Христо Проданов – сам на Еверест


31 години, откакто български крак стъпва на Покрива на света –днес родните алпинисти превъртат лентата назад с гордост и горест. Двете чувства имат общ повод – и двете са заради Христо Проданов. На 20 април 1984-а той е сам на връх Еверест. Съзерцава вселената, постигнал мечтата си. На другия ден вече е мъртъв.
„Аз съм на върха. На върха съм… Христо”– тези осем думи изпращяват по радиостанцията на българската експедиция в 18,10 часа. Алпинистите са в базовия лагер и от девет часа напрягат слух в очакване на новини от Проданов. Той е поел към Джомолунгма въпреки несъгласието на ръководителя на групата Аврам Аврамов и предупрежденията, че времето не позволява атака към върха…
Христо тръгва нагоре заедно с шерпа Чхованг Ринджи. Двамата са без кислородни апарати, прекарали са нощта в палатка на 8120 метра и всяка фибра на тялото им „крещи” от кислороден глад, защото на тази височина въздухът е силно разреден. В границите на 8400-8500 м шерпът се отказва. Христо е пред дилемата да продължи или да се върне. Решава да продължи нагоре. Катери се по Жестокия път, както алпинистите наричат западния ръб на Еверест, бавно. Всяка стъпка нагоре е битка. Но Проданов не поглежда назад. Стъпва на мечтания връх и половин час съзерцава вселената. Оставя там камерата си и поема надолу.
Проданов е първият алпинист, изкачил върха през април, когато метеорологичните условия са крайно неблагоприятни. Той е и пионерът, минал по опасния западен ръб на върха без кислороден апарат. И един сред мнозината, оставили живота си сред снеговете на осемхилядника.
На 21 април, в 10.24 часа от радиостанцията се чува “Аз.. тук… над големия сив купен…” Силите напускат Проданов – алпинистът е
трето денонощие без кислород на височина над 8000 м.
На този ден колегата му от експедицията Людмил Янков извършва истински подвиг. За да намери Христо той се катери с невероятна скорост от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на “един дъх”. Янков търси следи от Проданов, намира раницата му. Катери Жълтия пояс, но там замръква, слиза малко и нощува на открито на 8300 м.
В 19.45 часа в базовия лагер за последен път чуват радиостанцията на Христо. Проданов загива през нощта, в близост до т. нар. Сива кула, място с печална слава сред алпинистите. По-късно приятелят му Людмил Янков ще каже за него: „На Еверест смърт няма, има само сливане с мечтата”. Самият Людмил също загива в планината – на 17 април 1988 пада от 200-метрова скала и загива под връх Камилата в Рила.
САМО ФАКТИ
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943г. в Карлово.
През 1976г. заедно с партньора му Трифон Джамбазов успяват да покорят Матерхорн, след като седем дни стоят в прегръдката на силна буря и ураганният вятър.
Следват редица нови завоевания: 2 август 1975 г.: Памир- пик Ленин – 7 134 м. 30 юли 1976 г. : Хиндукуш, Афганистан- Връх Ношак – 7 492 м. 3-8 септември 1977 г. : Алпи, Връх Пти Дрю – 3 733 м. 28 юли 1979 г. : Памир- Връх Корженевска – 7 105 м. 29 юли 1980 г. : Памир- Връх Комунизъм – 7 495 м.
30 април 1981-а стъпва на връх Лхотце (8516 м) и така Първата българска хималайска експедиция завършва успешно и дава началото на похода на България в Хималаите и Каракорум. За своето постижение, за впечатленията и емоциите по време на експедицията, Христо написва книгата “Лхотце - 8516 м” (София, изд. “Медицина и физкултура”, 1982 г.).

Източник: Монитор



Коментари



горе