Легенди за лековити води, самодиви и тайни съкровища пази Еленският балкан
ПРИЧУДЛИВИ ЛЕГЕНДИ ЗА ЛЕКОВИТИ ВОДИ, САМОДИВИ И ТАЙНИ ПОДЗЕМНИ СЪКРОВИЩА пазят
десетките села в Еленския балкан. Пикантните истории се предават от уста на уста
сред по-възрастните местни жители и привличат като магнит както любопитни туристи,
така и жадни за богатство иманяри.
Няма жител на селце или махаличка, който да не твърди, че водата в Балкана е
лековита и има чудодейни качества. Местните хора до един твърдят, че подпочвените
и изворните води са панацея за куп болести – от стомашни проблеми до нервни и
кожни болежки. Хората от градовете пък, които по един или друг повод посещават
Еленския балкан, масово си наливат вода за вкъщи, като пълнят шишета, туби,
че и бидони... Не са редки и случаите, когато местни хора сами възстановяват
водоеми. Така семейството на Ахмет Шентюрк от Дебели рът вдигнало преди три години
чешма в селото и я нарекло за добър задгробен живот, както е според мюсюлманската
религия. Хората дали 1500 лв. лични средства, за да направят корито и тръба в
местността Дълги чучур. В съседното село Калайджии пък, където се строи вилно
селище, легендата казва, че тече подпочвена вода, която идва чак от Хималаите.
За по-голяма достоверност дори жителите на селцето разказват, че наскоро при
тях идвали геодезисти. Те също потвърдили за произхода на подпочвената вода...
РАЗКАЗИТЕ ЗА САМОДИВИ И ФЕИ, КОИТО ОБАЧЕ ПРИЧИНЯВАТ СЛЕПОТА, също се разпространяват
като мълния из малките населени места. Впрочем балканджиите разказват, че за
вълшебни същества и самодиви се заговаря още през 70-те години на миналия век,
когато местен човек постепенно ослепял. Според преданието, той отишъл на посещение
при баба Ванга в Рупите. Веднага щом влязъл при нея, тя го попитала кога е виждал
самодивите. Това буквално стъписало еленчанина и той наистина си признал, че
забелязал на една поляна, прибирайки стадото си, облечена в бяло жена. Не след
дълго човекът започнал да губи зрението си. Оттогава всеки път, когато някой
имал проблеми с очите си, веднага се намирало кой да припомни и да доукраси случката
за самодивите. Стари хора разказват за случаи, при които възрастни ослепявали
буквално за дни. Най-много ги плашело обаче това, че и лекарите не откривали
причината за тайнствената слепота. Така с годините се родила легендата, че самодиви
от Еленския балкан отнемат зрението на хората. Според преданието, животните също
усещали присъствието на феите и вълшебните същества. Често се случвало вечер,
когато добитъкът се прибирал от паша, кучетата пазачи да се държат странно.
Животните буквално пощурявали и виели до късно през нощта, въпреки че наоколо
нямало признаци, че има хора. Друг път кучетата скимтели и без видима причина
се криели, гласи още поверието. А еленчани и до днес разказват как самодивите
избирали поляна и танцували на нея по цели нощи, особено при пълнолуние. Феите
били като привидения – мъгляви образи на девойки, които виели телата си в дълги,
светещи в бяло роби...
ПРЕДАНИЯТА ЗА ЗАРОВЕНИ ДЪЛБОКО В ЗЕМЯТА СЪКРОВИЩА също се носят от уста на уста
в Еленския балкан. Едно от „най-роените” за имане места в този район е някогашната
римска наблюдателна кула близо до Разсоха и Беброво.
Друго привлекателно място за търсачите на съкровища е тайнствен подземен манастир
край село Мерданя. Легендата гласи, че там е заровено богатството на цар Иван
Асен, което обаче вече осем века си остава неразкрито. През 1230 г. след победата
на славния български владетел при Клокотница на мястото, където царят е посрещнат
от търновския патриарх, е бил изграден манастир. След падането под турско робство
обаче обителта е разрушена, а имотите на манастира преминават във владение на
турските бейове и паши. Преданието казва, че още по време на царуването си Иван
Асен скрил в манастира голяма част от своите съкровища. След един век, когато
турците били пред вратите на Царевец, цар Иван Шишман също скрил в този манастир
богатството на рода си. След разрушаването на обителта съкровищата останали затрупани
под земята, а според мерданчани богатството било прокълнато и носело нещастие.
Въпреки това иманяри от цялата страна години наред правят усилия да стигнат до
жълтиците, разказват още местните хора.
„Обикалят ни откъде ли не, свикнали сме, защото от години имаме славата на привлекателна
дестинация за иманярите”, потвърждава и управникът на Мерданя Марин Люцканов.
И не крие, че един от предишните кметове – Стоян Лахов, се оказал също запален
търсач на съкровища. В кметския кабинет приемникът му често намирал иманярски
кореспонденции и дори карти на местности, където се предполага, че имало заровени
съкровища...
Коментари
Последвайте ни във facebook!
