Руслан Мъйнов: Имах късмета да се влюбя и направих песен - много лична и интимна


- Какъв сте в живота, г-н Мъйнов?

- Не обичам да правя хумор и да генерирам непрестанно смях в компания. Характерът е определящ, не ролята. Има хора, които обичат да са център на компанията с ахаха, хихихи. Не съм такъв, но това не ме прави тъжен комик.

- По-добър певец или по-добър актьор?

- Има много по-добри певци и актьори от мен. Двата жанра - естрадният и театралният, са доста различни. Една песен може да стане хит, но в театралното представление до финала не знаеш дали си успял и дали хората са разбрали какво искаш да кажеш. Това е една сладка борба. И ако не получаваш удоволствие от това, което правиш, то няма как и публиката да го получи.

- Тръгнахте с хумористични песнички като “Що така бе, Мими”, за да играете после “Българи от старо време” в няколко опери на страната.

- Песни като “Тъпа овца”, “Дърт козел” и много други написах по времето на чалгата. Правех го с голямо желание, но никога не са били делото на живота ми, а по-скоро проява на хумор. И съм зарадвал много хора с тази музика.

След това тръгнах по други пътеки - направихме “Господари на ефира”, “Българи от старо време”, оперните концерти. Бе логичен ход. Не виждам да е някакъв несъвпадък, защото е нормално човек да извърви един път и да поеме по друг. Имам над 40 концерта с руските песни и с Русенската опера, и с Пловдивската - с 50 музиканти, 40 хористи и пр. Навъртяхме и над 30 концерта с арии и канцонети, от тях само 17 са с Русенската опера заедно с Росалина Мочукова и маестро Владимир Бошнаков.

- В кои градове ще имате концерти това лято?

- Направихме над 40 концерта с руски песни - два концерта в НДК с Пловдивската опера и с Русенската и със Софийската филхармония - зависи от региона. Интересът е много голям, хората обичат тази музика, защото има хубави текстове и хубави мелодии и има много спомени. Сега сме решили през лятото с маестро Левон Манукян и Георги Милтиядов, който прави аранжиментите, да направим 5 концерта в летните театри - на 1 юли в Русе, на 6 юли в Хасково, на 8 юли в Добрич и на 16-и - във Варна, а после и във Велинград. А през септември ще сме в Бургас.

- Турне с “Комиците”?

- Тази година няма да има, защото навъртяхме много турнета, а всяко ново трябва да е крачка напред.

- А концерт с ваши песни?

- Отдавна не съм правил авторски песни, но сега няколко неща ми се въртят в главата.

Имах късмета да се

влюбя и съм написал

песен, много лична

и интимна. Готови са текстът и музиката и сега работя по аранжимента. Смятам, че с нея имам какво да кажа след много години.

- Влюбен сте и ще ѝ посветите балада, а не весело парче?

- Хубавите песни се раждат в тежки и драматични моменти, както и в моменти на влюбеност, на търсене. Това е балада за любов. Приятелката ми още не я е чула.

- Кое е момичето?

- Нека оставим темата загадната. Не е колежка.

- Значи след песента за майката ще изпеете и за любимата.

- Да, за албума с руски романси написах една песен за майка ми - имах нужда да я споделя. Както и сега. Когато обичаш изключително много близките си, но не можеш да бъдеш с тях. Днес мнозина напускат домове и близки, за да търсят прехраната. И е много страшно да видиш празните къщи и празните села. Аз много пътувам и виждам.

- Ще имате ли концерт и в НДК тази година?

- Не, миналата пях там два пъти, но това е огромна организация и труд, а и няма какво ново да им кажа на хората. Нито концерт със стари канцонети ще напълни залата. По-добре да напиша мои песни и тогава. Както направихме песента за Велико Търново - написах музиката, Иван Ангелов - текста, и я записахме с хop “Гycлa” нa aкaд. Вaлeнтин Бoбeвcки и симфоничен оркестър. Стана мащабно произведение. Като го пяхме последния път във Велико Търново с оркестъра и хора на Русенската опера, две трети от залата го пяха на крака. Това означава, че припознават песента като свой химн. И на фона на “Що така бе, Миме” химнът на Велико Търново и “Песен за майка ми” са друг етап в творчеството.

- Къде другаде ще ви гледаме?

