Рилски манастир и музей към него


" Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да има нито храна, нито покрив, но небето ми беше покрив, земята-постеля и тревите-храна..." /Св. Иван Рилски/


Природен парк "Рилски манастир"

Пътувайки към Рилския манастир, е лесно да забравим, че отиваме в най-святото за православния българин място, потънали в размишление за природата, която ни обгръща. Високите и стръмни склонове на Рила планина и днес не са толкова гъсто населени, както Родопите, Странджа или Балкана и са запазили природата  почти непокътната.

Ако сте късметлии, по пътя към Рилския манастир може да си купите много вкусен мед от няколкото местни производители, които го предлагат. Ние останахме много доволни от меда с риган и мащерка, от липовия мед, както и от вкусния манов мед. Ако не сте сигурни в това какъв мед да изберете, без съмнение ще ви предложат да дегустирате. В района предлагат и биволско и овче мляко, но през лятото честно казано не ни се хапваше мляко. Затова пък пъстървата на жар, която ни предложиха в малък ресторант зад Рилския манастир наистина си я биваше!

Спирайки за почивка край реката, може да се изкушите да си наберете букет с красиви цветя, но не забравяйте, че Рилския манастир се намира в района на Природен парк "Рилски манастир". В тази местност се срещат много билки и защитени видове и законът забранява следните дейности:

  • Бране на билки, късане и изкореняване на цветя.
  • Събиране и унищожаване на яйцата и гнездата на птиците.
  • Добив на изкопаеми.
  • Движение на кучета без каишка.
  • Лов и стрелба по животни.
  • Риболов - освен в разрешените периоди за това и на обозначените места.
  • Движението на автомобили извън обозначените за това места.
  • Палене на огън извън обозначените за това места.
  • Безразборното изхвърляне на отпадъци.


За вас ние снимахме и табелата със защитените видове растения, които се могат да бъдат открити на територията на Природен парк "Рилски манастир".


На път към Рилския манастир има няколко добри ресторанта, където може да хапнете. Ние забелязахме и нови бунгала, които наистина изглеждаха примамливо, изградени непосредствено до реката.Ще ви подскажа и малка хитрост - онези от вас, които досега не са посещавали Рилския манастир, вероятно не знаят, че няколко метра преди паркинга на самия манастир има малък паркинг за 5-6 коли, който рядко е пълен. Той е напълно безплатен, за разлика от платения паркинг пред и зад манастира, където ще трябва да се разделите с 4лв - ако сте с кола, 6лв - ако сте с бус или 8лв за големи автобуси (които наистина е по-подходящо все пак да използват големия платен паркинг). Не е зле да си спестите парите за паркинг, ако сте само по семейному, тъй като сувенирите в манастира не са евтини, а и в заведенията храната ще ви излезе не по-малко от 10лв/човек. Прибавете и 6-7лв за малко бурканче мед (а е доста вероятно да решите да си вземете 2-3 от различни видове, както направихме ние) и посещенето в Рилската обител съвсем не излиза евтино, дори и без нощувка в района. Спираме да говорим за пари обаче и продължаваме нашия разказ за самия манастир...

Молитвената скала на Св. Иван Рилски

Рилският манастир е създаден през 30-те години на X век от Св. Иван Рилски. Първоначално той е живял на един от съседните на Рилския манастир склонове, като е прекарвал дните си в съзерцание и молитва. Днес може да посетите молитвената скала, която се намира на няколко км от Рилския манастир. До там може да стигнете с кола или пеш, като последната част от пътя се извървява пеш по склона нагоре и води до малък параклис, до гроба на светеца и до молитвената скала. Много хора оставят литче с написано желание между камъните около гроба на Иван Рилски, който се намира в пещера. Не мога да ви кажа откъде идва тази традиция, но моето желание се сбъдна! Близо до молитвената скала има чешма, където може да се освежите. Лично за мен молитвената скала на светеца е по-свято място дори от самия манастир, където "жуженето" на многобройните туристи и поклоници понякога изморява и пречи на усамотението на вярващия.


История на Рилския манастир [1]

През Византийското робство основаното от Иван Рилски монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно съзнание.През XIVв. протосеваст Хрельо Драговол, чието феодално владение се е простирало в земите около р.Струма, превръща  манастира в солидно укрепен комплекс, който в същото време удивлява със своята вътрешна архитектура и декорация и с меките форми на фасадите и колонадите. Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества. Култата изглежда наистина непристъпна и днес! Сега на нея можем да видим красив старовремски часовник, а точно под нея две сергии предлагат религиозни сувенири.

През ХIV век манастирът е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Грамотата на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От същия период е и пространното житие за св. Иван Рилски  от патриарх Евтимий. Официалната подкрепа помага на манастира да се превърне в културен и духовен център.

След падането на България под турско иго манастирът е многократно ограбван и разрушаван, въпреки охранните грамоти, които получава от някои от турските султани. Манастирът успява да се запази благодарение на упоритостта на местното население и на монасите, които формират книжовна школа, която обучава духовници и книжовници и поддържат връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни.Руската православна църква прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът получава подкрепа и от руските царе и молдовските воеводи.

