Атанас Буров - политикът, който обичаше България


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

„Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…“

Тези думи принадлежат на един българин, чиято любов към България е неизмерима. Българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме и да си вземем поука. За нас той е един от онези политици, за които работата е призвание, държавник в истинския смисъл на думата. В този ред на мисли смятаме, че особено днес е много важно да се вгледаме в живота му и да си припомним управниците които са се раждали в тази държава.

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари (12 февруари нов стил) 1875г. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903г. Брат му Иван Буров също следва в чужбина. Завършва Търговската академия във Виена, а след завръщането си поема управлението на свищовския клон на Българска търговска банка. Атанас също навлиза в банковото дело, след като завършва образованието си в Париж и нищо от това не е случайно, защото основателят на Българска търговска банка в Русе е именно бащата на Атанас и Иван, Димитър Буров. Банката е основана през 1895г. и по традиция бизнесът на бащата трябва да бъде поет от синовете му.

Атанас Буров е човек на действието и го доказва неведнъж. Полето на банковото дело му отеснява и той започва да се занимава и с журналистика и политика. Става член на Народната партия, създадена от банката на баща му и съставляващите я предприятия. Трибуна на политическите му възгледи става вестник „Мир“, на чиито страници са изложени едни от неговите най-запомнящи се цитати и мисли, показателни за отношението му към обществения живот в България.

Фактът, че произлиза от богат и виден род не спира Атанас Буров от участие в Балканската война като подпоручик. Той се отличава в боевете и е награден с орден „За храброст”. Това е поредният акт, който издига авторитета му в йерархията на обществения и политически живот. На 1 юни 1913г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев, но краткото управление на това правителство, както и неспокойната обстановка в държавата го карат да преосмисли възгледите си. Не след дълго идва Първата световна война и Буров се обявява против присъединяването на България към Тройния съюз, явявайки се твърд защитник на Антантата. Неведнъж предрича пагубния край на войната.

Катастрофалният изход на военния конфликт води до преустройство в политическия живот на страната. За кратко Буров е министър на търговията в правителството на Стамболийски, когато за една година извършва значими реформи, необходими на кредитната система на следвоенна България. Чрез тях тя постепенно се стабилизира. Ефектът се забелязва след 1923г., когато с огромни усилия и с цената на нови косвени налози, бюджетните дефицити постепенно са преодолени. Търговията се оживява, а инфлационното печатане на пари се прекратява с въвеждането на по-модерни форми на разплащане – полици и банкови чекове.

През ноември 1920г. Народната и Народнопрогресивната партия се обединяват в Обединена Народнопрогресивна партия. За секретар е избран Атанас Буров, чиято политическа дейност се свързва с опитите му за обединяване на всички десни партии, противопоставящи се на режима на БЗНС и акциите на БКП. Този момент именно се приема за черно петно в биографията му след промените от 1944г.

Постепенно се оформя и Демократическия сговор, в центъра на който стоят Буров и Ляпчев. През 1923г. непосредствено преди Деветоюнския преврат в „сговора“ се оформят две крила. Едното, което можем да наречем умерено тъй като иска демократични принципи в управлението, е водено от Буров и Ляпчев. Другото, което е радикално, е представено от проф. Цанков и ген. Вълков.

През 1926г. идва времето на Буров. Властта взима правителството на Андрей Ляпчев, а за външен министър е назначен големият български банкер. Сложната вътрешна и външна обстановка изискват доста усилия от страна на външния министър, който заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига редица успехи, сред които отпускането през 1928г. на заем, наречен „Стабилизационен”. Целта е заздравяване на националната валута и развитие на транспорта. Едно от огромните постижения на Буров е намаляването на Репарационния дълг от Първата световна война. Въпреки негативното и пренебрежително отношение на Великите сили към България, страната ни успява значително да намали вноските си към победителките от Първата световна война.

В следващите няколко години от живота си Буров не е много активен в политическия живот, тъй като превратът от 1934г. на практика ликвидира парламентаризма, с което се ограничава и дейността му. От своята трибуна – вестник „Мир“ той многократно изразява неодобрението си към този тип управление. Макар блестящ политик и банкер, сложната политическа обстановка в България му създава пречки. В края на 30-те години далновидният Буров предусеща настъпването на нов световен конфликт. Той неведнъж заявява, че този ще е с много по-сериозни последствия дори от Първата световна война и предлага идея за създаване на антифашистки фронт, но така и не успява да убеди политическите лидери. Съгласява се да влезе в правителството на К. Муравиев, което управлява едва няколко дни, тъй като идва датата 9-ти септември. За него това е последният шанс България да бъде спасена.

Оттук нататък събитията са ясни. Обявената ни от СССР война води след себе си сериозни промени. Старият политик остава привърженик на парламентаризма и демокрацията, с което си навлича тежки последствия. Осъден от Народния съд, той лежи в затвора, а през 1948г. е изселен в Дряново. След това, през 1951г. отново е задържан и осъден от Народния съд на 20 години затвор. Макар, че Буров води достоен живот, смъртта му далеч не е подобаваща. Точно обратното – отношението на управляващите към него е унизително и обидно. Той, както мнозина други си отива от този свят отритнат от новата власт. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79 годишна възраст.

Ние от „Българска история“ не можем да останем безразлични към личността на този голям български общественик и интелектуалец. За разлика от много други, той влиза в политиката единствено с намерението да даде своя принос за благото на държавата. През целия си съзнателен живот Атанас Буров е воден само и единствено от патриотизма и любовта си към България. Това се потвърждава и от писмото, което изпраща на съпругата си Смарайда:

„Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си.“

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе