Как родените в Македония офицери и войници "окупираха" своята родина


С акад. Григор Велев разговаря Румен Леонидов

- В предишния разговор стигнахме до момента, когато армията ни навлиза в новоприсъединените територии... Какви са по-нататъшните действия на българските власти в Македония?

- На първо място трябва да се отбележи активната роля на Светия синод на БПЦ, който работи, за да се възстанови екзархийското наследство в Македония. Била е обявена „Духовна мобилизация“, съчетана с толерантно отношение към остатъците от сръбската православна църква и нейните свещенослужители. В черквите е възстановено богослужението на български език. Противно на твърденията на скопската историография, документите категорично показват, че свещениците, командировани от старите предели на страната, не надвишават 10-15% от общия брой на екзархийското духовенство в Македония. 

- Как се извършва възстановяването на екзархията? 

- Само по легитимен начин. Например през периода 1941-1943 г. са проведени избори за епархийски свещеници, където местното българско население само си избира и формира църковното управление. Фактите говорят, че през същия период БПЦ е изразходвала 109 597 535 лв. за възстановяване на старото екзархийско наследство. Една малка част от тях са заделени за заплати на свещениците, другата е използвана за благотворителни мероприятия... А българското правителство открива Скопския университет „Цар Борис III Обединител“.

- А какви са задачите пред българската армия?  

- Още при навлизането й във Вардарска Македония цар Борис III се обръща към генерал Бойдев, командващ Пета българска армия, с думите: „Там ще пипате с кадифени ръкавици“. В Македония е дислоцирана Пета българска армия с щаб в гр. Скопие. 85% от офицерския състав - генерали, старши и младши офицери, както и почти 100% от подофицерския състав са родени в Македония. 85% от войнишкия състав са родени също в Македония. 

- Но скопските историчари я наричат окупационна армия...

- Възможно ли е тази войска, чийто състав, както се вижда, произхожда от местното население, да малтретира собствените си майки и бащи, братя и сестри? От десетилетия това абсурдно твърдение промива мозъците на младите поколения българи в Македония. Стремежът е в  съзнанието им да се внуши образът на „окупатора“ и чувството на българофобия... Съгласно Лозанската конвенция, когато в една територия е дислоцирана войска, в чийто състав са рекрутирани до 15% от местното население, тя не може да се разглежда като окупационна.

- Няма как да не засегнем и въпроса за депортирането на македонските и тракийските евреи... 

- Както е известно, Германия отстъпва териториите на Западните покрайнини, Вардарска Македония и Западна Тракия за администриране, т.е. за временно управление, като запазва юрисдикцията на тези територии за себе си. Окончателното прехвърляне и на юрисдикцията върху посочените територии се предвижда да стане след приключване на войната. Като знак за тези права на Германия е задължението българските власти да издигат на административните сгради – кметствата и околийските управления – до българското знаме и германското знаме. През 1941 г. нашите власти дават на всички жители на тези територии българско гражданство, с изключение на евреите, по настояване на германските окупационни власти.

- Чие е решението за депортацията на евреите от новите територии?

- На германските окупационни власти и когато решават да екстернират евреите от Македония и Тракия, те не искат нито мнение, нито разрешение от българските власти. А евреите, които са от България и в момента на акцията по тези земи са били арестувани, след като се легитимирали като български граждани, са били освобождавани. Това е достатъчно доказателство за диференцирания подход към българските евреи и евреите от Македония и Тракия.

- След 9.9.1944 г. у нас идва на власт отечественофронтовското правителство, каква е неговата оценка на българското управление на Македония?

- Това правителство е доминирано и ръководено от комунистите под натиска на Кремъл. И Тито, лидерът на Югославия, обявява присъствието на българските войски във Вардарска Македония за окупация. Георги Димитров (както и неговият учител Димитър Благоев, който в своя реч в Народното събрание се провикна, че не е българин, а македоно-славянин) отиде още по-нататък в националното си предателство на българската национална кауза и интереси. Димитров прокара линията на „македонизация“ на българите в Пиринска Македония, като насилствено денационализира повече от 180 000 българи, за да угоди на господарите си Сталин и Тито.

- Къде виждате грешките на българските историци по този исторически проблем?

- За съжаление комунистическата историография у нас повтаряше на висок глас измислените „зулуми на българските управници в Македония“. В редица статии, студии и монографии се създаде и бе пуснат в обръщение терминът „фашистка окупация“. Днес много от тези „български“ историци, които натрапваха тезата за „окупация“, забравиха какво са писали и говорили и отново излязоха на първа позиция, за да доказват българските права над Македония и да оплакват съдбата на македонските българи. Време е да кажем ясно и недвусмислено, че БКП носи цялата историческа отговорност за погазване на националните идеали и за отчуждаването на македонските българи, за клеветене и преследване на хората, които са осъществявали военновременната българска администрация в Македония. 

- А какво става по същото време в Беломорска Тракия?

- На 20 април 1941 г. българските войски навлизат и в Беломорска Тракия. Нашата войска стига демаркационната линия Мустафа паша (Свиленград) – Кюпрюлю – Дедеагач, на запад от р. Струма. Българската войска е посрещната от малкото останали българи в Гюмюрджина, Ксанти и Дедеагач с радост и цветя. 

- Любопитна е и оценката на Германия за ролята на България на Балканите…

- Малцина знаят или нарочно се премълчава следният факт. На 4 май 1941 г. Хитлер говори пред Райхстага, докладвайки успешния поход на Балканите. В своята реч той се обръща към българския народ, като казва: „Фактът, че сторената навремето неправда над България се поправи, ни вълнува, при това особено много, щото германският народ, като направи чрез своето оръжие тази ревизия възможна, ни дава право да вярваме, че сме изпълнили един исторически дълг на благодарност по отношение на нашия боен другар от Световната война“. Тук е мястото да кажем, че въпреки многобройните отрицателни квалификации и епитети, справедливо дадени на Хитлер от световната общественост заради десетките нецивилизовани дела, които той и германската армия сътвориха, ние, българите, трябва да намерим сили да изкажем признание към него за всичко, което направи за осъществяване на българската национална кауза –  „Обединена България“. Тук изключваме ортодоксалните комунисти, които винаги са служили не на България, а на чужда държава и чужди каузи и които никога няма да могат да разберат националния смисъл на този акт на обединение.

- Той бил ли е оценен като такъв от широката българска общественост, или това е било най-вече осъществената мечта  на тогавашния политически елит? 

- Народът ликува! На 14 май 1941 г. се свиква извънредна сесия на Народното събрание. На този ден министър-председателят Богдан Филов официално обявява обединяването на българските земи. На  трибуната на Народното събрание се изреждат оратори, които славославят акта на присъединяване като реализация на българската национална кауза за обединение на българския народ. Тези забележителни дни за българската общественост се превръщат в Българския Великден... Единствено комунистите в България не са съпричастни към общата радост. Следвайки инструкциите на Коминтерна и СССР, те обявяват, че започват въоръжена борба. Но действията им не срещат подкрепата на българския народ.

Източник: Животът днес



Коментари



горе