Крепостта Царевец (В. Търново)


Колко велика е била България в миналото, как са живели нашите предци, можем ли да си представим и да се почувстваме истински българи без да сме посетили Велико Търново?

На този въпрос ще си отговорите след като видите величествения хълм Царевец и усетите атмосферата на старопрестолния град. Всеки трябва да посети това място без значение кога, а колкото по-скоро, толкова по-добре.


Царевец – много може да се каже за неговата история, за значението му за нас и за това, че за мен е едно от най-красивите исторически места в България.


Царевец е бил главната крепост на столицата на Второто българско царство (1185 – 1393 г.). Следите за наличието на човешка дейност на хълма са още от ІІ в. пр.н.е. По-късно през V в. тук имало византийска крепост. През ІХ в. възниква селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава. През ХІІІ и ХІV в. той е център на духовния и политически живот на българската държава. През 1185 г. при освещаването на църквата "Св. Димитър" в града, братята боляри Асен и Петър започват въстанието на българите срещу византийското владичество. На следващата година българската държава е възстановена и Търновград става нейна столица.

Вече приближаваме крепостта за да се запознаем отблизо с нея и да се пренесем в далечното минало.

Главният вход на Крепостта е от запад. Състоял се е от три последоватено разположени порти, отбранявани от кули. Първата порта е възстановена без кулата през 1932 г. Пред нея имало подвижен мост, който бил запазен до 1864 г. Втората порта е на няколко метра след първата. Третата порта е съществувала до 1889 г. и е възстановена през 1971 г.
Вторият вход на Крепостта е Малката (Асенова) порта на северозападната крепостна стена.
Третият вход е свързвал крепостта с квартала на търговците и се намира в югоизточната част на Царевец.


Отворен за посещения е главния вход на крепостта. Вече преминахме през него и пред нас е плана на крепостта. Така може да се запознаем по-детайлно с разположението на забележителностите, които ни предстои да видим.


В дясно от нас е Балдуиновата кула. Името на тази кула е с свързано с легендата, че в нея бил затворен и намерил смъртта си латинският император Балдуин Фландърски, пленен от българският цар Калоян след битката при Одрин през 1205 г.


Централната част на хълма Царевец е била застроена с обществени и култови сгради. Крепостта е имала високи крепостни стени с бойници и бойни кули. Запазени са и части от сгради от Ранновизантийския период V – VІІ в. На територията й се намирали 22 църкви, които били богато украсени със стенописи на майсторите от Търновската живописна школа. Целият хълм бил гъсто застроен и днес могат да се видят руините на голяма част от сградите, в които са живели местните боляри, духовници, занаятчии и търговци. Те са разположени на северозападния и източния склон, около Царския дворец и Патриаршията.


Дворецът на българските царе, бил построен от основателите на Втората българска държава Асен и Петър като обикновен феодален замък, но се развил в дворцов комплекс през ХІІ – ХІV в., ограден с крепостни стени и бойни кули. Дворецът имал два входа – север и южен като северният бил официален. Площта му е 4872 кв. м. В източната част на вътрешния двор на двореца се виждат основите на жилищни сгради дворцовата църква „Св. Параскева”. На запад могат да се видят основите на представителните сгради, а на юг – на стопанските помещения. При падането на Търново в ръцете на османските завоеватели дворецът е бил разрушен. Днес са възстановени основите на сградите и северната фасада, където е бил главния вход.


Постепенно достигаме и до най-високото място на хълма Царевец – Резиденцията на българските патриарси. Това е вторият голям архитектурен комплекс тук редом с Царския дворец. При археологически разопки е установено, че Патриаршията била самостоятелна крепост със стени, порти и кули. Входът се намира на западната страна. В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне". По своя план църквата е трикорабна, триабсидна, кръстокуполна, с притвор и екзонартекс. От южната й страна се издига висока кула-камбанария - рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена от вътре и отвън с мозайки и стенописи. Подобно на Двореца и Патриаршията е разрушена при превземането на крепостта през лятото на 1393 г. от войските на султан Баязид І. Патриаршеската църква е възстановена и завършена през 1981 в чест на 1300 г. от създаването на българската държава по план на арх. Боян Кузупов. Декоративно-художественото оформяне на интериора е дело на художника Теофан Сокеров . Стенописите за завършени през 1985 г.

Незабравимо изживяване е посещението на Царевец, а още по-незабравимо е шоуто Звук и Светлина, което се прави тук. Спектакълът е реализиран от българо-чехословашки екип, ръководен от Въло Радев и Яромир Хник. Първото излъчване е през 1985 г. в чест на 800-та годишнина от въстанието на братята Асен и Петър. Излъчването се организира по заявка за групи от минимум 30 човека. Най-доброто място за наблюдаване е на площада пред Царевец, който носи името на Цар Иван Асен II. За съжаление то не е всеки ден, но с повече късмет може и Вие да го видите.


Това беше историята на Царевец, той Ви очаква! 

Източник: rodenkrai



Коментари



горе