Маджарово - на края на картата, но в началото на историята



Белоглави лешояди, черни щъркели, уникални растителни видове и скални образования – това е районът около град Маджарово. Значителна част от територията е заета от скални комплекси, единични скали и каменисти сипеи. Това е мястото, което ни изглежда на края на картата. Но всъщност е в началото на историята на нашите земи. История , която започва с тракийските вярвания и светилица, войни и царства.
Маджарово лежи в котловина, създадена от отдавна угаснал двукратерен вулкан. Край него преминава Арда, чието име според преданията на езика на траките означава "Бяла река". Това е една от най-рядко населените общини - по 7 души на квадратен километър. Разположена е много по близо до Гърция, отколкото от столицата ни София. От Хасково до Маджарово разстоянието е 65 км.

Единият води към тракийските гробници и връх Окопа, където са останките на одриска крепост от IV-III хилядолетие пр. н. е.

Другият, към местността Глухите камъни край Ермен, място за релакс сред красивата природа и бране на гъби и билки. В селцето можете да опитате от вкусното им мляко, мед, месо, както и да се потопите в атмосферата на представяните местни занаяти.

На 12 км от Маджарово се намира с. Долни Главанак откъдето е пътя за Кромлех - българския Стоунхендж. Пътечката към родопското възвишение води към място за ритуали на древните траки. Върху скалната основа са подредени в кръг големи каменни блокове, които помнят


церемониите и гаданията на одристките жреци.
Само допреди 10 години в Маджарово нямаше хотел, ресторант или магазин. Днес града и селата в района се превърнаха в топ-туристическа дестинация за търсещите красива природа, приключения и разнообразие, както българи, така и чужденци.
Гостите на Маджарово могат да се настанят в хотел "Рай" или в Природозащитния център "Източни Родопи", издигащ се на едно възвишение, над десния бряг на Арда.

Точно оттам тръгва пътека, която води на височина, от която с

часове можете да наблюдавате виещите се над левия брягна реката редки видове птици. Скален орел, царски орел, сокол-скитник, белоопашат мишелов, египетски лешояд, белоглав лешояд, бухал, черни щъркели...
Колонията от белоглави лешояди се смята за една от рядко срещаните в Европа. Царският орел пък носи през вековете ореола на свещена птица. Намерил е през годините своя постоянен пристан в скалите около Маджарово, известни като Патрон кая и Голямата Кован кая. Там са две от петте защитени местности в общината не само заради гордо кръжащите птици, но и заради редките растителни видове.

На пръв поглед парадоксално, но рязкото обезлюдяване на Източните Родопи е основния социално - икономически фактор с много отрицателни последици за природата. Например намаляването броя на домашните животни води до липса на храна за лешоядите и съответно тяхното изчезване.

В скалите около отдавна изгасналия вулкан в землището на Маджарово се срещат 291 вида познати на територията на България растения. Растителността в общината е разнообразна. Ендемити са тракийския дъб и юрушкия лопен, субендемит е странджанското сапунче. Към подкатегорията ”Вековни дървета” спадат летен дъб и бяла черница. В района намират приют около 20 растителни вида, които не се срещат на друго място в страната.
Допреди 20-ина години община Маджарово бе център на рудодобив в общината, а останките от този поминък може да видите по пътеките край околните селища, по които може да ви обземе тръпката на златотърсач - заради проблясващите под краката цветни камъчета, съчетали красотата на полускъпоценните камъни - кварц, коралити, оникс, ахат, аметисти, яспис.

Ако пътувате от Кърджали и следвате извивките на Арда, пътят ще ви отведе в землището на с. Долно Черковище. Където от хилядолетия се издигат странни скали. Надупчени са сякаш с някаква

матрица, отдалеч приличат на кошер, откъдето носят името Кошера, а също и Пчелата. Хипотезите за произхода и предназначението на тези скални ниши са две. Според първата са използвани са за ориентация, като указателни знаци по този стар търговски римски път. Друга хипотеза е, че това светилища, в които са палени ритуални светлини, свързани с жертвоприношения. От векове обаче съществува и легендата, че тук са намерили покой душите на загиналите далеч от родните си места тракийски воини. Одрисите - които са загинали в битки с враговете, не е имало как да бъдат погребвани от близките им. И те са намерили решение – да направят ниши, в които да останат душите им.

Източник: infotourism



Коментари



горе