Отец Боян Саръев: Вярващите се разбират без значение каква религия изповядват



С отец Боян Саръев разговаря Милен Кирилов

Отец Боян Саръев е роден на 5 май 1956 г. във вече обезлюденото кърджалийско село Жълти чал. Възпитаник е на училището за милиционери в Стрелча, по-късно работи като сержант в близкия Крумовград и в София. Завършва школата на МВР в кв. Симеоново. Макар родителите му да са мюсюлмани, той приема християнството и го превръща в своя мисия дотам, че от години е познат в цяла България и не само като стожер на православието в Родопите. От 1990 г. е председател на движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което връща християнската вяра на потомците на ислямизираните българи. 

-Отец Саръев, какви пътища Ви отведоха от професията на полицай към духовното поприще на свещенослужител?  

-Неведоми са пътищата Господни. Когато Бог иска да обърне някого към себе си, той намира средства и начини… Така да се каже, провира го през иглени уши, през всевъзможни изпитания, докато стигне до истината, до нашия Господ Иисус Христос, за да му вярва и служи. Сложно е това духовно прераждане, защото изисква дълго време на тежки изпитания. Бог ме обърна, откри ми истината, че светът не се управлява само от три материалистически закона. Господ ми показа, че той е пътят, истината и животът и че ако трябва да се въздейства на този свят да бъде по-добър, по-справедлив, по-честен, то трябва да е чрез словото Божие, а не само със законите на властта и държавата.

-Съгласен ли сте с мненията, че православната ни църква не е достатъчно обърната към хората и че е необходим по-съвременен начин на общуване? Както правите Вие – непрекъснато сте с миряните, водите не едно, а две телевизионни предавания. 

-Още през вековете православната ни църква е била винаги отворена към българския народ. Историята на православната ни църква е историята на нашия народ. Няма нужда от друг тип отваряне към хората, защото черквите ни са отворени от сутрин до вечер, свещениците в храмовете приемат непрекъснато миряни, редовно се служат служби. Само че хора няма. Църквата няма никаква вина, че миряните не идват. Те трябва да проявяват повече духовен интерес и да посещават храмовете. Вероятно и при нас е като при останалите професии. Както например не всички лекари или бизнесмени са на най-високо ниво и са активни, така е и със свещенослужителите. Има по-активни и трудолюбиви, има и по-малко. 

-Вие сте радетел за възраждането на християнството в Родопите. Какво днес сплотява най-много християните и мюсюлманите тук?  

-Общочовешките ценности. Доброто, човечността, обичта помежду ни въпреки различията. Трябва да търсим допирните точки помежду ни, а да не се конфронтираме, противопоставяме, да воюваме, както все още се случва по света. Това няма да доведе до нищо добро. 

-Може ли християнство и ислям да съществуват заедно, в хармония, да престане съперничеството между тях? 

-Заедно могат, стига да бъдат оставени в ръцете на вярващите хора - и на християни, и на мюсюлмани, защото вярващите хора се разбират без значение кой каква религия изповядва. Всеки вярващ човек уважава вярата на другия, без това да значи, че се съгласява с неговата вяра, трябва да има търпимост и взаимно уважение. Ние всички знаем, че чувствата и религиозните преживявания са най-съкровените за човека. Затова трябва да щадим другия срещу себе си – да не го обиждаме заради вярата, както сега се получава между фанатици, безверници от ислямските страни и вулгарни материалисти и атеисти от Запада, които се избиват помежду си, а всичко това, разбира се, е плод на липсата на вяра, а е уж в името на вярата. В крайна сметка от всичко това губи човечеството. 

-Много хора по света смятат, че Бог е един и че той е с различно име и образ в зависимост от общността, културата, традициите и манталитета й. Съгласен ли сте с подобна теза? 

