По 4 млрд. лв. можем да печелим от старините на София


София може да печели около 2 млрд. евро годишно от старините си. Сметката е проста. Гърция с население от 11 млн. души тази година очаква 11 млрд. евро приходи от туризъм. Или на глава от населението се падат по 1000 евро. Основният пай от тях отива в столицата Атина.

Оказва се, че София има не по-малко старини от столицата на южната ни съседка. Разбира се, нашата инфраструктура и хотелска база не са разчетени за такъв голям туристопоток. Но при двумилионно население в града и при атрактивни археологически атракциони у нас също могат да влизат по 1000 евро на човек. Което прави около 2 млрд. евро всяка година.
Ясно е, че в
първите няколко години приходите ще са много по-ниски,
но потенциалът е за 4 млрд. лв. Което е над 3 пъти от бюджета на столицата, който за 2012 г. е 1,3 млрд. лв.
Същевременно неоценимо богатство от археологически находки все още чака да бъде извадено на повърхността в сърцето на София, но спасяването му зависи от решителните мерки на общината. За това алармират учени, архитекти и представители на неправителствени организации пред "168 часа".
Макар през годините част от древните сгради, с които изобилства центъра на София, да са били съсипани, сега, имаме уникалния шанс да възстановим и запазим за поколенията богатото културно наследство. Древната Улпия Сердика, по нищо не отстъпва на Рим и Атина и в бъдеще можем да печелим стотици милиони от развитието на културен туризъм, категорични са и те.
Според тях е възможно разкриването на още значителни постройки от римско време. Сердика, за която император Константин често е казвал, че е неговият Рим, най-силно се олицетворява с крепостните си стени, порти, благоустроени улици и великолепни сгради и църкви. Освен внушителните главни улици Декуманус Максимус и Кардо, значителни постройки, които могат да бъдат показани, са Амфитеатърът (само с 10 м по-малък от Колизеума в Рим), резиденцията на Константин Велики зад хотел "Рила", Преториумът под площад Св. Неделя, Аврелиановият форум зад президентството, тронните зали под Министерски съвет, монетарницата до Съдебната палата, няколко бани, както и по-голяма част от крепостната стена.
Успешното възстановяване
на един от най-важните символи на града църквата - "Света София", както и кандидатурата ни за Европейска столица на културата през 2019 г., пораждат надежди да променим облика на града, казват специалистите, но за целта са необходими решителни мерки от страна на общината. Още повече че през тази година се навършват точно 100 години от старта на археологическите изследвания в София.
"Въпреки всичко, което се направи в последните години, в момента София няма свое лице - казва архитект Димитър Димитров пред "168 часа" - Ако влезнете в подлеза на университета и вземете брошура за туристи от Информационния център в нея, няма да намерите нищо от античната Сердика.
Липсва цялостна концепция за разкриването на Сердика като най-голямото цивилизационно усилие на територията на София през вековете.
 

Целия репортаж четете в новия брой на в. "168 часа"



Източник: 168chasa





Коментари

горе