- Най-вероятно ще се снима още един сезон на “Столичани в повече",

тъй като сериалът има много висока гледаемост през този сезон. И “Комиците” ще се снимат, ще се играе и “Българи от старо време”. Имам покани и за няколко театрални проекта, та трябва да премисля с кое да се захвана. Вече разграничавам приоритетите и не се хващам за всичко. Ще видя дали ще поема друг театрален ангажименти, или ще остана само с представленията в Музикалния театър на “Българи от старо време”.

- Отказвате ли роли?

- Сега много хора правят театър, само и само да се играе нещо, да се ходи от град на град. Затова не приемам идеята “абе дай да изиграем някаква пиеса”. Аз не искам да играя “някаква” пиеса. За мен е важно какво послание имаш да отправиш към хората. Често чувам: “Ама аз съм измислил страхотни декори. Знаеш ли как ще го светнем оттук, там пък ще сложим едни паравани....” Не, не искам паравани и светнато. Може да играем на тъмно само с един прожектор следач, но ми кажи какво искаш да остане у хората, параваните са без значение. Не се случва. Никой не ми се е обадил, че има идея и иска да я направим така и така. Всички идват с външното, с цветното и шареното. И затова не се хващам лесно да играя, защото искам то да е театър.

- Връщате ли се често в родния Измаил?

- За последно си ходих по-миналото лято. Все няма кога. А като отидеш, се забравяш в спомени, защото всички, с които съм раснал, са там - майка ми са четири сестри, баща ми са пет деца, а всеки от тях има деца и внуци, т.е. огромна рода. А и ние сме живели много задружно и се събирахме по празници и без празници. Затова едно завръщане там не може да бъде просто ей така, а с нагласата да се поровим в спомените, да си поревем, да се посмеем. А и всички приятели са там, в Измаил. Майка ми е родена в бесарабското Голица, а село с такова име има около Варна. Последния път ходихме и до Пандъкли, в което майка ми е израснала. То е родното място на Александър Малинов. Там видях къщата на баба и дядо като за последно, защото след това дядо ми почина, а баба се премести в Измаил да се гледат с майка и лелите ми. Сега това село се казва Ореховка. Но Пандъкли е старото име и на Тенево, Ямболско, където имахме концерт с Шуменската филхармония с руските песни.

- Случайно ли се преселихте в България на 9 септември?

- Бях на 17 и нямах представа за онези събития в България. Но като бях по-малък, комшийка показа изрезка от вестник за споразумение между България и Украйна, което дава право на хора с българско самосъзнание от Украйна да следват в България. Като завърших, вече имах нагласата да идвам насам. Баща ми беше милиционер и искаше и аз да завърша школата, но това е много далеч от мен и той ме разбра.

В началото тръгнах да кандидатствам в Киев в Института за култура, където се подготвяха кадри за режисура на самодейни театрални колективи. Навремето самодейността бе на много високо ниво - с гримьорни, костюми, декори. Всичко се финансираше от държавата със средства, по-големи, отколкото сега се дават за професионалните театри. Първо кандидатствах в Киев за режисура на големи мероприятия като манифестации, паради, погребения на лидери, в които участват хиляди хора. Тогава в Измаил се появи Иван Дундаров - председател на Съюза на бесарабските и таврийските българи. Взех си документите от Киев и тръгнах за София да ставам артист, нищо друго не ми бе в главата. С майка пристигнахме в България с москвич, а във Варна се качихме на влака за София. Майка ми си замина на другия ден, а аз живях цял месец в апартамента на Иван Дундаров в кв. “Люлин”. В НАТФИЗ попаднах в класа на проф. Надежда Сейкова, която ни научи на безумно много неща. Бяхме с Мариан Бачев, Диана Любенова, Росен Белов, Невена Калудова.

- Какво ви се падна на изпита за НАТФИЗ?

- Участвах с това, което успях да докопам на български в Бесарабия. Бях научил “Отечество любезно” на Иван Вазов и “Не съм от тях, как'Сийке” на Чудомир. И пях “Циганка стара пуши с лула” и “Лиляно, моме”. Научих ги от чичо ми, който пътуваше с корабите, и в Измаил бяха мегамодерни. Другият вариант бе да пея на баба ми някакви тъжни песни, тип кралимарковски, при които след 40 минути някъде по средата следва речитатив, за да разкажеш още и още от съдържанието, иначе песента няма свършване.