-Не, в чисто богословски и догматичен план това не е истина. Не всички религии водят до спасение. Не е вярно, защото нашият Господ Иисус Христос казва – аз съм пътят и истината и животът. И ако приемем, че Христос е пътят, истината и животът, то ние автоматически изключваме, че всеки пророк или останала религия може да даде път, истина и спасение на човешката душа. В чисто човешки план може да се каже, че всички религии са добри, всички водят до нравствено и религиозно израстване. В крайна сметка Бог ще ни съди не по религиите и ученията, които изповядваме, а за това колко спазваме техните закони. В противен случай, ако ние само декларираме своята вяра, без да изпълняваме заповедите на учението, което изповядваме - напразна е надеждата ни за спасение и вярата, която имаме.

-Българите ходим масово на църква на Великден, Коледа и останалите големи християнски празници. Вярата ли ни води или по-скоро суетата и модата? Може ли да се парадира с вяра? 

-Има известна доза показност, което не прави добро впечатление за вярата и религията. Нещо, което се демонстрира по празниците, това, че се ходи тогава на църква, е от неразбиране. За съжаление една огромна част от българския православен народ свързва Великден с месенето на козунаци, с яденето на агнешко и боядисването на яйца, а не с радостта от Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Не се стига до дълбоката същност на вярата и смисъла на тези празници. Те имат за цел да ни уверят, че след като е страдал, Господ Иисус е възкръснал от мъртвите, което е гаранция за нашето бъдещо възкресение. Вярващият човек трябва да има духовен живот, хубаво е да идва в храма и да присъства на богослужение. Да има организиран духовен живот през цялата година. Постите трябва да се спазват строго, да се причестяват, да се изповядват тези, които имат възможност. 

-Често споменавате думите „отечество“ и „родолюбие“. Продължава ли да витае духът на нихилизма сред българите? 

-Не бих казал, че българите са нихилисти, но не са от най-добрите патриоти. В Европа има държави и народи, които са далеч по-патриотично изявени и по-патриотични към отечеството си. Българинът смята по-скоро, че там където има добра работа и трапеза, има добър живот за него. Аз не казвам, че не трябва да ги има, но не може всичко да се свързва с яденето и пиенето. Има други ценни неща. Българското общество не става по-духовно, а по-комерсиално, все по-консуматорско и потребителско. За съжаление такива са и други общества по света, което обаче не ме успокоява. Все по-лошо ще става!  

-Къде остана надеждата? 

-Надеждата на все повече хора е да има храна на масата, отколкото духовна радост в сърцата. Истината изисква от мен да казвам нещата такива, каквито са – няма нужда от излишен оптимизъм, който само ще ни приспи. В духовен план България и светът не вървят към добро, а обратното.  

-Още ли смятате, че вероучението трябва да е задължителен предмет за учениците? 

-Вероучението е хубаво да го има. Ако не бъде задължително, много малко родители се сещат да водят децата си в църковните училища. Българите като че ли са свикнали друг да им върши работата, някой друг да възпитава собствените му деца. Ако стане задължително, ползата ще е по-голяма, ще има повече ефект, защото иначе децата се възползват от това, че не е задължително, и не ходят. 

-Има ли нещо в десетилетията, през които работите в служба на Бога и миряните, от което да сте най-удовлетворен?

-Най-доволен съм от това, че Бог ме обърна към себе си и ми даде възможност да му служа до края на земните си дни. Щастлив съм от това, което правя за хората, за отечеството, макар че има какво още да се желае. Бог иска от нас винаги да се развиваме и да достигаме високо нравствено и религиозно усъвършенстване, което в крайна сметка ще ни отведе към царството Божие и вечния живот. 

-Каква е мечтата Ви за България? 

-Да я видя малко по-добра, по-уредена, по-устроена, народът ни да живее по-добре, църквите и манастирите да се напълнят с вярващ и благочестив народ. На българския народ пожелавам да гледа повече към небето и по-малко към земята и да търси правдата в царството Божие и след това всичко ще си дойде по местата. България се нуждае от хора, които да са всеотдайни за българските интереси, за българската църква и да мислят повече за обществените проблеми, отколкото за личните си проблеми.



Източник: Животът днес





Коментари

горе