Маджарово - на края на картата, но в началото на историята
Белоглави лешояди, черни щъркели, уникални растителни видове и скални образования
– това е районът около град Маджарово. Значителна част от територията е заета
от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. Това е мястото, което
ни изглежда на края на картата. Но всъщност е в началото на историята на нашите
земи. История , която започва с тракийските вярвания и светилица, войни и царства.
Маджарово лежи в котловина, създадена от отдавна угаснал двукратерен вулкан.
Край него преминава Арда, чието име според преданията на езика на траките означава
"Бяла река". Това е една от най-рядко населените общини - по 7 души на квадратен
километър. Разположена е много по близо до Гърция, отколкото от столицата ни
София. От Хасково до Маджарово разстоянието е 65 км.
Единият води към тракийските гробници и връх Окопа, където са останките на одриска
крепост от IV-III хилядолетие пр. н. е.
Другият, към местността Глухите камъни край Ермен, място за релакс сред красивата
природа и бране на гъби и билки. В селцето можете да опитате от вкусното им мляко,
мед, месо, както и да се потопите в атмосферата на представяните местни занаяти.
На 12 км от Маджарово се намира с. Долни Главанак откъдето е пътя за Кромлех
- българския Стоунхендж. Пътечката към родопското възвишение води към място
за ритуали на древните траки. Върху скалната основа са подредени в кръг големи
каменни блокове, които помнят
церемониите и гаданията на одристките жреци.
Само допреди 10 години в Маджарово нямаше хотел, ресторант или магазин. Днес
града и селата в района се превърнаха в топ-туристическа дестинация за търсещите
красива природа, приключения и разнообразие, както българи, така и чужденци.
Гостите на Маджарово могат да се настанят в хотел "Рай" или в Природозащитния
център "Източни Родопи", издигащ се на едно възвишение, над десния бряг на Арда.
Точно оттам тръгва пътека, която води на височина, от която с
часове можете да наблюдавате виещите се над левия брягна реката редки видове
птици. Скален орел, царски орел, сокол-скитник, белоопашат мишелов, египетски
лешояд, белоглав лешояд, бухал, черни щъркели...
Колонията от белоглави лешояди се смята за една от рядко срещаните в Европа.
Царският орел пък носи през вековете ореола на свещена птица. Намерил е през годините
своя постоянен пристан в скалите около Маджарово, известни като Патрон кая и Голямата
Кован кая. Там са две от петте защитени местности в общината не само заради гордо
кръжащите птици, но и заради редките растителни видове.
На пръв поглед парадоксално, но рязкото обезлюдяване на Източните Родопи е основния
социално - икономически фактор с много отрицателни последици за природата. Например
намаляването броя на домашните животни води до липса на храна за лешоядите и съответно
тяхното изчезване.
В скалите около отдавна изгасналия вулкан в землището на Маджарово се срещат
291 вида познати на територията на България растения. Растителността в общината
е разнообразна. Ендемити са тракийския дъб и юрушкия лопен, субендемит е странджанското
сапунче. Към подкатегорията ”Вековни дървета” спадат летен дъб и бяла черница.
В района намират приют около 20 растителни вида, които не се срещат на друго място
в страната.
Допреди 20-ина години община Маджарово бе център на рудодобив в общината, а
останките от този поминък може да видите по пътеките край околните селища,
по които може да ви обземе тръпката на златотърсач - заради проблясващите под
краката цветни камъчета, съчетали красотата на полускъпоценните камъни - кварц,
коралити, оникс, ахат, аметисти, яспис.
Ако пътувате от Кърджали и следвате извивките на Арда, пътят ще ви отведе в землището
на с. Долно Черковище. Където от хилядолетия се издигат странни скали. Надупчени
са сякаш с някаква
матрица, отдалеч приличат на кошер, откъдето носят името Кошера, а също и Пчелата.
Хипотезите за произхода и предназначението на тези скални ниши са две. Според
първата са използвани са за ориентация, като указателни знаци по този стар търговски
римски път. Друга хипотеза е, че това светилища, в които са палени ритуални
светлини, свързани с жертвоприношения. От векове обаче съществува и легендата,
че тук са намерили покой душите на загиналите далеч от родните си места тракийски
воини. Одрисите - които са загинали в битки с враговете, не е имало как да бъдат
погребвани от близките им. И те са намерили решение – да направят ниши, в които
да останат душите им.
Коментари
Последвайте ни във facebook!
