Чести рожден ден, Веселин Топалов!


Днес най-добрият български шахматист Веселин Топалов навършва 40 години. Нека го поздравим и да му пожелаем много здраве, щастие и професионални успехи, с които да продължаваме да се гордеем като българи!

Успехите на Топалов започват рано. Той е роден на 15 март 1975 г. в Русе. Когато е на 8 години баща му го запознава с правилата на шахмата. На 12 г. вече е майстор на спорта. През 1989 г. в Агуадиля (Пуерто Рико) Веселин Топалов става световен шампион за юноши до 14-годишна възраст. На 14 г. за световната си титла е удостоен със званието международен майстор. Пред 1990 година става световен вицешампион за юноши до 16 години в Сингапур.

През 1990 г. в Сингапур спечелва световната вицешампионска титла за юноши до 16-годишна възраст. От 1991 г. негов личен треньор и мениджър е Силвио Данаилов. Топалов става Балкански шампион за юноши през 1991 в Дуръс, Албания. През 1992 г. получава от ФИДЕ титлата гросмайстор, като през следващата 1993 г. за пръв път попада сред първите 10 в световната ранглиста. Републикански шампион за мъже — през 1994 във Варна.

Веселин Топалов има победи над всички супергросмайстори в света. Победител е в редица турнири: Мадрид, Испания — 1994, 1996, и 1997 г., Дос Ерманас (Испания) - 1996, Новгород, Русия — 1996, Виена (Австрия) - 1996, Амстердам, Холандия — 1996, Антверпен (Белгия) - 1997, Монако - 2001 и Дортмунд (Германия) - 2001 г. На световното първенство в Триполи (Либия) през 2004 печели бронзов медал. През март 2005 заема второ място на супертурнира в Линарес с равен брой точки с Гари Каспаров и победа над него. След нея руският шампион се отказва официално от състезателна кариера и това е последната му партия.

Два месеца по-късно Топалов печели суперсъстезанието от 20-а категория „М-Тел Мастърс“ в София с резултат (+4,=5,-1) пред Вишванатан Ананд, Юдит Полгар, Руслан Пономарьов, Владимир Крамник и Майкъл Адамс. Средният ЕЛО коефициент на турнира е 2744, което го прави най-силния супер-гросмайсторски турнир за 2005 г.

На базата на своите резултати Топалов е поканен с още седем шахматисти на световното първенство, версия ФИДЕ в Сан Луис (Аржентина). Турнирът се играе по две партии с разменени цветове "всеки срещу всеки". Още в първия кръг Топалов печели 6,5 точки от 7 партии, с което почти си осигурява първото място. Във втората фаза се задоволява с реми срещу всички и без нито една загуба завършва с аванс от цели 1,5 точки пред следващите го Ананд и Свидлер - 10 т. от 14 възможни. Така на 16 октомври 2005 г. Веселин Топалов на 30 години става световен шампион по шахмат. Средният коефициент ЕЛО на състезанието е 2739, а играта на Топалов е оценена на 2890, един  невероятен резултат.

За изключителните си постижения през годината Веселин Топалов е награден с най-високата награда в шаха - Шахматен Оскар за 2005 г. Досега той е първият и единствен българин, носител на това отличие и на званието "Световен шампион".

През януари 2006 г. Веселин Топалов достига ЕЛО 2801 и се нарежда сред малцината шахматисти, преминали границата от 2800 т., на второ място в топ 100, непосредствено след Гари Каспаров.

Събития от датата

  •     44 г. пр.н.е. — Юлий Цезар е посечен от Марк Юний Брут и група римски сенатори по време на заседанието на Сената на Римската империя.
  •     1493 г. — Христофор Колумб се завръща в Испания след първото си плаване до Америка.
  •     1820 г. — Мейн става 23-ят щат на САЩ.
  •     1827 г. — Създаден е университета на Торонто.
  •     1892 г. — Основан е футболният клуб Ливърпул.
  •     1906 г. — Регистрирана е фирмата Ролс-Ройс.
  •     1908 г. — Завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО.
  •     1911 г. — Създаден е ФК Аустрия.
  •     1916 г. — Президентът Удроу Уилсън изпраща 12 000 войници зад Границата между САЩ и Мексико, за да преследват Панчо Виля.
  •     1917 г. — Руският цар Николай II обявява своята и на сина си абдикация от престола в полза на брат си.
  •     1922 г. — Египет получава реална независимост от Великобритания и крал на държавата става Фуад I.
  •     1939 г. — Втората световна война: Нацистки войски окупират останалите части на Бохемия и Моравия; Чехословакия престава да съществува.
  •     1952 г. — В Реюнион е измерен световния рекорд на паднал валеж — 1870 мм за едно денонощие.
  •     1970 г. — В Осака (Япония) е открито световното изложение Експо '70.
  •     1989 г. — В Дервент се провежда последния концерт на групата „Биело дугме“.
  •     1990 г. — Михаил Горбачов е избран за първия президент на СССР.
  •     1990 г. — СССР обявява за невалидна декларацията на Литва за независимост.
  •     1991 г. — Германия получава формално пълна независимост след Втората световна война от окупационните сили (САЩ, Франция, Великобритания и СССР).
  •     1998 г. — Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик на католическата вяра.
  •     1999 г. — Започва да функционира Националната здравноосигурителна каса в България.


