Село Маточина и тайните на крепостта Букелон


Село Маточина се намира югоизточно, там където река Тунджа преминава в турска територия, на самата българо-турска граница и на границата между Хасковски и Ямболски окръг. То е едно от осемнайсетте села в България, разположено зад кльона – система граничи заграждения, разположени на около 2 км, успоредно на границата с Турция.

средновековна крепост Букелон

Селото е разположено в полите на Сакар планина, в нещо като кратер на вулкан, който е разсечен от две дерета: „Долап дере” и „ Горчивото дере”. Те се събират при бившата мандра на селото, под страховитата скала „Мечката” и продължават до река Мангара. Общото дере е много дълбоко и има водопад около 8м. висок. В получения разлом, глинеста почва, могат да се открият интересни вкаменелости от пра-историческата епоха.

От трите страни на кратера на вулкана има три реки – източно – река Тунджа и два нейни притока: Мангара, която извира някъде от хълмовете на село Радовец, минава под селата Филипово и Присадец и на 2км. северно от село Маточина се влива в река Тунджа. Другия приток – река Фишера извира от хълмовете на селата Сладун и Студена и се влива в Тунджа, югозападно от село Маточина, в територията на република Турция. В единия край на ръба на кратера има стръмно плато, където се издига крепост-цитадела, построена 1-2 век от новата ера от римляните. В противоположния край, западно от външната страна на кратера, има монолитна скална църква, най-вероятно датира от същия период (на ранно християнство), както и крепостта. Входа й е обърнат към река Фишера и в това пространство, на важния римски път Андрианопол (Одрин) – Верея (Стара Загора) –Кабиле (Ямбол), е съществувало римско селище Вукелон. На километър, югозападно от скалната църква, в месността „Кър чешма” е имало солидна, добре благоустроена гранична застава, която през 2010г. е срутена и опожарена от вандали. Оборудвана е била даже и с парно отопление. Тя е била и единствената българска застава, на която и двата и участъка са оборудвани с нощно осветление.

Водата от „Кър чешма” е каптирана и през 1967г. е водоснабдено цялото село. По-късно е водоснабдена съседната застава „Обекта” и с. Присадец. Водата се използвала за миене и готвене, но за питейни нужди се е използвала „сладката чешма”, където хората са чакали на опашка, а през 20-те години на 20-ти век са се крали и моми от чешмата. Извора й е от една скала „Кабата”, близо до крепостта. Под каптажа още се виждат руините на римската баня. Под пътя към чешмата,построена и ползвана първо от римляните, има керамични тръби.

Източно на ръба на кратера, на около половин километър, има гранична вишка, която е опожарена 2010г., но е построена нова с прибори за наблюдение на границата. От това място обзора във всички посоки е много добър, особено към гр.Одрин, намиращ се на 12км. южно от селото.

В центъра на селото, близо до чешмата има запечатана селска фурна за хляб, която до края на 2000г. прави особено вкусен кръгъл хляб и снабдява и околните села – Варник, Сладун и Михалич.

До фурната се намира читалището, което е реставрирано по някоя европейска програма. На метри от него се намира реставриран кладенец от римско време. В съседство са запаленото училище и кметсвото.За училище първо се е ползвало Шидеровата плевня, след това сегашното читалище. В последствие, 30-те години е построено солидно училище тип „въздушна възглавница“, запалено от мародери през 80-те години. Отсреща е постройката на бившия магазин, тъй наречения „хоремаг на Замбака”, а по-късно на бай Киро. Там са се състояли партийно-питейните събрания при социализма с не-нормирано работно време.

Под крепостта, около 300м. към р.Мангара, североизточно, в местноста „Гебекая” има камък вив вид на статуя на бременна жена, като природен феномен, а вероятно е и да е бил статуя на римската богиня на плодородието „Юнона”. Според сведения от Кольо Чакъров каменна статуя на жена, обърната на изток е имало до 20-те години близо до кладенчето „Кадънката“, която е била разрушена от иманяри от село Студена. За отбелязване, в околностите на селото има десетина кладенчета с чудесна вода, като „Безицата“, „Вичовите върби“,“Ени Кадън“, „Войнишкото кладенче“,“Бойновото кладенче“ и др.

2. Исторически сведения. Събития в по-ново време.

На 2км. западно от селото е съществувал павиран римски път от Андрианопол (Одрин) към Верея (Стара Загора) и Кабиле (Ямбол), който се е ползвал до 30те години на миналия век. В крепостта над селото се е намирал гарнизон, който е охранявал пътя и подстъпите към гр.Одрин.

Тук през 378г. след Христа, готите разбиват римските легиони и убиват император Валент и близо 200г. са населявали нашите земи. След споразумения с римляните, те се изтеглят и връщат по родните си места.

През 912г. крепостта е превзета и разрушена от хан Крум. Името й фигурира в триумфалния надпис в столицата Плиска.

През 1205г. тук е разбита армията на кръстоносците от цар Калоян, а императора им Балдуин бива пленен. Оттук започва гибелта на Латинската империя.

За Вукелон споменава и римския историк Йоан Кантакузен за войната през 1323г. – 1330г. Крепостта е превзета от цар Михаил Шишман, който е искал да я размени за гр.Созопол при преговорите с император Андроник в гр.Одрин.

Относно предположението дали точно тук се е състояла битката на 14 април 1205г. между цар Калоян с войските си и император Балдуин със своите рицари. В полза на твърдението са следните доводи:

През онзи период почти цяла Тракия е била осеяна с вековни гори, а през месец април от топенето на снеговете и от дъждовете всички реки са пълноводни, а пътищата са кални и непроходими. Единствен и най-пряк път от Търнов град през Ст.Загора към Одрин е римския, които е бил използван до 30те години на 20ти век.
До 30те години на 20ти век тук е била митницата и търговския път с Турция, по-късно тя е преместена в с.Капитан Андреево.
След Старозагорското възстание през 1875г. заловени четници от с.Обручище и с.Мъдрец, ескортирани от заптиетата към гр. Одрин, са били обесени в околностите на с.Фикел. Това сведение е по спомени на няколко от успелите да избягат четници. Сега всяка година около 2 юни идват потомците им и полагат венци на паметна плоча в селото.
В поречието на р.Фишера, близо до държавната граница, при вадене на баластра, местни жители са намирали римски мечове. Това са мочурливите места, където българските войски са направили клопки на кръстоносците.
Мостът на р.Марица е построен много по-късно от Мустафа паша. Отпада предположението на Н.Овчаров, че битката се е състояла някъде по притоците на р.Марица.

Относно скалната църква предположението, че е построена от богомилите е съмнително. По скоро тя е построена от римляните,по същото време, когато е била построена и крепостта, през I – II век след Христа, когато християнствоте е забранено. По време на строежа на крепостта, може би там е имало кариера и близо до главния път, скрито в гората, тайно са правели религиозните служби. Римляните са били изкусни строители и каменоделци. Богомилите по-късно през 10 век може наистина да са я ползвали, но те са били преследвани като ерес от цар Петър, защото са проповядвали истинското християнство. Прогонени от България те пътуват из Западна Европа и те са първопричината за възникване на Ренесанса, според някои автори.

През 1915-1916г. поради липса на църква в село Фикел (Маточина), местни майстори я оборудват с църковна утвар и там са правели всички църковни ритуали, а на Спасов ден, на поляната над скалната църква, се е провеждал селския събор

Източник: svobodnoslovo



Коментари



горе