10 традиционни родопски песни

Родопската песен е звучна,

волна, широка, гальовна. Преобладават лиричните едногласни мелодии с широкотонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента. Най-чист е стилът на Средните Родопи, където и до днес народната песен звучи нестихващо.
Дивната планина е населена предимно с малки села и махали и тук все още намираме песни в тясна връзка с живота на хората, чисти, неподправени, искрени. В Родопите жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване. Естествената постановка на родопските певици им позволява да пеят в значително по-висок регистър и особено българомохамеданките, които имат по-широк гласов диапазон. У мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. В Родопите народната песен се изпълнява равностойно от мъже и жени.

Вслушайте се в Родопа планина, тя е море от песни.

Старинните езикови форми, запазени в песните на родопското население подсилват тяхната оригиналност и им придават особена прелест, Любими стихови стереотипи с които изпъстрят текста са: “девойко, мари хубава”, “малеле, моя майчице” и др.
Тук пробладават песните на седянка, които по тематика са разнообразни, но преобладават любовните, тъй като на седянка ходят предимно младите.

Обичайните родопски песни в са на изчезване –

липсват коледарските и лазарските песни – това се отнася и за жетварските, тъй като това не е характерен поминък за този край, а и на българомохамеданката е било забранено да пее на нивата. Все още са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал.
Много са разпространени песните за гурбет, които са били два типа – на тръгване и на връщане. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите. Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към “овена вакъл, каматен”, към “първо либе”, към къщата.

Музикалните инструменти, които огласят Родопите са

– каба-гайда, тамбура, кавал. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е типичната за този район “каба” (ниска) гайда, която е по-голяма по размер от “джура” (висока) гайдата – има по-дълго ручило, което издава нисък, протяжен, матов тон. Може да се срещне и “каба” гайда с 2 гайдуници. На този инструмент се изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдата планината постоянно ечи и от медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня нежните звуци на родопската тамбура.