През 18 и 19 век манастирът отново е опожаряван и възстановяван. Реконструиран е с помощта на богати българи от цялата страна - Копривщица, Тетевен, Чирпан, Стара Загора, Самоков, София.Няколко поколения българи се трудят в изграждането на манастирския комплекс. В Рилския манастир работят и най-опитните творци на българското Възраждане. Ето защо не е чудно, че днес удивлява с красотата на архитектурата и иконописта си.Трудно е да се повярва, но изографисването на манастира е дело на много творци, които смирено уеднаквяват стила си. Тъй като никой, освен Захари Зограф не е подписал творбите си, сега е трудно да се определи кой художник коя част е изографисал. От 1961 г. Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение.

Днес в Рилския манастир се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от 11 - 19 век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.

Стенописите от външната страна на църквата грабват окото на посетителя с богатството и яркостта на цветовете си и внушават празнично чувство у наблюдаващия. Вътре в самата църква те са тъмни - както поради факта, че в църквата не прониква много светлина през прозорците, така и поради факта, че вероятно не са реставрирани скоро. При нашето посещение през юни, тази година обаче видяхме издигнато скеле в църквата, което вероятно означава, че не след дълго ще можем да се радваме на реставрирани стенописи с цветове също толкова красиви, колкото и онези по външната фасада на църквата.


Ако желаете да влезете в църквата и не сте запознати с правилата на църквата, трябва да знаете, че късите панталонки, потниците, късите поли и големите деколтета са забранени. Ще бъдете учтиво върнати от полицая, стоящ наблизо, ако решите да използвате фотоапарат или камера, внесете храна в храма или използвате мобилния си телефон. Някои правила обаче явно не важат за свещениците, тъй като по време на нашето посещение там изведнъж зазвуча църковно песнопение (мелодийка на телефон), след което един от свещеници вдигна телефона си и започна да говори. Дали е направил неприятно впечатление на руските или гръцките си колеги, които бяха дошли отдалеч, за да се поклонят в Рилския манастир? ...

Хубаво впечатление прави обаче чистотата в и около манастира, както и поставените указателни табели за Природния парк, за Иван Рилски, за манастира и за туристическите маршрути наоколо. В момента точно зад манастира строят някакви сгради, но да се надяваме, че мястото няма да се превърне в подобие на Бачковския манастир, където кичът прави компания на кебапчетата по време на пости, манастирските имоти са занемарени, но за сметка на това поповете се возят в скъпи коли...

Музей към Рилския манастир

След тъжните констатации ще върна доброто ви настроение като ви разкажа за музея към Рилския манастир, който наистина може да ви върне назад във времето и да ви илюстрира как са живяли монасите в миналото. Входът към него се намира вляво, точно преди задния изход на Рилския манастир. Музеят притежава богата експозиция от 35 000 експоната -  колекции от икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети. Успоредно с постоянните изложби се уреждат и временни експозиции, които биват показвани в манастира, на други места в България и в чужбина.

Днес ще ви разкажа за експозицията, която заварихме в деня на нашето посещение през месец юни, 2011г...

Тук може да видите стар мъжки карачански костюм (на снимката - черният костюм) или традиционното облекло на охранителите на манастира (снимката с наметката от козя вълна). Интересно за нас беше да научим, че по време на турското робство тези охранители са имали специално разрешително за носене на оръжие, което един вид е замествало днешния паспорт. Четем:

"Позволителен билет на пандурин за носене на оръжие (27 окт. 1857)

"Янаки Иванов пандурин в Рилския манастир, Дупнишка кааза е родом от селото Стоймир, Пиянечка околия. Той има ръст среден, мустаци жълтеникави, на възраст 35 години. Той ходи въоръжен и носи следното оръжие: един пищов, един нож и една дълга пушка. Така въжръжен той ще има право д аходи и обикаля в околностите на Рилски манастир, като за това му се взе съгласно закона надлежното поръчителство.
Настоящият позволителен билет ще има за валидност една цяла година, начевайки от 27 октомври 1857 г.""

В музея, който на практика е в самия манастир, а не в отделна сграда, можем да видим и мелницата, която са използвали монасите. За целта част от реката явно е била отвеждана под манастира, като по този начин е снабдявала и манастира с прясна питейна вода. Съхранени са и старите кошени, изплетени от клони и глина. Помня, че такива съм виждала в двора на прадядо ми, който навремето е бил известен пчелар.

Изложената посуда вероятно няма да представлява голям интерес за вас, но пък огромните лъжици с човешки ръст гарантирано ще ви учудят. Гигантският им размер подхожда напълно на огромната пекарна, която навремето е била обслужвана от петима монаси, тъй като е трябвало да задоволи нуждите не само на живущите в комплекса, но и на многобройните поклоници, които са отсядали в Рилския манастир. Ще забележите също и казана за варене на мляко, който напомня на кладенец, както и чешмата, която трябва да има във всяка добра кухня.Излизайки от музея, ще се изненадате колко студено е било вътре. Каменното строителство на нашите предци наистина превъзхожда съвременното в много отношения!

Тръгваме си от Рилския манастир с усмихнати, че успяхме да посетим едно свято място и да научим още мъничко от българската история.

Източник: rodenkrai



Коментари



горе