Изпита взех, но нямах документи, за да ми отпуснат стипендия. Дойдох с 60 долара, с които трябваше да почвам живота в София. Дадох 5 на домакинка в общежитието и тя ме сложи в стая, в която от влагата ръждясаха всички копчета и ципове. Мухлясаха ми дрехите и после ги изхвърлих. Оцеляхме само аз и един плъх, но трябваше да се навра някъде и там изкарах първи курс. После от фондация “Св. Кирил и Методий” ми дадоха стипендия и работата се натамани.

- Като българин от покрайнините на Украйна печелите публиката с руски романси. Къде сте в духовната ос Украйна-Русия?

- В никакъв случай не мога да разделя духовното между тези два народа. И не е редно.

Украйна в момента се

явява като плацдарм,

като изкупителна

жертва между

Америка и Русия

Можеха да го направят и на друго място, но избраха това. Да се надяваме по-скоро да се разберат, да си оправят парите и влиянията, та да се успокоят нещата.

- Умно или дебилно е поведението на българските политици по темата?

- На 9 май се получи жестоко разделение между Деня на Европа и Деня на победата. И се натоварват с толкова различен смисъл от реалното събитие, че е някакво дебилство. А то не може да бъде разделено. Защото в тази война са загинали почти 60 милиона - и французи, и англичани, и руснаци, и американци, и българи, и украинци. И е дебилство да не почетеш загиналите руснаци, защото политиката на Русия сега не се харесва на този или онзи, а да почетеш загиналите германци. Или французите, или българите, но евреите няма да почетем. Това е жестока тъпня, защото борбата е била против фашизма. Да, във всяка война има политика и амбиция на големите държави. Но във всяка война се сражават обикновени хора и много от тях умират за каузата. 9 май не може да бъде използван за политически претекст и конфликт след 70 години.

- Повечето артисти гледат към “Бояна”, вие живеете в кв. “Орландовци”...

- Прекрасно е там, взех стара къща и я ремонтирах. Учил съм строителство, имам четвърти разряд заварчик и мога много неща и по ВиК, и по елинсталациите, и да мажа, да зидам. Оня ден излях трегер. Забърках си две бъркала, всяко с по 25 кг цимент, два чувала чакъл и един пясък, сложих железата и стана. Всичко по къщата правя с желание. Взех я през 2003 г. с мисълта, че майка ми ще дойде да живее при мен. И като съберях някой лев, я дограма ще сменя, друго. Стягах я 7-8 години и сега живея там. Засега сам.

- Всеки път свързват вашата диета с влюбване.

- Обидно ми е, като

каже някой, че съм

отслабнал заради

любов или от болест

Това обезценява усилията ми. Просто си казах, че ще го направя, и положих огромни усилия да сваля 30 кг. И някой, като каже - ама той, щото е болен, ама, щото е влюбен, ама, щото са го зарязали. Много евтино е това и ме обижда.

- Кой ви запали да свалите килограмите?

- Бившият шеф на синдикатите на “Лукойл” Минко Минков бе отслабнал 40 кг. Купих си книгата и тръгнах по този път. Раздал съм над 40 книги - купувах и раздавах, включително и на Любо Нейков. Въпросът е вече кой как ще реагира. Всеки в този живот сам носи отговорност за това, което прави, и сам плаща цената му. Аз оценявам като дар от Бога, че ми се случи.

- Като роден край Дунав обичате ли риболова?

- О, преди много ходих, но сега работата не позволява да я зарежеш и да тръгнеш с такъмите. Веднъж отидох с приятели на язовир, те хващат риби, галят ги, пръскат ги с антибиотици, пък на специална подложка ги слагат, теглят ги, снимат се с тях, пускат ги, пак ги хващат. Една и съща риба с цветна люспа хванаха 4 пъти и я пуснаха. А аз съм свикнал да си наловя риба и да я изям. И хванах бял амур към 2 кила, тъкмо колкото за тавата - по свищовски. Казах, че тази риба ще си я сготвя, отидох, платих и я взех. И всички: “Ама къде я носите тази риба, къде отивате, какво ще я правите.” “Как какво, ще я готвя. В тавата ще я слагам, прясна, хубава риба, хванал съм си я, платил съм я, ще я метна в тавата и ще я сготвя. Това е риба в крайна сметка, не русалка.”