Родени

  •     1767 г. — Андрю Джаксън, 7-и президент на САЩ († 1845 г.)
  •     1779 г. — Уилям Ламб, министър-председател на Обединеното кралство († 1848 г.)
  •     1813 г. — Джон Сноу, английски физик († 1858 г.)
  •     1830 г. — Жан Жак Реклю, френски географ († 1905 г.)
  •     1830 г. — Паул фон Хайзе, германски писател, Нобелов лауреат през 1910 († 1914 г.)
  •     1835 г. — Едуард Щраус, австрийски композитор († 1916 г.)
  •     1848 г. — Иван Драсов, български революционер († 1901 г.)
  •     1854 г. — Емил фон Беринг, германски физиолог, Нобелов лауреат през 1901 г. († 1917 г.)
  •     1854 г. — Иван Стефанов Гешов, български политик († 1932 г.)
  •     1862 г. — Православ Тенев, български военен деец († 1942 г.)
  •     1869 г. — Велко Думев, български революционер († 1945 г.)
  •     1873 г. — Георги Шагунов, български композитор († 1948 г.)
  •     1879 г. — Владимир Стоянов, български военен деец
  •     1884 г. — Ангелос Сикелианос, гръцки поет и писател, Нобелов лауреат през 1949 г. († 1951 г.)
  •     1899 г. — Иван Стефанов, български икономист († 1980 г.)
  •     1902 г. — Иван Унджиев български професор - историк († 1979 г.)
  •     1903 г. — Никола Попов, български генерал
  •     1904 г. — Трайко Запрянов, български невролог († 1992 г.)
  •     1913 г. — Иван Димов, български скуптор († 2002 г.)
  •     1915 г. — Трауте Форести, австрийска актриса
  •     1920 г. — Валтер Томан, австрийски писател († 2003 г.)
  •     1920 г. — Едуард Донал Томас, американски физик, Нобелов лауреат през 1990 г.
  •     1929 г. — Атанас Божков, български изкуствовед
  •     1930 г. — Елена Георгиева, българска езиковедка († 2007 г.)
  •     1930 г. — Жорес Алфьоров, руски физик, Нобелов лауреат през 2000 г.
  •     1932 г. — Алън Бийн, американски астронавт
  •     1934 г. — Крикор Азарян, български режисьор († 2009 г.)
  •     1935 г. — Ташко Георгиевски, писател от Република Македония
  •     1938 г. — Георги Пинчев, български политик
  •     1942 г. — Иван Маразов, български културолог
  •     1943 г. — Дейвид Кронънбърг, канадски режисьор
  •     1951 г. — Стоян Алексиев, български артист
  •     1953 г. — Калуди Калудов, български певец
  •     1955 г. — Дий Шнайдер, американски рокмузикант
  •     1960 г. — Йоан Андоне, румънски футболист
  •     1962 г. — Маркус Мерк, немски футболен съдия
  •     1963 г. — Илиана Раева, българска гимнастичка
  •     1975 г. — Веселин Топалов, български шахматист
  •     1975 г. — Ева Лонгория, американска актриса
  •     1977 г. — Джоузеф Хан, американски музикант (Linkin Park)
  •     1985 г. — Келан Лъц, американски артист
  •     1987 г. — Тиа Танака, порно актриса


Починали

  •     44 г. пр.н.е. — Юлий Цезар, римски военен и политически водач (* 100 пр.н.е.)
  •     752 г. — Захарий, римски папа (* ? г.)
  •     1891 г. — Сава Муткуров, български политик (* 1852 г.)
  •     1891 г. — Христо Белчев, български политик (атентат) (* 1857 г.)
  •     1898 г. — Хенри Бесемер, английски инженер и изобретател (* 1813 г.)
  •     1903 г. — Тома Давидов, български офицер и революционер (* 1868 г.)
  •     1937 г. — Хауърд Лъвкрафт, американски писател (* 1890 г.)
  •     1938 г. — Николай Бухарин, съветски партиен деец (* 1888 г.)
  •     1945 г. — Константин Лукаш, български военен деец (* 1890 г.)
  •     1945 г. — Трифон Трифонов, български военен деец (* 1895 г.)
  •     1947 г. — Жан-Ришар Блок, френски писател и драматург († 1884 г.)
  •     1950 г. — Кина Герджикова, българска актриса († 1884 г.)
  •     1962 г. — Артър Холи Комптън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1892 г.)
  •     1965 г. — Асен фон Хартенау, граф Хартенау (* 1890 г.)
  •     1975 г. — Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат (* 1906 г.)
  •     1979 г. — Емилиян Станев, български писател (* 1907 г.)
  •     1981 г. — Рене Клер, френски режисьор (* 1898 г.)
  •     1996 г. — Волфганг Кьопен, германски писател (* 1906 г.)
  •     1998 г. — Бенджамин Спок, Спок с внучката си Сузана през 1967 г. (* 1903 г.)
  •     2004 г. — Геласий, български митрополит (* 1933 г.)
  •     2004 г. — Джон Попъл, британски математик и химик, носител на Нобелова награда по химия за 1998 г. (* 1925)
  •     2006 г. — Георгиос Ралис, министър-председател на Гърция (* 1918 г.)
  •     2007 г. — Христо Малинов, български писател (* 1917 г.)
  •     2008 г. — Стефан Геренски, български футболист (* 1926 г.)


Празници

  •     Световен ден на потребителя (отбелязва се от 1983 г.)
  •     Международен ден срещу полицейската бруталност
  •     България — Ден на здравния инспектор (отбелязва се от 1999 г.)
  •     България — Ден на санитарния инспектор (отбелязва се от 1997 г.)
  •     Беларус — Празник на конституцията
  •     Унгария — Ден на революцията (1848 г., национален празник)

Източник: Обекти



Коментари



горе