Българските „окупатори“ на Вардарска Македония влагат милиарди за нейното възраждане
Последните събития в Р Македония ни присетиха за онова, което е свършила българската
администрация през 1941 г. в новоприсъединените тогава територии...
Българската „окупация“ в Македония от1941 до 1944, е свързана с огромни материални и културни инвестиции на българската държава. Във Вардарска Македония започва изграждане на български акционни комитети. Първият централен комитет е създаден на 13 април, след като от София в Скопие пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов.Този комитет отстранява сръбския митрополит на града, по негова инициатива предаванията на Радио "Скопие" започват да се водят на български език. До началото на юли подобни комитети се създават в почти всички градове във Вардарска Македония, като основната им цел е да подпомагат плавното овладяване на администрацията от страна на България.
Какво е била административна уредба на присъединената Вардарска Македония ?
България въвежда българско законодателство и утвърждава три административни центъра - Битоля, Скопие и Ксанти.Възстановяват се епархиите на Българската екзархия и българските училища. Правителството ни предприема действия за подпомагане на завръщането на бежанците от Македония и Тракия в родните им места.
Към онзи истирочески момент какъв е бил етническият състав на Вардарска Македнония?
Населението на областта има следния етнически състав: българи - 443 933, сърби - 152 521, албанци - 106 521, евреи – 3791, и други - 25 206. В тази област имало 141 общини с 1458 населени места в това число градове, села и махали.
Първа копка на новото българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Крушево, 1941 година.
Какви са инвестициите, които България отделя за Македония?
Инвестициите са знаителни и те целят въздигането на живота в новоосвободените земи. България увеличава бюджета си от 8,46 милиарда лева за 1940 г. на колосалните 14,39 милиарда за 1942 г. Или това 1,7 пъти увличение. През 1943 г. той става 27,58 милиарда, което е 3,3 пъти увеличени, при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г.
В какво се влагат тези грандиозни суми?
С тези десетки милиарди лева българският народ преобразява изостаналите под чуждо управление области. И по-контренто: построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански обекти, промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат се канали за напояване,
благоустрояват се селищата; залесяват се голите баири оставени от сръбското управление. Само за укрепване на пороищата в Битолско през 1942 г. са вложени 82 128 000 лв., като е предвидено и построяване на 84 км. нови горски пътища и ремонт на 70 км. съществуващи такива.
Българските "окупатори" възраждат културния живот в новоприсъедидената територия, с празнуването на 24 май...
Да, с откриване на Университет в Скопие на името на цар Борис III Обединител. За тази цел на 23 май 1941 г. в Скопие пристигат писателите Добри Немиров, Елисавета Багряна, Стилиян Чилингиров, заедно с множество учениции други културни дейци. Тук пристига и бившият деец на ВМРО, тогава председател на Илинденската организация Лазар Томов, който донася знамето на дружеството „Вардарски юнак“, закрито през 1918 г. от сръбските власти. Денят на българската азбука и писменост се празнуват във всички големи градове на Вардарска Македония.
Какви други нововъведения организира и въвежда новата власт?
До края на 1941 г. в Скопие са създадени 64 културно-просветни, спортни и други дружества, между които хор „Борис Дрангов“, спортните клубове „Вардар“ и „Македония“, дружество на запасните офицери и пр. В Прилеп е създадено дружество на македоно-одринското опълчение, а в Битоля хор „Георги Сугарев“. На 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и Народен музей .Само месец по-късно Скопския народен театър поставя първата си постановка, написана специално от писателя Кирил Христов. Наред с това са създадени и местни дружества на партиотичните организации на „Бранник“ и на „СБНЛ“/ виж Легион „Борис Дрангов“ /, които организират учениците от Вардарска Македония и развиват антикомунистическа дейност.
А кога започват да действат българските читалища във Вардарска Македония?
