какво ви отговори той?

- Каза ми: “Програмата е такава, не го мисли.”

- На колко години бяхте тогава?

- Бях на 9 години, достатъчно голям да го разбера и достатъчно малък, за да не мога да схвана каква е тая история. Но пък за пръв път разбрах, че това, което гледам по телевизията, трябва да го минавам през още една цедка в главата си, да не му вярвам 100%. Защото в крайна сметка аз седях пред телевизора, а отсреща седяха децата на Константин Коцев и те не бяха аз.

- Разказвал ли ви е баща ви нещо за записа на програмата?

- Покрай самото създаване на програмата нямам никакви наблюдения. Това, което е най-смешното, е, че всичко е било поставено с уж семейство, уж у дома.

Декорът не наподобява

нашия дом

Те са го правили от практични съображения, защото ако влязат в някой истински дом, не могат да си съберат техниката, осветлението, хората, екипите. Абсурд е да се снима такова нещо в истински дом. Спомням си, че имаше и много участници, певци, един пее в една стая, друг - в другата, бяха разиграни някакви скечове между участниците, някакви отношения между тях бяха измислени, кой флиртува с някого, кой си говори с друг и оттам произтичаха както смешните скечове, така и музикалните изпълнения.

- Защо са снимали фалшиво семейство?

- Не знам. Дали майка ми е казала: “Айде, сега няма да се занимавам с това, няма да участвам аз”, или те самите са го решили. Но доколкото я знам, по-скоро майка ми е казала, че не иска да участва и съответно са отишли на план Б - резервно семейство.

- Защо на гости у баща ви? Световният тв опит показва, че подобно персонализиране се прави само за големи звезди, какъвто е и баща ви в България. Още повече че втора подобна програма у нас не е правена.

- Много е странно, че той е единственият, у когото са направили такова нещо. Краят на 70-те и началото на 80-те години от миналия век са пикът в кариерата на баща ми. Това е безспорно. Може би тогава наистина е бил в позицията да бъде уважен по този начин. Предполагам, че по-скоро най-напред е дошла идеята, която вероятно е заимствана отнякъде, да се направи такова шоу, което е уж на гости у известна личност. После, като са пресели възможностите, да са се сетили за него.

Спомням си, че бях тихичко горд от тази програма.

- В училище съучениците ви обсъждаха ли я?

- Налагаше ми се

да обяснявам защо

не съм бил там,

какви са тези други деца. Особено моите съученици бяха доста изненадани каква е тази история. Питаха какви са тези другите деца, които бяха вместо мен и сестра ми. Дубльорите също бяха момче и момиче. Всичко беше с приятелско чувство. А и програмата беше доста успешна, хората я помнят, пееха много готини песни. Доколкото си спомням, разбира се, защото от онази възраст вероятно споменът ми е малко романтичен.

- Тогава Тодор Колев излиза с групата си “Иръпшъните”.

- Да, имаше и пародия на Джордж Бенсън с песента му “Бу, бу, бу”. Палеше някаква жена и пееше тази песен, много смешно беше.

- Спомняте ли си кога е записвана програмата?

- Конкретно не, но със сигурност в седмиците преди Нова година. Със сигурност не е била на самата Нова година, защото си спомням, че тогава бяхме с баща ми и майка ми във Велинград.

- Гледахте ли я там?

- Не. Гледахме повторението ѝ след 2 дни. Навръх Нова година бяхме в станция, където веселбата беше друга. Работеше някакъв телевизор, но нас като деца програмата не ни е вълнувала много. Виждаме, че е тази, радваме се за 2 минути, след което по-важното беше да играем на гоненица, криеница, такива неща. Все пак сме в станция - тича се между стаите, не се ляга до късно. Тия всички неща са много по-важни от една новогодишна програма.

Източник: 24 часа



Коментари



горе