Старата църква "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат"



Село Добърско се намира на 20 километра от гр. Банско. Разположено е високо в Разложката котловина в Рила планина с живописна гледка към Пирин и Родопите. До издигането на Банско през края на XVIII век Добърско е било икономически водещо селище в Разложката котловина.


За пръв път в исторически документ селото се споменава в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година заедно с други села, дарени на Рилския манастир. Но местните предания свързват произхода му с заселването на ослепени войници на Самуил след трагичната битка при близката Беласица (1014 г.). Легендите разказват, че първите заселници на това необичайно място, разположило се на южния скат на Рила планина, били пленените в битката при с. Ключ и ослепени по заповед на император Василий II Самуилови войни.

След поражението в планината Беласица през 1014 г., те се насочват към Рилски манастир, но по пътя ги застига зима. Много от тях са останали да зимуват тук, задомили са се и са създали певческа школа. Избират мястото на сегашното село Добърско не случайно. Там намират облекчение и изцеление от лечебната вода от аязмото, която и днес извира в двора на средновековната църква “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Това предание е влязло в местната история и намира своето отражение и в стенописите на църквата.

Храмът "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат" е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани, но съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара може да се предположи, че годината на строителство е 1122. Храмът е с малки размери, и както са изисквали турците, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. Този храм няма купол и камбанария, построен е така, че да бъде възможно най-незабележим за византийските и османски поробители. Но неговите строители са ни оставили няколко сигурни знака за религиозения характер на сградата. Свастика и кръст са почти незабележимо замаскирани във фасадата.

В тази църква никога не е правена реставрация на стенописите, все още там всичко е от естествени материали. През 1973-1978 реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова почистили стенописите от слоевете сажди натрупали се от дима на свещите в дните, когато църквата е била действаща. На няколко места екъпът, извършил почистването е оставил ивици, на които личи предишното състояние на иконите. Поразителните цветове са запазени, въпреки че през ХIХ в. турците превърнали черквата в хамам (баня). По времето на реставрацията и с цел запазването на тази църва е построено едно предверие което да предпази изографисаните над вратата образи на патроните - Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат- византийиски войни посечени заряди вярата си в Христа. Влизането в църквата става по възможно най-християнския начин - с поклон докато слизате по 3-те стъпалца към самия храм. Влизайки в храма виждате много красиви стенописи покриват всеки сантиметър от стените и тавана, които пресъздават библейски сцени, образите на много светци и светици, местни легенди.

Накратко доколкото си спомням от разказа за жената която ни разведе из храма и ни разказа поотделно за почти всеки стенопис:

в ляво от вратата се намира „Ктиторския портрет” - тримата ктитори Богдан, Хасия и неговия син, както и тримата й майстори Спас, Станко и Смилен. Според стар разказ, най-видният от тях ктитор – Хасия – е посетил Йерусалим и “други свети места”, пренасяйки свещена пръст от Божи гроб в този храм, така че хората, които не могат да стигнат до Божи гроб, посещавайки Старата църква да получат божигробска благословия, духовно пречистване и благодат тук на това свято място. В ръцете си те държат макет на храма.

Свети Николай Нови за Свети Георги и Свети Димитър, изрисувани само тук и в Атон в цял ръст, а не на кон, както сме свикнали да ги виждаме. От дясно е Св. Георги, а от ляво Св. Димитър.

Пред олтара са подредени иконите на свети Теодор Тирон, свети Теодор Стратилат, Богородица, Христос, Йоан Кръстител и Архангел Михаил.

По времето на Людмила Живкова тези икони са били изнесени и са обиколили целия свят. За щастие на Добърчани и всички българи сега те са у дома си и дано останат там завинаги.

Зад олтара стенописите сякаш рисувани вчера. От стените ни гледат много светии сред които Св. Кирил философ, позлатеният кръст в центъра на който е Исус Христос и образа на божията майка, бдяща над олтара. Разказа продължава за за Свети Константин и Елена, за Свети Илия, За свети Николай чудотворец и Свети Николай Нови, За свети Павел, За Свети Карне Египетски, за Мария Египетска, за Света Александра, Света Неделя, Света Матрона и още, и още. Тук има над 400 самостоятелни образа. Стигаме до Преображението – една от двете уникални икони в храма. На нея е показан Исус Христос, седящ в приспособление, поразително приличащо на ракета, на фона на земята, атмосферата и стратосферата. На другата икона е Божието възкресение – Исус слиза в подземното царство и възкресява мъртвите. Почти на тавана са изографисани Самуиловите войници да мият слепите си очи с вода.

Излизайки от храма виждате една прелестна градина много добре поддържана и засадена с прелестни цветя. Там в тази градина се намира и лековития извор, които както споменах по горе е излекувал болките от избодените очи на Самуиловите воини. В този извор има традиция да се пусне монета за да се върнете пак на това свещенно място и не на последно място - да си измиете очите.


Източник: rodenkrai



Коментари



горе