В битките за Лозенград и Люлебургас отоманските войски панически бягат
С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов
- В предишния ни разговор разгледахме военните възможности на балканските съюзници,
които се готвят за война с Отоманската империя... Как започва Балканската война?
- На 26 септември 1912 г. черногорската армия напада Шкодренската крепост. Четири
дни по-късно българското правителство изпраща от името на съюзните държави нота
до османското правителство с искане до шест месеца да предостави автономия на
етническите малцинства в империята. В отговор на това на 4 октомври 1812 г. Османската
империя обявява война на съюзниците.
При започване на войната се оформят няколко оперативни театъра между Цариград
и акваториите на Варна, Шкодра и Арта (на Йонийско море). Българската армия нанася
своя основен удар в Източна Тракия. Второстепенните направления са по посока на
Родопите и Западна Тракия.
- Известно е, че българската армия води четири големи сражения с турската армия.
Припомнете ги на нашите по-млади читатели...
- Първата е Лозенградската военна операция. На 9 и 10 октомври турската Източна
армия начело с Абдула паша настъпва от Одрин и Лозенград на север към българската
граница. Преди да достигне границата, е посрещната от 1-ва българска армия под
командването на ген. Кутинчев. По това време 3-та българска армия под командването
на ген. Р. Димитриев пресича непроходимата Странджа планина и неочаквано за турците
се явява в тил и фланг на тяхната Източна армия. Турските части са разбити и обърнати
в паническо бягство. На 11 октомври българската армия влиза в Лозенград без бой...
След този успех 3-та армия спира настъплението и не преследва противника, което
му дава възможност да се реорганизира за нова отбранителна операция.
- Втората военна операция е известна като битката при Люлебургас и Бунархисар...
- Да, тази битка започва, след като остатъците от 1-ва източна турска армия успешно
се прегрупират и се дислоцират в района на Люлебургас. Освен това и 2-ра източна
турска армия се разполага в околностите на Бунархисар. На 15 октомври те са атакувани
от 3-та и 1-ва българска армия, които започват насрещни боеве, но с променлив
успех. Общият брой на убитите и ранените достига 40 000. Опитът на турците да
пробият настъпващите български войски и да си възвърнат Лозенград е сломен. Двете
български армии под общото командване на ген. Р. Димитриев пробиват турската отбрана
и обръщат противниковите войски в паническо бягство. И този път българите не преследват
разбития противник.
- Защо?
- Изказват се различни причини, повечето от които оправдателни (неспирни дъждове,
разкаляни и непроходими пътища, нарушена комуникация, преумора на войниците),
но има и една неоправдателна – това е липсата на решителност у Главното командване
поради слабо разузнаване и липса на добра информация.
- Идва ред на ужасната битка при Чаталджа...
- Българската войска атакува чаталджанските укрепени позиции, които се простират
от Черно до Мраморно море и са на около 40 километра от Цариград. Те са добре
укрепени. Русия предупреждава българското правителство да се въздържа от по-нататъшно
напредване на армията ни, още повече че новото турско правителство вече се е обърнало
към Франция и Русия с молба да посредничат за примирие. Общо взето, атаката е
неуспешна. Армията ни дава 12 000 жертви. Следва обсадата и превземането на Одрин.
Българските сили провалят два опита на турския гарнизон да пробие обсадата и да
излезе извън крепостта. Обсадата на Одрин продължава 4 месеца. На 4 октомври 1912
г. турският военен флот налага блокада на Варна и Каварна, а по-късно и на Бургас,
като обстрелва трите града. На 7 срещу 8 ноември турският крайцер „Хамидие“ е
атакуван с торпедо от миноносеца „Дръзки“ и е тежко повреден.
- Кои са другите по-важни сражения?
