Белгиец и българи възраждат старата слава на някогашната "Червена звезда" в Дебелец


30-тонни каменотрошачки за по 400 000 евро правят в „ТМКо”, инвестират в ново оборудване 3, 5 млн. евро

От 10 години наследникът на гиганта на машиностроенето у нас от времето на соца „Червена звезда”, станал после „Унимаш”, е съдружие между белгийския инвеститор Филип Ромбалд и българи ентусиасти от София. Белгиецът е съсобственик на „Полихим” Варна. Съдружници в „ТМКо” ООД, чиято абревиатура означава „Тежко машиностроене корпорация” са шефката инж. Денка Тончева и синът й Светослав Тончев, който е производствен директор, и още един българин, но основния пакет от акции държи чужденецът. Всички активи на предприятието днес са оценени на 20 млн. евро. Сред тях има и 300 машини, от които няколко са уникални и сега няма кой да ги направи, дори да има много пари и голям мерак.

МАСОВАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ, ИЛИ ДА КУПИШ ЗАВОД КАТО СЛЕД ВОЙНА

ПРЕЗ 2005 Г. СЕГАШНИТЕ СЪДРУЖНИЦИ КУПУВАТ ОТ „УНИМАШ” МНОГО ЦЕХОВЕ, от които са затворили само един. Земята е 200 дка, а застроената площ 55 дка. Точно тогава върви тотална продажба на машини и съоръжение за скрап или за Турция на безценица, но Денка Тончева успява да спаси две машини и днес се гордее с това. Софиянци си водят преди десет години и екип от 25 души. „...Да си купиш нещо след масовата приватизация, е все едно да си купиш завод след война. Така беше и тук през 2005 г. Вече 10 г. съм в Дебелец и си ходя в София веднъж в месеца. Не сме наследили дългове от „Унимаш”, купихме само активите. Днес имаме кредити към банки, но не са ипотечни и са в рамките на поносимото, защото оборудването струва много пари. През последните 5 години става дума за 3, 5 млн. евро и това е доста сериозна инвестиция. С тези пари купихме лазери, газорези, абканти, стругове”, разказва инж. Тончева.

15 ТРОШАЧКИ ЗА КАМЪНИ ПРОИЗВЕЛИ ПРЕЗ М.Г. ЗА ЧУЖБИНА

30-тонна каменотрошачка показаха в предприятието, като миналата година са произвели 15 такива машини с името „Рокстер” за Австрия, всяка от които струва 400 000 евро. Освен това работят като поддоставчици на немски и френски фирми.
„...За съжаление, в България крайните изделия са под чужди имена, за да може да се продават. Така нашата каменотрошачка отива по целия свят, но от Австрия и почти никой не знае, че е произведена в България. Тази голяма трагедия идва от поведението на всички политически партии през последните 25 години. Тук-там има крайно изделие, което е с български знак. И по този повод ще ви кажа още нещо – миналата седмица по повод тежки преговори, които почват при нас, ми се обадиха, че няма да се подпише договор, ако плащането не е разсрочено 60 дни. Ако е 30 дни, трябва да им даваме два процента от цената. Е, на поляците например тия номера не ги правят. Точно заради това казвам, че става въпрос за политика на икономиката на една държава. Но когато няма кой да те представлява и нямаш поведение на външния пазар и държавата ти е обърнала гръб, към тебе се отнасят така...”, заяви инж. Тончева.
ЗАСЕГА ОСВЕН ТРОШАЧКАТА ТУК НЯМАТ ДРУГО ЗАВЪРШЕНО ПРОИЗВОДСТВО, НО СА в процес на преговори за производство на машина за тухли.

ПРАВЯТ ПРОЕКТИ В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН

За 2015 г. „ТМКо” имат проект за 2 млн. лв. за обновяване на машини по европейската програма за конкурентоспособност. Ако спечелят, трябва да обновят заваръчния процес и да купят робот за това. За 2016 г. имат проект за машина за разделяне на строителни отпадъци. Искат да направят комплексна линия за използване на всички строителни отпадъци, чиято пълна документация трябва да бъде готова до края на май. Другото е свързано с робота за чистене на речни корита, за който „Борба” вече писа.
„Спечелването на такива проекти обаче се дава на фирми от кръгове, а ние не сме от нито един кръг”, къде на шега, къде наистина казва инж. Тончева.

„ТМКо” ДАВАТ ХЛЯБ НА 154 ДУШИ, НО ИМАТ ВЪПИЕЩА НУЖДА ОТ СТРУГАРИ, ЗАВАРЧИЦИ, ФРЕЗИСТИ

Днес в този завод работят 154 души, навремето в „Червена звезда” са били 2000. Средната работна заплата е около 700 лева. Предприятието има въпиеща нужда от средни специалисти – стругари, заварчици, фрезисти и от инженери. Лично Денка Тончева е обиколила всички техникуми в региона за договаряне на бройки, но се оказва, че такива няма. По обяви и от борсата пък се появяват хора с дипломи, които обаче не могат да вършат нищо.
„...Липсата на качествен човешки материал за промишлеността е другият огромен проблем на тази страна. Тези кадри бяха съсипани през последните 25 години. Вместо тях вузовете бълват прависти, икономисти, филолози, пиари, публични администратори и какво ли още не, но техническата нация я няма! Трябва да има целева програма за укрепване на икономиката и за кадрите за нея. По света няма държава, която да е богата и да се базира само на селското стопанство, на туризма и на културното наследство, повярвайте ми. Принадената стойност идва от промишлеността и затова тя трябва да се инжектира”, заявява управителката.

КОЯ Е ИНЖ. ДЕНКА ТОНЧЕВА?

ДЕНКА ТОНЧЕВА Е БИЛА ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА ВЪНШНОТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ до 2000 година и шеф на огромно предприятие в металургията, има три висши образования, говори 5 езика, била е в няколко страни по света и има 46 години трудов стаж. Никога не е била партиен член и помни контакти с Тодор Живков при делегации в чужбина.
„...Този човек знаеше всичко, в самолета е питал за разни неща, които не са много съществени, но той беше в час. Всъщност съм говорила с него няколко пъти и никога не е било проблем, че не съм член на партията. Не съм в партия и сега, защото за икономиката това няма значение. Там е важно дали си добър или лош, дали си патриот, дали си почтен човек! Едно време при мен идваха колеги да ме пипнат, защото никой не вярваше, че не-член на БКП може да бъде на такова ниво. Тогава обаче имаше признание за това, че СИ ЗНАЕЩ БЪЛГАРИН, че си печелил международни конкурси...”, се вълнува управителката и е огорчена, че нашата собствена страна не се вълнува от икономиката, на която не й трябват политици, а експерти. Според нея при влизането в Европейския съюз България не е запазила своите клирингови договори, двустранните отношения, пазарите, дори напротив - всяка година унищожава по един пазар.
Когато не е шефка, г-жа Тончева има няколко хобита - готви, рисува и пише стихове. Освен производствения директор има още един син, който обаче се занимава с хотелиерство и туризъм.

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе