Косово


Редовно чета  с интерес „Гласувам за България”. За съжаление малко са тези, които го правят, а и доста българи  „гласуват” за други страни. Няма какво да ни учудва тогава, че почти всички стоки у нас са вносни, дори и  90 % от селскостопанската продукция. Стигнахме до там, че и доматите са внос от Полша. В което и село да отидете ще видите, че и там се продават вносни зеленчуци, варива, меса, млечни продукти и т.н. Така ли беше когато бяха живи нашите баби? Кой ни прати по градовете и в чужбина?

Порутени селскостопански сгради, запустели дворове и къщи, а пред кметството чакат безработни за помощи. Това е днес българското село.   

Казват виновни са политиците. Не е така. Всеки народ си заслужава управниците. Избират ги тези, дето чакат за социални помощи, а „умните” не гласуват или „гласуват” за други страни.

Скоро открих в съседното село една от малкото българки, върнала се от чужбина и която наистина  „Гласува за България”. Създала е родово имение в с. Горско Косово. Имала пари, направила го, биха казали мнозина. Да има. Завършила МИО, духовни практики в Индия, има бизнес, работи земеделска работа, но и помага на хората, които заслужават. Книгите, които е написала се четат на един дъх. Дори и така е написала „Седмата посока”. В нея ще намерим известни вече мъдрости, но приложени на практика, през призмата на личния живот е завладяващ пример. Всеки желаещ може да отиде в имението като гост или доброволец. Подробности могат да се видят на: www.gorskokosovo.com

Макар, че и аз от години живея в родното си село, защо ме впечатли тази жена? Тя доказва, че и граждани могат да се върнат на село и там да си отглеждат и възпитават децата. Нещо повече, сами си произвеждат зърното, месят хляба, от собсвен слънчоглед полват само студено пресовано олио, произвеждат си всички необходими плодове и зеленчуци. В книгата си цитира майка Тереза, но и самата тя се е превърнала в българската такава.

За Полша, Словакия, Унгария и др., това не е новина, но за нас това е светъл лъч. Била съм в тези сграни, в техните села, където никой не си е изоставил къщата, имота и земята. Гледах как там се прибират картофи. На редовете се събрали от най-възрастните до най-малките деца.

Случи се веднъж да пътувам в петък вечерта със самолет от Варшава до Жешов. До мен седеше един депутат, от тяхната земеделска партия, който се прибираше при семейството. По професия ветеринарен доктор, но си имат 30 дка ябълкова градина,  2 дка картофи и т.н.

Такива са им депутатите, такива са им селяните. Да се радваме, че ги има и магазините са ни пълни.

Това написах първите години, след като се върнах на село.

Какво ни дава родовото имение

Радост от труда и плодовете на майката земя

Обич към семейството, рода и приятелите

Далновидност от правилния избор

Очарование от красотата на природата

Възраждане на душата

Оптимизъм за по-добро бъдеще

Импулс за смислен живот

Мечтателност на дете

Енергия за всички начинания

Надежда в утрешния ден

Инициативност за промяна

Ентусиазъм заразяващ околните

Ако не вярвате, опитайте!

Колкото по-рано, толкова по-добре!

Никога не е късно!

Побързайте!

 

            Ако търсите да „осиновите” изоставена къща, може да получите информация без посредници във всяка селска кръчма.

            В цивилизованите страни към които сме тръгнали, само бедните живеят в апартаменти, а богатите в къщи далеч от големите градове. И при нас има немалко такива. Някои закупили сгради на бившите ТКЗС и ги превърнали в малък оазис, където се произвежда всичко необходимо за семейството и близките. Тези имения са от затворен тип.


Бойка Манчева



Източник:





Коментари

горе