29 март 1848 г.: Ниагарският водопад спира да тече


На днешната дата преди 167 години се случва нещо наистина удивително - Ниагарският водопад спира да тече за почти 40 часа! По това време той вече е туристическа атракция. Настъпва паника.

Какъв е резултатът от това? Коритото на реката пресъхва, рибите умират, костенурките започват да щъкат наоколо, а хората – колкото смели, толкова и глупави – започват да кръстосват дъното и да събират оръжия, байонети и томахавки, за да ги превърнат в сувенири.

Каква е причината за подобно неочаквано събитие? Теологическите обяснения, разбира се, започват да надделяват над здравия разум. Дали това не е божествено възмездие за греховете на САЩ? Хиляди хора започват да посещават специални служби в църквите. Те се молят водите да започнат да падат отново, а светът – да продължи както обикновено. Някои дори искат опрощение на греховете си, тъй като смятат, че наближава Денят на страшния съд.

Какво е обяснението? Мощен югозападен вихър избутва огромни късове от замръзнала езерна вода в северозападния край на езерото Ери, блокирайки по този начин притока на вода към река Ниагара. Чак през нощта на 31 март срещу 1 април водопадът потича отново.

Събития от датата

  •     1430 г. — Султан Мурад II превзема Солун.
  •     1516 г. — Изгонените от Испания евреи по силата на декрет на съвета на десетте са настанени във Венеция в обособен квартал - гето.
  •     1638 г. — Шведските колонисти основават тяхното първо поселище в Делауеър, наречено Нова Швеция.
  •     1792 г. — Кралят на Швеция Густав III умира, след като е бил застрелян 13 дни по-рано в гърба на нощен маскен бал в Кралската шведска опера в Стокхолм.
  •     1807 г. — Открит е астероидът 4 Веста — третият по големина астероид в астероидния пояс.
  •     1809 г. — Финландия е обявена за Велико княжество в лична уния с Русия.
  •     1848 г. — Поради струпване на лед Ниагарският водопад спира за едно денонощие.
  •     1886 г. — В Атланта Джон Пъмбертън за първи път произвежда напитката Coca-Cola.
  •     1911 г. — Съставено е тридесет и второто правителство на България, начело с Иван Евстратиев Гешов.
  •     1912 г. — Британският изследовател сър Робърт Скот загива на връщане от Южния полюс, след като в опита си да го достигне пръв е бил изпреварен от норвежеца Руал Амундсен.
  •     1936 г. — В Германия диктаторът Хитлер получава 99% от гласовете на референдум за приемане на незаконната немска реокупация на Rhineland.
  •     1944 г. — Втората световна война: София е бомбардирана от англо-американската авиация.
  •     1945 г. — Втората световна война: Начало на Мурската настъпателна операция.
  •     1973 г. — Виетнамска война: Последните войски на САЩ напускат Южен Виетнам.
  •     1974 г. — Космическият апарат на НАСА Маринър 10 изпраща първите заснети отблизо снимки на Меркурий.
  •     1976 г. — Открива се обновеният Народен театър „Иван Вазов“ с премиера на пиесата на Иван Вазов „Хъшове“.
  •     1986 г. — Римският наказателен съд издава оправдателна присъда срещу Сергей Антонов, обвинен за атентата срещу папа Йоан Павел II.
  •     1988 г. — Играчът на крикет Ян Ботъм започва своя преход през Алпите на слонове — по стъпките на Ханибал, за да събере пари с благотворителна цел.
  •     2004 г. — България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения влизат в НАТО като пълноправни членове.
  •     2004 г. — Република Ирландия става първата страна в света, която забранява тютюнопушенето на работното място, включително в барове и ресторанти.
  •     2005 г. — Подписан е първият договор за магистрала Тракия в България.


