Сръбско-българската война приключва с разгром за Белград
Победата затвърждава националния ни идеал за обединение на отечеството
С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов
- В предишния разговор стигнахме до Сръбско-българската война. Докато всички
са очаквали Турция да нахлуе в територията на младата ни държава, Кралство Сърбия
коварно напада България. Защо?
- Основният претекст на Сърбия се основава на нарушение на териториалния баланс
между балканските държави. На 19 септември 1885 г. Сръбската скупщина провежда
извънредна сесия. Крал Милан заявява, че ще настоява за възстановяване на статуквото
чрез териториална компенсация на Сърбия. Тази компенсация трябва да бъде равна
на територията на Източна Румелия. Веднага след излагането на тези претенции Сърбия
започва да работи за създаване с Гърция и Румъния на антибългарска коалиция.
- На 14 ноември 1885 г. сръбската армия, подкрепяна от Австро-Унгария, напада
България. Какво е поведението на Русия?
- Въпросът за поведението на Русия е спорно. Могат да се дискутират две възможности.
Първата е, че със своето бездействие Русия практически поощрява Сърбия да започне
тази война. Втората е, че има сериозни основания да се смята, че в резултат на
озлоблението си към княза и българското правителство Русия активно подтиква, заедно
с Австро-Унгария, крал Милан да поведе войските си срещу България.
- Защо историците определят нападението като вероломно?
- Защото едва след като сръбските войски вече са навлезли на българска територия,
Сърбия връчва нота на българското правителство, с която обявява войната. За целта
използва услугите на Рангебе, гръцки дипломатически агент в София.
- Каква е реакцията на българското правителство?
- Министърът на външните работи веднага отправя нота до представителите на великите
сили, с която ги уведомява за сръбската агресия. Нотата завършва с думите: „На
Европа се пада да отсъди кой в настоящия момент е повел инициативата за тази война
и на коя страна е правото”. Княз Александър I телеграфически уведомява султана
и великия везир за сръбското нападение и моли сюзеренната власт за подкрепа и
съдействие. Турция не реагира. Тя не изпраща отговор на нотата.
- Вярно ли е, че към този исторически момент българското командване няма разработен
план за отбрана?
- Вярно е, но Главното ни командване успява бързо да отгатне военностратегическия
замисъл на сръбската армия: да насочи главния си удар по посока на София.
- Но по това време основните сили на българската армия са концентрирани на турската
граница...
- Точно заради това се налага тези войски спешно да се придвижат с влак до Саранбей
(днешната гара Септември), а оттам в усилен марш (на скок) да се отправят към
сръбската граница. Този ход на българското командване е решаващ за изхода на войната.
Защото тези маршове са уникални по дължина на маршрута, физическата и психическата
натовареност на войниците, както и скоростта на придвижване. Ето някои данни за
тях: 1-ви Софийски полк изминава пеша 86 км за 30 часа; 8-и Приморски полк – 95
км, като от 3000 войници само 60 изостават; 5-а батарея на кап. Петър Тантилов
изминава 146 км само за две денонощия.
- Какви са оперативните планове на българското командване за отбраната на България?
- Обсъждали са два възможни варианта. Първият е предложен от командващия княз
Александър Батенберг. Планът предвижда столицата да се изостави без бой, за да
има време да се организира отбрана на Вакарелските или Ихтиманските възвишения.
Предимството на тази идея е да се пресече опасността, сръбската армия да разбие
на части пристигащите от Южна България войски, след което поединично да ги ликвидира
или плени.
- Как се възприема тази идея?
- Преценява се, че евентуалната евакуация на столицата ще е свързана с голям
психологически удар върху съзнанието на нацията – столицата София да се предаде
без бой. И макар че идеята за отстъпление се отхвърля, като първа мярка се пристъпва
към евакуацията на държавната хазна, а архивите на двореца се пренасят в германското
посолство.
- Какъв е вторият вариант?
- Той е предложен от 26-годишния началник-щаб на българската армия капитан Рачо
Петров, подкрепен от командващия артилерията капитан Олимпи Панов. Планът предвижда
българската войска да се подготви и даде решително сражение на сърбите при височините
на запад от Сливница. Населението на Сливница и околните села също бързо се въоръжава
и заема позиции в очакване на сръбските дивизии. В същото време на българското
население се препоръчва да не оказва съпротива, ако турската армия нахлуе в България.
- Преди започване на войната руското правителство отзовава всички офицери и подофицери,
работили като инструктори в българската войска...
