Градът с многото имена – Пловдив


Много неща могат да бъдат казани и за този град. Приема се, че Пловдив е един от най-старите градове в Европа. Животът тук не е прекъсвал от най-дълбока древност до нашето съвремие. На езика на археологията този процес се нарича континуитет – непрекъснатост, последователност.

Основно животът тук се е развивал около хълмовете, които са символ на града, а също и около река Марица. Районът е равнинен, климатът е мек и това е използвано благоприятно от обитателите. От тук минава известният още от древността Диагонален път (Via Diagonalis) – започващ от района на Константинопол, през Одрин (античната Ускудама), Пловдив, Ниш, и продължаващ към Белград. Този път е осигурявал предвижването на армиите, пощата, търговията. Пловдив през цялото свое съществуване е важен център на Тракия.

Едно от най-ранните известни имена е Евмолпия и е дадено от траките. Селището се развива около Небет тепе. Открити са останки от жилищни структури. По време на тракийското племе беси мястото става важен културен, търговски и политически център. Филип ІІ го присъединява към Македонската държава и му дава своето име – Филипопол. От древните извори е известно, че в 46 г. след н.е. Римската империя обявява съществуването на провинция Тракия и значението на Пловдив се засилва. Римляните наричат града Тримонциум (Трихълмие). Освен това в античната епоха са популярни имената Пулпудева или Пулпудава. Българите го назовават по различни начини – Пълдин, Пъпълдин, Плъдин. Османските турци дават името – Филибе.

Градът има и други наименования, които обаче са били използвани за кратко време. Известни са бронзови монети, на които античният град Одрюза е смятан за Пловдив.

Археологическите проучвания показват, че най-ранните обитатели на града са живеели в района на Небет тепе през ІІ хил. пр.н.е. (бронзовата епоха). През следващата – желязна епоха тук обитава тракийското племе беси. По-късно в V в. пр.н.е. селището е присъединено в границите на Одриската държава.

Истински разцвет градът получава след като Рим стъпва тук. Построени са множество обществени сгради, бани, храмове, театри, стадион, мощни крепостни стени, развива се водоснабдителното дело – резервоари, тръбопроводи, виадукти.

В средата на ІІІ в. (250 г.) готите нападат и опустошават и опожаряват Пловдив. В средата на VІ в. византийският император Юстиниян І възстановява крепостните стени, появяват се и нови сгради. В по-късната си история тук се заселват славяни и българи. Стига се до там, че през 584 г. той е обсаден неуспешно от аварите.

По времето на хан Крум има множество военни походи в Тракия и населението на града се оттегля на по-безопасни места. В 836 г. градът е превзет от хан Маламир. По време на Второто царство съдбата на града е бурна. Преминавал е ту в български, ту във византийски ръце. Цар Калоян го превзема през 1205 г.

През османския период градът продължава да бъде главен икономически център. Развиват се занаятите и търговията. В следващия етап той се разраства, строят се нови сгради, приижда население от други места – българи, арменци, евреи, католици. Всеки един от тези етноси образува своя диаспора, със свои храмове.

След Освободителната война Пловдив за малко е столица на Източна Румелия. Тук се установява генерал-губернаторът, Областното събрание, правителството, съдилищата, военните. Строят се нови фабрики, гарнизони, библиотеки. През 1885 г. градът е важно място около събитията свързани със Съединението – една изключителна проява на нашите възрожденски предшественици.

Много места могат да се покажат тук. Античният стадион, храмовете, Старият град, гребния канал, главната пешеходна улица, панаирното градче, множество музеи и зали. Пловдив – място, където всеки може да открие нещо за себе си и тръгвайки си от тук да отнесе нещо от особената атмосфера на града.

Източник: InfoSI



Коментари



горе