- Какво искате да направите, а не намирате сили?

- Ще ми се едно хубаво театрално представление, като “Може би на покрива има кон”, в което играеха Славка Славова, Таня Масалитинова, Георги Георгиев - Гец, Черкелов. Или представление като “Одисей пътува за Итака” на Леон Даниел. Но не идват такива предложения, а сам не мога да го инициирам, защото това е колективна работа и е много важно кой ще е режисьор, кои ще са колегите актьори, по какъв начин ще се направи.

- А моноспектакъл?

- Мислех и за това, но може би не съм достатъчно узрял още. Бяхме започнали моноспектакъл с режисьора Богдан Петканин, но спряхме, защото разбрахме, че нямаме сили за него. И оставихме да отлежи. След време ще го направим, но имаме необходимост от повече социален опит.

- Имате ли страхове?

- Преди имах повече. Сега съм по-спокоен, може би защото вярата в Господ ми е по-силна. И колкото повече чета, толкова по-спокоен ставам, защото знам, че няма нищо случайно. Всичко се случва, за да натрупаме мъдрост и знания. А изпитания винаги ще има. Нашата работа е да извлечем уроците от тях и да вървим напред. В този смисъл не ме е страх, защото знам, че то ще е за мое добро. Казвам го не фанатично, щото така е писано в Библията. Чел съм и Корана, и Тората и виждам до голяма степен, че нещата са едни и същи и е въпрос на интерпретация от хората. Оттам става ясно, че Бог е един.

- Вярващ ли сте?

- Да. Сега е модерно хората да ходят масово на църква. Но много от тях не отиват заради Бога, заради душата си. Те отиват да напазаруват. “Сега ще си напазаруваме здраве, ще си напазаруваме късмет, бизнес. Марийче, на теб какво ти трябваше още...” Така се ходи днес на църква. Ще вземе най-големите свещи, като си мисли, че по този начин ще спечели най-голямото благоволение от Господ. Сякаш Господ това чака от теб - голямата свещ.

Вярата е превърната

в тържище, и то не от

църквата, а от хората

Те отиват като на пазар - надвикват се, крещят, влизат като в мол.

- За какво се упреквате понякога?

- Имам много големи изисквания към себе си и което е по-лошо, имам такива и към другите - в общуването, в работата. А това създава напрежение. Но не знам коя е по-малката злина - да се примиря, или да продължа въпреки напрежението, което се създава, за да се получат и добри резултати.

- Жизнените ви принципи?

- Работа, дисциплина и честност с хората. Тефтерът ми е изписан целият, даже имам задачи в него и за догодина.

- Проява на щастие е...

- ... Любовта във всичките ѝ прояви - между жената и мъжа, между деца и родители, между близки, между теб и родината, между теб и природата. А оттам нататък вече да откриваме щастието в дребните неща. Да правя песни, е щастие за мен, концерти - също.

- Сънувате ли често?

- Много сънувам. Имах сън, че представлението започва, залата продадена, народ, а аз нямам представа какво трябва да играя, не знам дори пиесата.

- Разкажете любимия си виц.

- За доброто и лошото дете?

- Казвали сте ми го 10 пъти, друг не знаете ли?

- Знам, ама този е много хубав, много.

- Добре, давайте.

- Доброто и лошото дете нямали какво да правят, качили се на едно дърво и започнали да плюят по хората. Плюе лошото дете, плюе и доброто, плюе лошото, плюе и доброто. По едно време спрели и пресметнали - лошото дете улучило 8 души, а доброто дете наплюло 15. Защо? Защото доброто винаги побеждава!

ВИЗИТКА:

Роден е на 15 ноември 1976 г. в Измаил, Украйна. През 1994 г. пристига в България. Завършва ВИТИЗ през 1998 г. в класа на проф. Надежда Сейкова, специалност “Актьорско майсторство”. Има роли в десетки театрални постановки и 5 издадени студийни албума като певец. Бил е в екипа на предаването “Хъшове”, откъдето започва певческата си кариера, а после в “Шоуто на Слави”. От 2007 г. е част от актьорския състав на комедийното шоу “Комиците”. Сред запомнящите му роли е на хаджи Генчо от “Българи от старо време” и на Спас Лютов в тв сериала “Столичани в повече”. Записал е 5 албума с песни, последният е с руски романси.

Източник: 24 часа



Коментари



горе