- Да, и това довежда до остър недостиг на офицери. Българската войска остава
с почти 50% недостиг на команден състав. Армията ни няма нито един генерал. Затова
крал Милан и военачалниците му, както и военните специалисти на великите сили
са категорични, че при създадената ситуация сръбската армия, предвождана от опитните
си генерали, ще срази новосъздадената българска войска. Те не отчитат обаче един
съществен факт, че българската армия ще се бие в защита на своята свещена кауза
– защита на своето Отечество.
- Как протичат бойните действия?
- В първите боеве съотношението на силите е седем към едно в полза на сърбите.
След тежки боеве те успяват едва привечер да превзема гр. Цариброд. Другата им
дивизия в продължение на два часа е спряна от 60 български опълченци. Опитът за
настъпление е успешно преустановен. Отрядът на кап. Маринов в състав от 1500 души
спира настъпателния марш на друга сръбска дивизия, която едва успява да превземе
село Врабча. С тези отбранителни действия е забавен с два дни настъпателният ход
на сърбите, което позволява на българските войски успешно да се дислоцират на
позиция край Сливница.
- Какво е разположението на силите?
- Българската войска край Сливница разполага вече с 34 пехотни дружини, 5 ½ ескадрона
и 48 оръдия. Сърбите все още имат превъзходство в артилерията – 90 оръдия срещу
48 на нашите войски.
Но българските части успяват да се прегрупират и започват настъпление. Отряд
от македонски доброволци начело с кап. Паница излиза в тил на сръбските части
и всява невероятна паника. Крал Милан, силно разочарован от неуспеха на своите
войски, се оттегля панически към Пирот. Нашите части пленяват походната му кухня
и бойната му палатка. На 14 ноември българските войски преминават границата, а
на 15 ноември влизат триумфално в гр. Пирот. Пътят към Ниш и Белград е открит.
- След победата ни при Сливница фон Хун, кореспондентът на „Кьолнише Цайтунг”,
пише: „Европа се наелектризира от българските успехи”. Кога се намесват великите
сили?
- Още на 9 ноември Високата порта телеграфира до княза, че е доволна от изтеглянето
на българските войски от Източна Румелия. Тя заявява, че със съгласие на княза
смята да предложи на сръбското правителство примирие. И че е готова да изпрати
в Пловдив императорски комисар, който да възстанови статуквото преди Съединението.
- Какъв е отговорът на княз Батенберг?
- На 10 ноември той отхвърля предложението на Високата порта за примирие в името
на „падналите на бойното поле” „преди пълното опразване на България от сръбските
войски”. Що се отнася до искането на Високата порта да изпрати комисар в Източна
Румелия, той заявява, че такъв акт „би могло да наруши реда и спокойствието сред
румелийското население”.
- Кой прекратява военните действия?
- На 16 ноември Главната квартира на българската войска е посетена от посланика
на Австро-Унгария в Белград граф Кевенхюлер. Той се среща с княз Александър I,
пред когото предявява искането България незабавно да прекрати военните действия.
В противен случай българите ще срещнат австрийските войски, а руските ще навлязат
в България. По-късно се установява, че Русия не е уведомена за този демарш на
посланика.
- Каква са следващите дипломатически ходове?
- В крайна сметка великите сили не се съобразяват с българските предложения и
открито застават на страната на Сърбия... И за тази цел създават комисия, в която
участват представители на Русия, Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Италия.
Комисията предлага договор за примирие, който да продължи до 17 февруари 1886
г.
- Освен военната каква е моралната стойност на победата ни в тази война?
- С тази победа българският народ получава самочувствие на господар на своята
земя и сигурен защитник на националните си интереси.
Националният ни идеал за обединение на разпокъсаната българска територия и народ
е вдъхновен от успешно приключилата Сръбско-българска война.
- А в политически аспект?
- Победата над Сърбия издига още повече авторитета на княз Александър I сред
българския народ. Това предизвиква сериозно раздразнение в Петербург. Отношението
към княза става все по-негативно от страна на Русия. Обратно, Съединението под
натиска на обективните реалности променя отношението на българския народ във все
по-позитивно. Българските държавници по това време вече са уверени в силата и
способността на българската войска сама да осъществи националното ни обединение
и затова тя по-късно тръгва да решава националната кауза на бойното поле. Така
се стига до подготовката и реализацията на Първата балканска война през 1912-1913
г. Но за нея – в следващия ни разговор.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
