Владо Тодоров превзема Холивуд


Историята на световно известния филмов художник, илюстратор и автор Владимир Тодоров звучи като извадена от сценарий на типичен холивудски филм за реализираната американска мечта. Всичко започва още в края на 80-те, когато младият студент по анимация дори не е сънувал, че скоро ще работи в студиото на Стивън Спилбърг в Лондон, а след това ще замине за Холивуд, където ще създава типажите на световни филми като „Хари Потър и Философският камък", „Космически забивки", „Стюарт Литъл 1 и 2" и др. Но за това - след малко.


ОТ СОФИЯ ДО ХОЛИВУД

Кариерата на младия аниматор Владимир Тодоров започва почти като на шега около промените у нас. Веднага след 1989-а той случайно попада на обява, която търси хора с неговата специалност, и мълниеносно изпраща готови свои разработки в студио Universal в Лондон, без обаче да знае, че това де факто е студиото на Спилбърг.

Научава го на място и остава запленен от шанса си да работи точно там. После заминава почти без да знае английски и остава там в следващите няколко години. Доказва таланта си изключително бързо и благодарение на лесната си приспособимост и чудесното му умение да работи в екип получава конкретна покана за работа в Лос Анджелис - предложение, на което никой не би могъл да устои. Оттук нататък приключенията му в света на Холивуд сякаш нямат край.

Ето какво казва известният филмов художник за началото на изумителната си кариера:
"Вече бях започнал да работя в едно анимационно студио, докато още учех в 2-годишен курс по анимация. Мой учител беше Пройко Пройков (б.а. - легендарният ветеран в българското анимационно кино, който се спомина преди 13 години). В края на 80-те ни казаха, че трябва да участваме в екипа на един телевизионен анимационен сериал. Беше голяма поръчка на Би Би Си, но по някаква причина проектът не стана. После попаднах напълно случайно на една обява, че студио Universal в Лондон търси аниматори. От нас се искаше да изпратим свои рисунки и касетки с филмчета. Тогава изведнъж падна режимът и всички мои колеги тръгнаха нанякъде. Повечето от моя курс заминаха за Унгария. На мен ми се правеше нещо много, много различно. Нещо като "Кой накисна заека Роджър" - на такова ниво."

Тогава младият аниматор няма как да знае, че в живота му предстои съдбовна среща. Тя е с легендарния Робърт Земекис, режисьора на "Кой накисна заека Роджър", в чиято продуцентска компания ImageMovers той ще работи. По онова време нищо не е подсказвало, че заедно със своя кумир Земекис Владо Тодоров ще работи във филмите "Беулф", "Коледна песен", "Майло на Марс" и "Полярен експрес".

"Разбира се, имах амбицията да стигна едно друго ниво на работа, различно от тукашното. Но никога не съм си представял, че нещата така ще се развият, толкова бързо и толкова шеметно", категоричен е Тодоров. И сякаш съдбата дърпа конците на тази история - работната му виза е готова само за месец, а след като се качва на самолета, от летището отива направо в студиото, където попада "в съвсем друг свят", който го очарова завинаги. В Лондон аниматорът веднага се впуска в "дълбокото" - започва да работи в пълнометражни анимационни проекти още на следващия ден рамо до рамо с ветераните, без да знае много неща - научава ги в крачка. Екипът е над 200 души. "В първия ден ми дадоха купчина бели листа и ме оставиха. А аз нямах идея какво точно да правя. Помислих си: тези хора ще ме уволнят след два дни. Попитах колегите ми какво се иска от мен, а те ми обясниха, че трябва да направя междинните рисунки на анимирания материал. Правеше се с молив и хартия - нали времето беше отпреди компютрите. Първите седмици се шашнах от мащаба и от бързината, с която се искаше да работя. Тогава най-после разбрах, че това е студиото на Спилбърг и не ми остава нищо друго, освен да се включа в процеса и да се справя с всичко."

Така Владимир Тодоров стъпка по стъпка показва воля и качества, които след 8 г. работа в студио Universal го изстрелват директно към Меката на американското кино - в Лос Анджелис.

Там Владо започва да се занимава вече с компютърна анимация. После с лекота влиза в екипа на редица касови филми като "Хари Потър и философския камък" от Дж. К. Роулинг (първата част на магьосническия филм, любим на тийнеджърите по целия свят). Българският аниматор прекарва месеци сред невероятния декор на веселото Училище за магия и вълшебства Хогуортс в търсене на вълшебните образи. Именно той е създателят на част от най-известните типажи като Волдемор, едно страховито триглаво куче и един фантастичен кентавър.

Историята с кентавъра е интересна, защото е автентична - знаменитата авторка е имала рядкото право лично да надзирава процеса по създаване на нейните герои. Когато е видяла кентавъра на Тодоров, тя моментално отсякла, че не харесва. "Какво не ви харесва? Как си го представяте?", попитал той Роулинг. "Ами искам го по-секси. С красив римски нос, висок, със сини очи и т.н." Нашият човек точно това и направил - един прекрасен кентавър, който на вътрешните (междинни) прожекции изтръгнал викове на еуфорична радост у Роулинг: "Страхотен е! Искам го! О, да!..." Всички от екипа били доволни и щастливи. "После тя си тръгна и аз пак го направих същия, отначало. Тоест загрозих го, но това е моят кентавър все пак...", смее се Владо Тодоров.

Някои от страхотните образи му идват насън. Но това е една друга история. В Америка не му остава нищо друго, освен да следва американската си мечта. Само че и това не му стига. Там открива, че изпълнителската работа не му стига и започва да създава индивидуални проекти като фамозния The Moon Rock, реализиран от студиото на Земекис, но тръгнал първоначално от нашумялата в Америка книга, на която Владо Тодоров е съавтор и илюстратор. Освен това той е съавтор и илюстратор на популярната тук книга "Капризите на Оливър", чието оригинално заглавие е Oliver`s Tantrums. Предстоят му още няколко горещи проекта, но големият български филмов художник и илюстратор предпочита да ги запази в тайна.

Sо Independent

Всъщност Владимир Тодоров е в България по покана на организаторите на 4-тото издание на фестивала за независимо американско кино So Independent, който тече и в момента (до 3 ноември) в няколко големи столични кина. Лекцията му "Анимацията и типажите във филми" мина вчера с огромен успех в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", а до края на фестивала във фантастична изложба в клуб MOTTO могат да бъдат видени най-известните от удивителните му анимационни герои, които познаваме от касовите холивудски филми.

Един от най-известните му образи стана лицето на фестивала и наднича буквално от всеки ъгъл на софийските улици.
"Чудех се как да избегна типичната символика, свързана обикновено с думата independent - свобода, разчупване на окови, полет и т.н.

И реших, че най-добре ще е да направя нещо близко до това, което правя относително добре от години в киното и книгите - казва скромно Владо Тодоров, - да бръкна в торбата с герои/типажи и да извадя най-подходящия за случая според мен. Той напомня много от типажите, които съм създавал, но същевременно носи нещо ново и характерно свое. Как нашият човек се връзва със So Independent? Просто е различен! Нетипичен, нестандартен, неочакван, той идва от друг свят: онзи, който може да съществува само във филм, в книга или в собствената ти фантазия." Именно такъв - изненадващ, симпатичен, различен, е и филмовият художник Владимир Тодоров, на чиято безгранична фантазия светът на модерното холивудско кино дължи някои от най-известните си и характерни образи.

Източник: Труд



Коментари



горе