Фритьоф Нансен – историята на лудия авантюрист, който помогна на България
„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото
ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства
от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната
ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да
ви ги представим по възможно най-атрактивен начин. Очакваме вашите предложения!
Наскоро ви разказахме
Фритьоф Нансен е роден през 1861 г. в близост до днешната столица Осло. Още от ранните си години проявява страст към това, с което ще се занимава след години – скиорството. Постига успехи в тази сфера още като юноша, а висшето си образование продължава в Осло, специалност зоология. Само на 20 години се отправя на първата си експедиция в Гренландско море. Участва в още няколко успешни мисии, а след завършването си започва да се занимава в сферата на зоология, като работи в Бергенския музей. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан.
Работата като зоолог не била достатъчна за авантюристичната му натура. Сам споделил, че дългите часове, прекарани в лабораторията, колкото и продуктивни да били те, не можели да покрият непреодолимата му нужда от приключения. Важно е да отбележим, че годините, в които Нансен е живял, са свързани със сериозен подем на всички науки. Само за няколко десетилетия се появили технологии, които изцяло променяли научната сфера. Именно в тази динамична среда, на норвежеца му хрумнала една идея. Идея, която била посрещната от обществото като лудост и като чист опит за самоубийство – “покоряване” на Северния полюс. С времето желанието му станало толкова непреодолимо, че той бил готов да тръгне сам. Затова доказва и една негова мисъл - “Унищожавам мостовете зад себе си – тогава няма друг избор, освен напред.”
Реакцията на обществото не била изненадваща. Опитите, извършвани от предходните изследователи, показвали, че една такава експедиция е невъзможна и тя със сигурност би завършила със смърт на предприемащите я. Както се досещате, тези факти не спрели Нансен. 9 години той грижливо подготвял мисията, поръчал специален кораб, който според него бил способен да достигне “непробиваемия” полюс. Плавателният съд е кръстен “Фрам” (от норвежки – “напред”). Тъй като сайтът е за история, ще спестим подробните обяснения на плана му, но с една дума ще обобщим, че той е гениален и иновативен. Толкова логичен, че след като станал публично достояние, много хора започнали да се допитват дали покоряването на полюса не е наистина възможно. Нансен успял да събере екипаж от 13 души и 30-на кучета и през лятото на 1894 година “Фрам” се запътил на далечната експедиция към целта си.
Експедицията била съпроводена от обрати и разкрития на Нансен, които “отворили очите” на учени от цял свят. Нансен открил, че Арктика всъщност представлявала океан и това обяснявало отклоненията, които корабът извършвал. Това станало вследствие на факта, че на втората година плавателният съд спрял да се движи, заобиколен от ледовете на полюса. Разочарован от това, че мисията му започвала да става все по-невъзможна, но и същевременно въодушевен, че е направил това огромно откритие, той направил нещо безумно. Заедно с един сподвижник и няколко кучета взел решението да измине оставащите 600 километра до полюса на ски. Имал провизии само за 100 дни, а в крайна сметка се оказало, че нечовешко трудната мисия му коствала почти година. С времето, силите на двамата намалявали, а храната се стопявала. Трудно е да се опише на какви мъки били подложени те, предвид факта, че температурата падала до -45 градуса.
Дори авантюристичната натура на Нансен не била достатъчна, за да бъде довършен този най-труден поход в историята на човечеството. На прага на силите си, двамата приключенци били спасени от английски кораб (ирония е, че три години по-рано норвежецът отказал на капитана на кораба да го вземе в екипа си). Нансен бил върнат в Осло, а там бил посрещнат не просто като национален герой, ами като истинско божество. “Успешната провалена мисия” донесла революционни открития на океанографията, а почестите и наградите, с които лудия авантюрист бил награден били стотици. Нансен станал посланик на Норвегия в Лондон, а през 1922 г. получил Нобелова награда за мир.
Може би вече се чудите защо толкова подробно разказваме живота на един човек, който до този момент в разказа ни няма нищо общо с България. Ще отбележим, че не засегнахме ключови моменти и успехи от живота и полярната му мисия, просто защото бързаме да се отправим към онази част от разказа ни, която касае сайт за българска история. До момента се опитахме да “обрисуваме” колоритния образ на гения, за да добиете представа колко известен и уважаван е бил той за времето си. Трудно може да го сравним с личност от нашето съвремие, но вероятно не е бил по-малко популярен и от най-популярния холивудски актьор.
Възползвайки се от високото си положение в обществото, Фритьоф Нансен станал един от най-големите хуманисти за времето си. Помагал на хора във всекидневна нужда, като им дарявал средства, а тази му дейност започнала да се разраства и в по-големи мащаби. През 1922 година оглавявал поста върховен комисар за бежанците на Обществото на народите. Вземайки предвид тази година, веднага правим асоциация, че този период в българската история е свързан с ужасяващи събития, касаещи нашите бежанци.
Фритьоф Нансен измислил нещо революционно.Той изготвил специален документ, даващ право на преминаване на границите за хора без паспорти. Точно заради т.
нар. Нансенов паспорт изстрадалите българи се прибирали по домовете си, депортирани от егейските острови, по време на гръцко-турската война от 1919-1922. Потомък на семейство с такъв паспорт е посланикът на Италия в София Стефано Бенацо.
Създаването на паспорта е революционно решение за времето си. Фактът, че този
документ се използва за придвижване на бежанците до ден-днешен, показва значението
на делото на Нансен. Той е бил в България през 1922 г. начело на комисия. За характера
му говори едно негово изказване. „С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко
време, за да ги реша”, казвал Нансен.
България и българите са признателни на Фритьоф Нансен. Изненадващо, той не е един от онези персонажи в историята ни, които тънат в
забвение. Улици и булеварди са кръстени на негово име, а наскоро беше изграден и негов
паметник в София, в близост до НДК. През 2011 година беше открита изложба, посветена
на великия норвежец. Ние си признаваме със срам, че не подозирахме за голяма част
от събитията в живота на тази необикновена личност, но след написването на този
разказ, ще сме изключително удовлетворени, ако сме ви запознали с малка част от
живота й. Има защо да помним този човек, роден в далечна Норвегия, но помогнал на народа
ни по изключителен начин.
Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар на 69-годишна възраст.
ЛЮБОПИТНО
- Малко преди смъртта си, независимо от преклонната си възраст, Нансен се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
- 2 години преди смъртта си, 67-годишният Нансен пише писма на любимата си Бренда, чието съдържание скандализира Норвегия. Възрастният приключенец описва сексуалните си влечения към нея по особено интересен начин.
- Не по-малко обществена реакция будят и голите снимки на 60-годишния Нансен, който се разпространяват из целия свят – отново доказателство за непукизма на изследователя. Все пак той си остава любимец на всички
- За експедицията си Нансен подредил 600 внимателно подбрани книги. Като средство против меланхолията се използвали и големите запаси от шоколад на борда.
Източник: Vlastta
Коментари
Последвайте ни във facebook!