Това става още през лятото на 1941 г., когато в Битоля се създава читалище „Пейо Яворов“. Освен него, подобни се създават из цялата страна, като за тях пристигат книги изпратени от Царство България - от Министерството на просветата. Отделно се създават туристическо дружество „Пелистер“, планинарско дружество „Пелагония“. Освен дружествата се открива и университет в Битоля.
Пропускаме ли още нещо важно от икономическата и културно-просветна експанзия по тези изконни български земи?
Да, трябва да отбележим, че в по-големите градове на Вардарска Македония започват да се създават клонове на БНБ, наБългарска земеделска и кооперативна банка, на Македонска народна банка, на Популярна банка, както и на Банка български кредит и др. Например Българската земеделска и кооперативна банка до 30 ноември 1943 отпуска заеми в размер на 24 650 000 лв. Пак чрез тази банка до края на 1941 г. са раздадени 365 плуга, 270 брани, 32 триори и др. селскостопански сечива и съоръжения. В същото време започват да се образуват и земеделски задруги в Скопска област. В Битоля и Скопие са създадени Областни стопански камари и областни стопански дирекции, които да отговарят за събирането на реколтата.
А какво става със сръбското население, което е заселено от Белград в този район?
Започва тяхноно изселване. Сръбските колонисти наброяват 36 451 души. Специално за това е създадено Върховно аграрно наместничество. Освободените от тях земи са раздадени на безимотните и малоимотните селяни. Към края на 1941 година в Скопска област са раздадени 1 500 000 дка земи, а през 1942 още 280 500 дка на 12 020 семейства..И не само това: създадени са 72 кооперации (до началото на 1943) в Скопска област: 15 в Гевгелийска околия, 12 в Скопска околия, 7 в Струмишка околия, 6 в Беровска околия, 2 в Щипска, 2 в Охридска и по 1 в Радовишка, Ресенска, Светиниколска околии. А на 25 май 1941 г. е създадено дружество на инженерите и архитектите начело с Димитър Чкатров.
Споменахте за строителството на жп линии, макар че и до ден днешено ще няма такава между София и Скопие...
Но тогава започва да се изгражда жп линията Гюешево-Куманово с дължина 105 км. и се прокопава на тунел Гюешево-Крива Паланка, който остава недовършен с 100 м. Трудовите части на българската армия, в които участват и български младежи от Македония, построяват 262 км теснолинейна жп линия Горна Джумая-Кочани, Кочани-Щръбце. В строежа участват 12 000 работници. Отделно са прокопани 259 км напоителни канали и са залесени 13 692 дка гори.
А с какво се е занимавало т.н. Главно комисарство за Македения?
То е разпределяло хранителни запаси за населението. Към 31 май 1941 г. комисарството внася в Скопие 145 000 кг. захар, 13 000 литра олио и десетки тонове брашно, жито и други продукти. В края на годината и Битолското областно комисарство раздава значителни количества брашно, захар, олио, месо, цървули, дърва за огрев. В Битолско са изпратени 11 500 000 тона храни, а в Скопско 2 000 000 тона за прехрана на населението. Прочистени са 10 100 тона пшенично семе, а 40 000 овощни дръвчета са подготвени за засаждане. Открити са и обществени кухни в Скопие, Велес, Битоля и Щип. В битолска област са организирани 90 ученически трапезарии, в които се хранят общо 60 000 ученика. Открити са дневни детски градини в Битоля, Прилеп, Охрид и Ресен. В Скопие са открити детски сиропиталища, 2 старчески дома, 2 детски дома.
Накрая нека обобщим накратко най-важното до тук...
През четирите години на българско управление в Македония новите власти не се държат като окупатори, а като сънародници.
Защото няма по света окупатори, които да влагат такива колосални финансови и интелектуални средства, в помощ на местното население, което е в продължение на години е живяло под сръбската диктатура. И след края на Юголсавия се видя, че Р Македония е най-бедната и най-зле икономически развитата съюзна република. Но това е тема за друг разговор.
Източник: ФАКЕЛ
Коментари
Харесайте ни във facebook!