- На 8 октомври 1912 г. Хасковският отряд разбива турския кърджалийски корпус
и освобождава гр. Кърджали. След тази акция отрядът е прехвърлен към обсаждащите
Одрин войски. Родопският отряд завладява Дьовлен с цялата Тъмръшка област, а по-късно
градовете Драма и Ксанти. След тези операции на отряда е възложено прочистване
на Родопите от остатъци на турската армия и башибозука, след което завладява Беломорска
Тракия. На 8 ноември отрядът завзема Гюмюрджина.
- А какво се случва в Македония, на Вардарския фронт?
- Там участва предимно сръбската армия заедно с български съединения и четите
на ВМРО.
- В кои акции участват и българите?
- Тамошните военни акции на сръбската и гръцката армия са сериозно подпомогнати
от четите на ВМРО. Общата численост на участващите в тях достига 15 000 души.
Четническите отряди се командват от прочути войводи, борили се с османската власт,
като Ефрем Чучков, Петър Чаулев, Методи Стойчев, Васил Чакаларов, Христо Силянов,
Иван Попов и др. Броят на четниците в отделен отряд възлиза на няколкостотин души.
Четата на Милан Гюрлуков например достига 1000 бойци.
- Кои градове са освободени от четите и отрядите на ВМРО?
- Още преди да пристигне сръбската армия, българите освобождават редица градове, като по-големите от тях са Велес, Кратово, Щип,
Крушево и Охрид. Четите на Македоно-одринското опълчение извършват разузнавателни
и диверсионни действия и в района на Охрид и Костур, като пленяват повече от 2500
турски войници.
- Нека накрая споменем и най-важните съвместни операции на съюзническите армии...
- Ще се спра на тях според хронологията. Първата е Операция „Шкодра“, в която
вземат участие Черна гора и Сърбия под командването на княз Данило и сръбския
генерал Митор Мартинович. Тя има за задача да превземе Шкодренската крепост. Операция
„Санжак“ се провежда на 10 октомври. В нея черногорската Източна дивизия превзема
Новопазарския санджак, а сръбската Ибърска група завзема гр. Нови пазар. Следва
Операция „Косово“. Битката за Косово започва на 2 октомври. Тя се води от 3-та
сръбска армия под командването на ген. Божидар Янкович. На 9 октомври сърбите
влизат в Прищина. На 20 октомври е превзет и гр. Печ.
- Какво трябва да знаем за Операция „Албания и Епир“?
- Тя се провежда на 4 ноември от 3-та сръбска армия, която заедно с черногорските
сили влиза в Тирана, а на 15 ноември превзема Дурес. На 21октомври гърците превземат
Амбракийския залив Превеза в Епир. Към средата на ноември е превзета и крепостта
Янина.
- Нека завършим този разговор с т.нар. Чаталджанско примирие.
- След неуспешната атака на чаталджанските позиции България се съгласява с турското
искане за примирие през м. октомври. С посредничеството на руския посланик в Цариград
на 3 декември 1912 г. в Лондон започват преговори. Те продължават цяла седмица
с участие на представители на Сърбия и Черна гора. Представителят на Гърция се
присъединява по-късно към тях поради искането им османците да й предадат крепостта
Янина.
- Какво се договорят воюващите страни?
- Съгласно условията на примирието армиите на воюващите страни запазват достигнатите
граници.
В хода на преговорите турските представители предлагат създаването на автономни
държави Македония и Албания. Този план е отхвърлен от съюзниците. От тяхна страна
е поставено искането да бъдат признати за присъединени всички територии на запад
от линията Енос – Мидия. На 10 януари 1912 г. се извършва младотурски преврат
в Цариград, който отхвърля съюзническите искания и подготвя контраофанзива в Източна
Тракия. Няколко дни по-късно преговорите са прекъснати от турска страна.
- И боевете започват отново...
- Да, прекъсването на Чаталджанското примирие довежда до възобновяване на бойните
действия в два военнооперативни театъра. Но за тях ще стане дума в следващия брой
на „Животът днес“.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