Родени

  •     1790 г. — Джон Тейлър, 10-ти президент на САЩ († 1862 г.)
  •     1822 г. — Иван Унковски, руски адмирал († 1866 г.)
  •     1826 г. — Вилхелм Либкнехт, немски революционер († 1900 г.)
  •     1859 г. — Янко Драганов, български офицер († 1932 г.)
  •     1870 г. — Павлос Мелас, гръцки военен и революционер († 1904 г.)
  •     1873 г. — Тулио Леви-Чивита, италиански математик († 1941 г.)
  •     1874 г. — Йордан Ангелов, български революционер († ? г.)
  •     1874 г. — Лу Хенри Хувър, първа дама на САЩ (1929-1933) († 1944 г.)
  •     1890 г. — Вилибалд фон Лангерман унд Ерленкамп, германски офицер († 1942 г.)
  •     1899 г. — Лаврентий Берия, съветски политик († 1953 г.)
  •     1899 г. — Радослав Тричков, български журналист († ? г.)
  •     1926 г. — Боян Лечев, български цигулар († 2004 г.)
  •     1926 г. — Стефан Геренски, български футболист († 2008 г.)
  •     1927 г. — Джон Вейн, британски фармаколог, Нобелов лауреат през 1982 г. († 2004 г.)
  •     1928 г. — Христиана Василева, българска преводачка и писателка
  •     1929 г. — Ленарт Мери, президент на Естония († 2006 г.)
  •     1933 г. — Апостол Чачевски, български футболист и треньор по футбол
  •     1935 г. — Волфганг Улман, немски шахматист
  •     1935 г. — Иван Кънев, български художник
  •     1941 г. — Джоузеф Тейлър, американски физик Нобелов лауреат през 1993 г.
  •     1943 г. — Вангелис, гръцки композитор
  •     1943 г. — Джон Мейджър, премиер на Великобритания
  •     1943 г. — Ерик Айдъл, британски актьор
  •     1944 г. — Владимир Гаджев, български музикален критик
  •     1951 г. — Роджър Майърсън, американски икономист
  •     1952 г. — Джон Хендрикс, американски бизнесмен
  •     1952 г. — Теофило Стивенсон, кубински боксьор († 2012 г.)
  •     1953 г. — Венцислав Арсов, български футболист
  •     1953 г. — Стефан Орманджиев, български футболен съдия
  •     1954 г. — Ахмед Доган, български политик
  •     1955 г. — Брендан Глийсън, ирландски актьор
  •     1955 г. — Марина Сиртис, британска актриса
  •     1956 г. — Голамреза Багери Могаддам, дипломат от Иран
  •     1956 г. — Лазар Груев, български юрист
  •     1957 г. — Кристоф Ламбер, френски актьор
  •     1960 г. — Юлий Буркин, руски писател
  •     1964 г. — Ел Макферсън, австралийски супермодел и актриса
  •     1965 г. — Красимир Каракачанов, български политик
  •     1966 г. — Красимир Балъков, български футболист
  •     1968 г. — Люси Лоулес, американска актриса
  •     1972 г. — Мануел Руи Коща, португалски футболист
  •     1973 г. — Мариян Христов, български футболист
  •     1973 г. — Марк Овермарс, холандски футболист
  •     1976 г. — Дженифър Каприати, американска тенисистка
  •     1978 г. — Христо Цветанов, български волейболист
  •     1981 г. — Десислава Добрева, българска певица
  •     1982 г. — Джей Бренън, американски певец
  •     1984 г. — Роман Кинаст, австрийски футболист
  •     1984 г. — Хуан Монако, аржентински тенисист
  •     1984 г. — Чавдар Янков, български футболист
  •     1990 г. — Теему Пуки, финландски футболист


Починали

  •     1058 г. — Стефан IX, римски папа (* ок. 1020)
  •     1697 г. — Николаус Брунс, германски композитор (* 1665 г.)
  •     1772 г. — Емануел Сведенборг, шведски учен (* 1688 г.)
  •     1788 г. — Чарлз Уесли, основател на Методистката църква (* 1707 г.)
  •     1792 г. — Густав III, шведски крал (* 1746 г.)
  •     1891 г. — Жорж Сьора, френски художник (* 1859 г.)
  •     1896 г. — Димитър Икономов (Ботев четник), български революционер (* 1839 г.)
  •     1912 г. — Робърт Скот, английски изследовател (* 1868 г.)
  •     1934 г. — Ото Кан, немски банкер (* 1867 г.)
  •     1936 г. — Йордан Асенов, български революционер (* 1869 г.)
  •     1937 г. — Карол Шимановски, полски композитор (* 1882 г.)
  •     1942 г. — Георги Фотев, български революционер (* 1862 г.)
  •     1956 г. — Благой Даскалов, български революционер (* 1867 г.)
  •     1977 г. — Георги Златев-Черкин — български композитор и педагог (* 1905 г.)
  •     1980 г. — Мантовани, италиански диригент (* 1905 г.)
  •     1982 г. — Карл Орф, германски композитор (* 1895 г.)
  •     1982 г. — Хелене Дойч, австрийско-американски психоаналитик (* 1884 г.)
  •     2003 г. — Карло Урбани, италиански физик, Нобелов лауреат през 1999 г. (* 1956 г.)
  •     2003 г. — Кейносуке Еноеда, японски каратист (* 1935 г.)
  •     2008 г. — Белчо Белчев, български финансист и политик (* 1932 г.)
  •     2009 г. — Морис Жар, френски композитор и диригент (* 1924 г.)
  •     2009 г. — Климент Денчев, български актьор (* 1939 г.)


Празници

  •     България — Ден на военноинвалидите и пострадалите при изпълнение на воинските си конституционни задължения (от 2005 г.)
  •     Виетнам — Ден на ветераните
  •     Република Китай — Ден на младежта
  •     Мадагаскар — Ден в памет на героите от въстанието срещу френските колонизатори,Годишнина от избухването на антифренското въстание през 1947 г., дало между 80 и 90 хил. жертви
  •     Русия — Ден на правната служба и Професионален празник на военните адвокати
  •     САЩ — Ден на ветераните т войната в Южен Виетнам
  •     САЩ — Ден на ветераните от Виетнамската война
  •     Тайван — Ден на младежта
  •     Централноафриканската република — Ден в чест на президента Бартелеми Боганда.
  •     Чили — Ден в памет на братята Вергара Толедо убити през 1985 г. по време на диктатурата на Пиночет от полицейските служби и Ден на младите бойци, отбелязван обикновено с граждански безредици от крайно леви движения и анархисти

Източник: Уикипедия

Източник: Обекти



Коментари



горе